Театралното начало и вълнуващата история на зала „Съединение” - първата театрална сцена на Варна
- Category: История
1855 - Театърът идва във Варна с Кримската война
Театърът идва във Варна с Кримската война, когато лагеруващите тук френски войници изнасят пред варненската публика шаржове и водевили. На 11 юни 1855 г. войниците представят пиесата “Воденицата” - първото документирано любителско театрално представление в нашия град. В началото на 1890 г. гостува професионалната италианската оперна трупа “Масини - първото голямо театрално събитие за града. По-непретенциозните граждани се забавляват скомедийните представления на арменския театър на Ибиш ага (истинското му име е Анастас Вая), сред които най-популярни са “Леблебеджи Хорхор ага” и трагедията “Отело”, разработена като клоунада.
1879 – “Стоян войвода”, първият театрален опит на варненци
На 10 февруари 1879 г. ентусиазирани любители представят драмата на Христо Даскалов “Стоян войвода” – първият театрален опит на варненци. Сформират се трупи от учители, офицери, читалищни дейци, които имат краткотраен живот с репертоар: “Иванко”, “Невенка и Светослав”, “Дъщерята на равина”, “По неволя доктор”, “Ревизор”.
Представленията се играят в театър “Конкордия”, собственост на Варненската гръцка община, в близост до малката църква “Света Богородица”. По този повод списание “Здравие” от 1884 г. отбелязва: „Естетическите наслаждения в този театр закачат здравието на зрителите и испълнителите. Обръщаме вниманието и на това, че в театра има само една входна врата и в случай на някое происшествие (пожар и проч.) голямо несчастие е неизбежно”. И действително през 1889 г. при пожар “Конкордия” изгаря и Варна остава без театрален салон.
1890 – Часовниковата кула и зала „Съединение” (сега Сцена Филиал)
Идеята за построяване на едно истинско културно средище дава големият варненски общественик, радетел на театъра и кмет на Варна Кръстьо Мирски. Варненската община поръчва на архитект Сава Димитриевич да изработи проект за каменна пожарна кула с часовник, висока 24 метра, с прилежаща към нея зала за театрални представления, концерти, сказки и събрания. Строителството завършва през 1890 г., когато тържествено се откриват Часовниковата кула и зала "Съединение", сега Сцена Филиал.
Някогашната зала дъсчена, опряна на каменната часовникова кула и представлява дълъг тесен салон с издигната на единия край галерия, с импровизирана сцена и две стаички до нея. Източната й страна – фасадата - е в италиански ренесансов стил и става емблема на града в рекламни снимки и рисунки. След настаняването на общинския театър в нея е преустроена сцената, над която се издига висок покрив за повдигане на декори и кулиси. Пристроени са 5 стаи за гримьорни, канцелария и склад. Гардероб няма и публиката държи дрехите и шапките в себе си.
В залата се провеждат заседанията на общинския съвет, които се обявяват по много атрактивен начин – с биене на барабан. За всички мероприятия се събират такси: за събрания с благотворителна, научна и икономическа цел – 100 лв; за събрания от политически характер – 200 лв; за театрални представления – 600 лв; за вечеринки и сватби – 500 лв. Само кметът има право да отпуска безплатно залата за събрания от широк обществен характер.
През 1909 г., в обновения с електрическо осветление салон, варненци гледат и прожекциите на кинематографа, така че със зала „Съединение” и киното влиза в живота на нашите предци.
През 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за модерна театрална сграда, чийто строеж се проточва във времето чак до 1932 г., когато се открива новият „Градски театъръ”, сега Основна сцена.
1921 – „Инстинктът”, първа постановка на първия общински театър
Рекордни 45 постановки в първия творчески сезон (1921-1922)
Първото представление на новооснования Варненски общински театър е пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер в зала “Съединение” на 12 март 1921 г. Под ръководството на директор-режисьора Стоян Бъчваров за 11 месеца ентусиазираният екип поднася на зажаднелите за театър варненци 45 постановки – рекорден брой в историята на варненския театър и до днес.
В първата професионална трупа са наети от общината по ведомост: Стоян Бъчваров, Никола Гандев, Щилиян Попов, Аспарух Темелков, Петър Димитров, Иван Гюндеров, Николина Бъчварова, Мила Димитрова, Стефана Гандева, Емилия Попова, Милица Атанасова-Ерато, Мара Михайлова, Мара Икономова. И по-късно включилите се Владимир Трандафилов, Иван Янев, Христо Динев и Вела Ушева.
1934 – Радио Варна излъчва от зала „Съединение”
В зала „Съединение” с голям концерт, в който са включени различни жанрове, започва излъчванията си в ефир през 1934 г. и първото обществено Радио Варна.
Студиото му се намира също там, а предаванията му започват с точния час, отмерван от Градския часовник. Механизмът, истинско произведение на изкуството, е закупен от Англия от известния часовникар Отон Иванов, сега за него се грижиБай Боян.
Това е единственият градски часовник във Варна, който все още работи с автентичен механизъм със зъбни колела и ремъци.
2016 – Варненският драматичен театър на 95 години (1921-2016)
„Криворазбраната цивилизация” и „Златна маска” в Световния ден на театъра
В Часовниковата кула на Варна неотдавна бе заснета романтичната фотосесия на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, най-новата постановка на ДТ „Стоян Бъчваров”, реж. Стоян Радев Ге. К., посветена на 95-годишния му юбилей.
На 12 март 2016 г. с първата премиера на „Криворазбраната цивилизация” бе честван 95-ят рожден ден на театъра, а на 27 март 2016 г. с втората премиера ще бъде отбелязан и Световният ден на театъра.
Тогава ще бъдат връчени и традиционните награди на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” „Златна маска”.
Предстои реконструкция и модернизация на Сцена Филиал
Каква по-добра новина от тази, че в юбилейната за театъра 2016 г. Община Варна ще включи инвестиционния проект за реконструкция и модернизация на Сцена Филиал на стойност 5 млн лв. в приоритет „Културна инфраструктура” като част от националната Интегрирана програма за градско възстановяване и развитие ИПГВР 2014-2020.
Проектът включва цялостно обновление на зрителския салон с нови кресла, нов балкон с 50 места, разширение с нова камерна зала, балетна зала и няколко нови гримьорни.
Нови интелигентни осветителни решения, нова звукова кабина, нов въртящ се сценичен кръг и нови автоматични чиги допълват визията на архитект Димитър Стефанов, който е ръководил и последния козметичен ремонт на Сцена Филиал. Още по-назад във времето, през 1965 г., първата варненска театрална сцена е основно реновирана и модернизирана от архитект Камен Горанов, с чието име са свързват редица емблематични сгради във Варна.