СВЕКЪРВА

СВЕКЪРВА

от АНТОН СТРАШИМИРОВ

 Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

 

Постановка и музикална среда СТОЯН РАДЕВ ГЕ. К.
Сценография и костюми МИРА КАЛАНОВА
Фотография и дизайн на плаката и програмата СИМЕОН ЛЮТАКОВ
Помощник-режисьори ПЕТЯ КУРТЕВА и ВАЛЕНТИН МИТЕВ-син

 

Действащи лица и изпълнители

Старата                ТЕОДОРА МИХАЙЛОВА
Костанда              ВЕСЕЛИНА МИХАЛКОВА
Велчо-Свилен     СТЕФАН ДОДУРОВ
Дечка                    ПЕТЯ ЯНКОВА
Неделя                  МИЛЕНА КЪНЕВА
Дафинка               ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА
Дойчинов             НИКОЛАЙ КЕНАРОВ
Кереков                НИКОЛАЙ БОЖКОВ
Керекова              ГЕРГАНА АРНАУДОВА
Марийка               ЦВЕТИНА ПЕТРОВА
Радка                     ЮЛИЯНА ЧЕРНЕВА
Д-р Предов          ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
Бранкова              НЕЛИ ВЪКАНОВА
Aсенчо                  ВАЛЕРИ ВЪЛЧЕВ
Вестникарче        НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ

Със специалното участие на Атанас Атанасов, Владо Пенев и Христо Мутафчиев  

Постановката е съвместен проект със сдружение „Арт Актинг” и част от кандидатурата на Варна за културна столица на Европа 2019 по програма „Варна – територия на творчеството”

Премиера – 10, 11 октомври 2014 г., 19.00 ч., Сцена Филиал

„Свекърва” навършва 107 години на варненска сцена

Известният варненски актьор и режисьор Стоян Радев се обръща за пръв път към българската класика и прави своя прочит на „Свекърва”, в знак на почит към родения във Варна драматург, белетрист и общественик Антон Страшимиров (15 юни 1872 г., Варна – 7 декември 1937 г., Виена), както и към неговата творба, превърнала се в един от жалоните на българската комедийна класика. За пръв път в България „Свекърва” е изиграна във Варна от общинската театрална трупа на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно - на 23 април 1907 г., е представена и в Народния театър в София. С най-новата си варненска премиера (10, 11 октомври 2014 г.) „Свекърва” не само окръгля, но и надхвърля своя първи век, достигайки достолепната 107-годишна възраст. Във варненската театрална история това е деветата поред постановка на комедията.

Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси. Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори. Първата награда е отредена за „Свекърва”.    

Свекърва 

 

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА „СВЕКЪРВА” 

В постановката на „Свекърва” през сезон 1993-1994, с режисьор незабравимата Катя Динева, Веселина Михалкова играе първата си професионална роля – тази на Костанда.

Тогава нейният съпруг Стоян Радев пресъздава образа на сина на Костанда Велчо-Свилен. Така със „Свекърва”, дипломен спектакъл и за двамата, Веселина Михалкова и Стоян Радев започват след ВИТИЗ блестящия си творчески път на театралната сцена в града на Антон Страшимиров. 20 години по-късно двамата отново са заедно  в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик.

И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Костанда от сезон 2014-2015 е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална.

Водена в доброто и в злото най-вече от любовта към сина и стремежа да съхрани семейството, дори и това да изглежда понякога като отбрана на собственото статукво, Костанда определено се е променила с годините. Впрочем тази метаморфоза ясно личи и от плаката на Симеон Лютаков, от който ни гледа по-скоро една мадона с младенеца, отколкото свекърва...

Виолета Тончева

 

 

Антон Страшимиров – писател, общественик, бунтар (15 юни 1872 г., Варна - 7 декември 1937 г., Виена)

 

Роден във Варна в големия български род Страшимирови през 1872 г., Антон Страшимиров напуска на 13 години родния си град, скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Учи в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което напуска. В периода 1890-1894 учителства в различни села във Варненско и Бургаско и се увлича от народническия социализъм.

През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, запознава се с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.
След завръщането си в България работи като гимназиален учител във Видин (1898-1899), където редактира литературното списание „Праг“, учителства и в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900), но е уволнен заради спречкване с кмета и получава забрана да учителства.

Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански, става делегат на Казанлъшкото дружество на Седмия македонски конгрес, редактира вестник „Реформи“, орган на Върховния македоно-одрински комитет и списание „Звезда“ в Търново, издава списание „Културно единство“ в Солун, пише в легалния орган на ВМОРО „Дело“, издава списание „Наш живот“.

Поверени са му 3000 лири от откупа, взет от ВМОРО за Мис Стоун. През 1902 г. е излъчен за народен представител на младодемократическото крило в Демократическата партия в XII Народно събрание, което по-късно се превръща в Радикалдемократическата партия. Народен представител и през 1911 (XV НС), 1929 (XXII НС).

Участва в Балканската война като редник, а по време на Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудник на вестник „Военни известия“ и списание „Отечество“. След войните редактира списание „Наши дни“, което отразява културния живот в България (1921), създава и редактира (1922-1923) „Българска общодостъпна библиотека“.

След Септемврийското въстание (1923) пише знаменития позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал“: "Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал ¬ нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима."

Защитава жертвите на Цанковия терор, основава помощен комитет за подпомагане на сираците. През 1924 г. е един от редакторите в списанието „Пламък“, печата във вестниците „Звезда“ и „Новини“, през 1926 г. под негова редакци излиза вестник „Ведрина“.

В стремежа си да създаде модерна драма („Свети Иван Рилски“, „Над безкръстни гробове“), Антон Страшимиров повтаря теми и мотиви, заети от Метерлинк, Ницше и Пшибишевски. Автор е също на народоведски проучвания („Нашият народ”), пътеписи, брошури по македонския въпрос, литературни студии и статии. За своите публикации той използва многобройни литературни псевдоними: Н. Бистренов, Босилко, А. Бъднев, Данила, Земен, Истров, Кинема, Наблюдател и др.

Произведения на Страшимиров са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.

Антон Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов — обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, проф. Петко Стайнов и други.

Умира във Виена на 7 декември 1937 г.

 

Речникът на „Свекърва”

Акранки – тур., връстнички, на една и съща възраст

Алайки – тур., слугини

Елмазено – прил., ценно, скъпоценно

Зер  - разг. за потвърждение, разбира се, я

Зина – диал., отвори си устата, заговори

Изгълча – диал., скара се 

Канджа, канджи – диал., рибарска кука

Караконджи – тур., караконджул, зъл дух

Крее – диал., залинява, боледува

Кундурджия – тур., обущар

Паряса се – диал., разведе се

Подсторвам –диал., подстрекавам

Полог – същ., гнездо

Придирвам – разг., изисквам много

Раб, раба божия - черковносл., човек като божие творение

Сойтария – тур., неопитна, недорасла, самонадеяна

Скопос – разг., ред, майсторлък

Тюфкам се – диал., тюхкам се, оплаквам се

Юнкер - остар., младеж, който учи във военно училище; ист., junker

Ялова – разг., бездетна, безплодна

 

ГАЛЕРИЯ СНИМКИ