по текстове на Фриш, Молиер, Дали, Пирандело, Юлгар
Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>
Сценична версия и постановка - ГЕОРГИ МИХАЛКОВ
Сценография – ПЕТЪР МИТЕВ
Костюми – ПЕТЪР МИТЕВ, СТОЯН РАДЕВ
Хореография – ИВА КАРАМАНЧЕВА
Авторска музика – ВЕСЕЛИНА ДРАГОЛОВА, ИВАН ДРАГОЛОВ
Участват: ВЛАДИСЛАВ ВИОЛИНОВ, СТОЯН РАДЕВ, ВЕСЕЛИНА МИХАЛКОВА, ГЕРГАНА ПЛЕТНЬОВА, МАРИЕЛА СТАНЧЕВА, ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА, ПЛАМЕН ПЕТКОВ, ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ, СВИЛЕН СТОЯНОВ, ВАЛЕНТИНА КОЗАРЕВА, ВАЛЕНТИН МИТЕВ, ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ.
Премиера 6 април 2012 г.
„Никога ли не си изпитвал свещен трепет от простотата и точността на познанието?
Окръжност – най-съвършената фигура в геометрията! Съвършенство и хармония – нищо общо с тресавището на човешките чувства.
Можеш ли да се изчервиш от срам пред една окръжност? Да изпитваш отвращение?
Триъгълник – единствената фигура, която три линии в пространството могат да образуват. Триъгълник. Неотвратим като съдбата.
Три линии, които разпиляват всички брътвежи за безкрайните възможности на живота, илюзиите за свободен избор, бляновете, мечтанията, копнежите…
Не можеш да хитруваш. Няма настроения. Има една фигура, която се припокрива абсолютно със своето название – триъгълник.
Нещо, което има стойност днес, ще има стойност и утре, и когато престана да дишам, ще има стойност и без мен, и без вас! Не е ли прекрасно? Има ли нещо по-възвишено от две линии, теглени върху пясъка?
Погледни хоризонта. Това не е безкрайността.
Виж морската шир – необятна, но не безкрайна. Млечния път – невъобразимо пространство… умът ти не може да го побере… Но не е безкрайно.
Безкрайността са двете успоредни линии върху пясъка, по които разумът потегля на път към собственото си величие!”
Макс Фриш