Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

 

За своята 60-годишнина актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Свилен Стоянов бе поздравен от колеги, приятели, общественици, сред тях заместник-министъра на културата Румен Димитров, заместник-кмета на Община Варна Коста Базитов, който връчи на юбиляра Почетен плакет на кмета. Към колекцията си от награди обичаният актьор, певец, музикант и поет прибави Почетното отличие на Съюза на артистите в България „Златна значка” и наградата „Златна маска” на Варненския драматичен театър, на който е посветил целия си творчески път. А аплодисментите измериха признанието на публиката, което си остава най-висшата награда за актьора.

Ето какво написа по този повод във фейсбук профила си поетесата Елка Няголова: „Добрият актьор не е индиго, което само повтаря авторовите мисли. Добрият актьор сам прави внушение, "дописва" текста - с жест, с поглед, с обрат, с перифраза, понякога - с пародия. Добрият актьор е като добрият поет - не разчита само на думите, а и на междудумията, които умее да насити... Добрият актьор не живее извън, а във времето. Той не е безучастна тонколона, която прогласява Доброто или Злото. Той е личност, която има позиция.

Точно поради това честването на 60-годишнината на актьора Свилен Стоянов на 10.11.2017 се превърна в културно събитие, което ще се запомни от варненци. Не достигаха местата във филиалната зала на театъра. Не зная колко столове бяха внесени допълнително, но зная колко дълго публиката на крака аплодираше своя любимец, който години наред я е разсмивал и разплаквал... Не е шега - 103 роли трасират пътя му до днес...

Със спектакъла на Костадин Бандутов "Бащи, лъжи и още нещо" от Рей Куни Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" отбеляза годишнината на актьора. Видяхме го - блестящ и с неизчерпаема енергия, в ролята на д-р Мортимър. След представлението - един дълъг низ от поздравления, признания и награди, щастливо аплодирани от публиката. Да си жив и здрав, приятелю! Много още роли, дълъг творчески път, простички житейски радости! И светлинка - от теб за другите и от другите към теб!”

В качеството си на президент на Славянска академия, Елка Няголова връчи на коктейла след спектакъла Почетния реверен знак на академията на Свилен Стоянов. Лауреати на този знак са изявени поети, актьори, общественици, режисьори, музиканти и артисти от славянските и неславянските страни на Европа, сред които Евгений Евтушенко, Кшищоф Зануси, Емир Кустурица и др. От възникването на Славянска академия преди 12 години до днес Свилен Стоянов е бил винаги сред радетелите и преките участници в събитията и форумите на тази международна творческа общност.

 

 


 

 

 

На 14 ноември 2017 г. ДТ „Стоян Бъчваров“ ще представи “Едноокият цар” от Марк Креует на режисьора Петър Денчев в Кралския театър “Зетски дом” в Цетинье, Черна гора. Художник на постановката е Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова. В ролите: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков.

Това е първото гостуване на Варненския театър в Цетинье. Идеята е то дапостави началото на трайно сътрудничество и обмен на представления между Варненския драматичен театър и Кралския театър “Зетски дом”.

Цетинье е старата столица на Черна гора, а днес е седалище на президента. “Зетски дом” е най-старият театър в малката планинска страна, основан през 1884 година. Сградата е част от европейския път на наследството на историческите театри (European route of historic theatres) и домакин на един от най-младите балкански фестивали - МИТ, Цетинье. В театъра в момента се играят представления на режисьори като Арпад Шилинг и Диего де Бреа, които се надяваме да видим през пролетта на 2018 г. и във Варна.

 

 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с актьора СВИЛЕН СТОЯНОВ за неговата 60-годишнина, неразделната любов към театъра, поезията и музиката, подхода към ролите отвътре навън, психологическото навлизане в драматургията и механизмите, които изграждат добрия спектакъл

 

Свилен Стоянов - актоьорПоздравления за 60-годишнината! Сякаш точно заради този празник ти разгръщаш многостранния си талант на драматичен актьор, певец и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?

Щастлив съм. В цялото си творчество се опитвам да отприщвам потенциала си, като използвам умението, знанията и таланта, които имам. Празникът ми сега е свързан с представления, които наистина показват една широка палитра. Обичам музиката, обичам поезията...

И коя песен си тананикаш, когато си в настроение?

Различни в различни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една песен, с която завърших ВИТИЗ - „Искам да бъде хубаво“, моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския театър. Ето и мъничко от нея: „Искам да бъде хубаво, а всичко е някак почти. Искам да бъда влюбен, но почти ми харесваш ти...“ и т.н.

Бащи, лъжи и още нещоТази песен се знае от много театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя театрален път. А от песните в албума „Вълшебнице, сцена“, по мой текст и музика,много си обичам „Свири, гайдо“, посветена  на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, но това е една неразделна любов. С огромно удоволствие работя в мюзикъла„Тримата мускетари“, където имам интересна задача. Играя Дьо Тревил, една много хубава, макар и неголяма роля, в която изпълнявам самостоятелна песен и дует с Ованес Торосян – Д`Артанян.

Пак по повод годишнината, ти неотдавна изненада публиката с театрален маратон, в който за няколко дни се представи във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?

Изискваше издръжливост – физическа и психическа, но пък ми донесе голямо удовлетворение. Става дума за „Криворазбраната цивилизация“, „Прелестите на изневярата“, „Влюбеният Шекспир“, „Тримата мускетари“ и „Бащи, лъжи и още нещо“.

В „Прелестите на изневярата“ поднасяш много трогателно една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава.Откриваш ли по-дълбок театрален смисъл в този иначе обичаен ухажьорски жест?

Мисля, че този жест, както и цялото представление, изразява необходимостта в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с човека, независимо колко е силен или слаб. Човекът има нужда днес от огромно внимание, защото глобалните идеи и политики го оставят встрани. Точно затова на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи щастие в изневярата. Там някъде в този безкраен стремеж към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични  А пък той, животът е низ от мигове...

Свилен Стоянов в "Криворазбраната цивилизация"С годините промени ли се отношението ти към театъра, как гледаш на него сега, 36 години след първата роля?

Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра и продължавам да пристъпвам в него като в свят храм, който дава светлина, надежда и вяра. Убеден съм, че театърът ще бъде вечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, страдания, успехи, радости, възторзи, падения, надежди и време в едно. През каквито и обстоятелства и изпитания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма как да не те изпълва с нова енергия и вяра.

Ако театърът те прави по-устойчив, сега по-лесно ли отстояваш своето място в различните и не непременно добронамерени обстоятелства, свързани с изграждането на всяка нова постановка?

Много е любопитно онова психологическо навлизане в драматургията с режисьор и екип, когато творческият процес започва от нула. Аз се стремя никога да не тръгвам с някаква моя предварителна нагласа към творбата, за да не се размина с режисьорските намерения. Безспорномоят творчески и житейски опит оказва влияние върху ролята, която изработвам. Този процесна овладяване на театралната материя е валиден за всеки от нас, а ние сме съвкупност от хора и всеки върви по своя индивидуален творчески път. Аз лично натрупвам по-бавно, не бързам с натрупването, освен ако обстоятелствата не го изискват. В началото тръгвам начисто, за да не повтарям познати прийоми и да огранича евентуални клишета. Приел съм подхода към ролята отвътре навън, не мога да нарисувам персонажакато външна характеристика преди да разбера какви са неговите слабости, плюсове, минуси. Освен това се опитвам да градя образа на базата както на режисьорските изисквания, така и съобразно партньора, с който играя на сцената.

 

 

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

 

Свилен Стоянов отбелязва 60-годишнината си с „Бащи, лъжи и още нещо“ на... 10 ноември

 

Дори след наситената с преживявания Нощ на театрите не спират предложенията за културни развлечения на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Седмицата изкушава със събития в различни жанрове.

На 8 ноември, 18.00-19.45, Сцена Филиал, публиката ще се забавлява с „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА“ и елегантния хумор на  Валентин Красногоров, пренесен на сцената с режисьорското майсторство на Костадин Бандутов и сценографа Петър Митев. Образите изграждат с присъщото им артистично майсторство Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Свилен Стоянов.

 

Бащи, лъжи и още нещо

 

Както вече знаете, известният актьор от ДТ „Стоян Бъчваров“ СВИЛЕН СТОЯНОВ навърши 60 години. По този повод неотдавна той изненада своите почитатели със своеобразен театрален маратон, в който само за няколко дни показа високата си професионална класа във всички спектакли, в които играе през този сезон. Сред тях безспорно най-значима за Свилен е постановката на Костадин Бандутов „БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ от Рей Куни, в която той изпълнява главната роля на д-р Мортимър.

 

Неговият герой предизвиква най-много смях с непрекъснатите си опити да игнорира появилия се изведнъж след години негов син. В този труден житейски избор между сина и кариерата, на Свилен Стоянов, в блестящ комедиен порядък, партнират Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова.

 

Нищо чудно, че Свилен Стоянов реши да отбележи своя личен празник тъкмо с „Бащи, лъжи и още нещо“. Спектакълът с това многозначително заглавие ще се играе на 10 ноември, дата, която – случайно или не, препраща и към най-новата българска история.

 

 

 

 

Комична илюзияВ съботния ден, 11 ноември, Сцена Филиал, 18.00-20.00, е време за „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. В този оригинален спектакъл режисьорът Васил Дуев, едно от най-интересните имена в съвременния български театър, интерпретира света и театъра като: „Нещо измислено, изработено, виртуозно, забележително. Една екзистенциалната усмивка, която Корней предлага като позиция спрямо тази велика измама за смислеността на театралното изкуство и човешкото битие. Един едновременно артистичен, патетичен, положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването.“ Прекрасни костюми на Даниела Николчова и великолепна игра на Ненчо Костов, Цветина Петрова, Ивайло Иванов, Сабина Коен, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Николай Кенаров.

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

 

4, 5 ноември 2017

 

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

 

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Михаил Мутафов 

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои оттях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиеваи др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

 

Месец на село

 

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов иАлекс Маринков– Коля.

 

 

 

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ вприсъщия им динамичен стил.

Криворазбраната цивилизацияНощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

 

 

 

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанатИмре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, ачестта на мюзикъла ще защитятЛенард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

 

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

 

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

 

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

 

 

 Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

Виолета Тончева

 

 

 

05.09.1932 – 23.10.2017

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ остана без Станчо Станчев, без своя режисьор, без големия творец и визионер, създал едни от най-хубавите му постановки и определил облика на театъра за половин век.

Като негов режисьор, главен режисьор и главен художествен ръководител, със своите над 100 постановки от български и чуждестранни автори, сред които „Следствието“ от Петер Вайс, „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, „Януари“ от Йордан Радичков, „Римска баня“ от Станислав Стратиев, „Добрият войник Швейк“ от Ярослав Хашек, „Прокурорът“ от Георги Джагаров, „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман, „Малки комедии“ от А. П. Чехов, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, той сътвори емблематични представления, които формираха вкуса към високия театър на поколения артисти и зрители.

Белязан с усет за истинското театрално и човешко време, театърът на Станчо Станчев отекна ярко и в постановките му около бурната 1989 година - „Страшният съд“ от Стефан Цанев, „Светото семейство“ от Дьорд Швайда,  „Последната лента на Крап“ от Самюел Бекет.

„Истински актьор е този, който превръща професията си в мисия и е длъжен да бъде една крачка пред своята публика. Шумната слава е коварна и мимолетна. Единственото удовлетворение на твореца е в осъзнаването на неговото призвание“, завеща на своя театър Станчо Станчев.

С благодарност и любов следваме указания път!

Поклон пред големия режисьор и човек Станчо Станчев!

Ще се сбогуваме с него на 26 октомври в 12.00 часа на централните гробища във Варна. Споделете тъгата ни!

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна

 

Традиционната Нощ на театрите, в която европейските театри предлагат на своята публика, освен спектакли и други интересни събития, през тази година обхваща два дни – 4 и 5 ноември. Вижте варненската програма.

 

 

Михаил Мутафов

 

 

 

 4  НОЕМВРИ 2017

16.00-18.00, фоайе първи балкон

ГОЛЕМИЯТ МИХАИЛ МУТАФОВ НА 70

Среща с емблематичния актьор на Варненския театър, видео, филми, изложба и др.

Модератор Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

Месец на село

 

18.00-20.15, Сцена Филиал

МЕСЕЦ НА СЕЛО

от Иван Сергеевич Тургенев, превод Майя Праматарова, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. В ролите: Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов; Алекс Маринков - Коля

 

 

 

 

21.00-21.30, фоайета Основна сцена

ФЛАШМОБ с възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев

 

22.00-24.00, Основна сцена

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Смешна позорищна игра от Добри Войников, постановка и музикална среда Стоян Радев Ге.К., сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова - Майката

 

 

 

5 НОЕМВРИ 2017

 

11.00-11.30, фоайета Основна сцена

ФЛАШМБОБ с възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев

 

16.00-17.00, Сцена Ротонда

СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА

Там, където оперетата среща мюзикъла. Концерт с творби от оперети и мюзикъли с артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев. Режисьор Сребрина Соколова. На пианото Софи Чифчиян и Руслан Павлов.

 

БИЛЕТИ

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и флашмоба

Пакетен билет за всички събития - 18 лв

Пакетен билет за събитията на 4 ноември – 12 лв

Билет за отделен спектакъл – 10 лв

 

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Актрисата Даниела Викторова от Варненския драматичен театър бе отличена с една от националните награди "Любимец 13" – Димитровград 2017. Темата през тази година „Многоликият талант на българския актьор - Другото лице на актьора“ е абсолютно по нейната мярка, защото освен артистично, Дънда, както я наричат всички, притежава и поетично дарование.

Колегите и приятелите й знаят, че лиричното вдъхновение нерядко я осенява по време на репетиции: „Много стихотворения съм написала, докато репетирам. Сама съм се изненадвала, че едновременно текат два творчески процеса в главата ми и единият се захранва от другия. Изникнали в съзнанието ми зад кулисите,  по време на репетиция или представление, те не са провокирани непременно от конкретния сюжет. По-скоро това е една думичка от текста, от драматургията, от анализа, която отключва въображението ми и задава тема за стихотворение.“

 

Даниела ВиктороваДосега Даниела Викторова е издала лиричните книги „Среднощен блус” изд. „Книгата”, 2011 и „Писма без подател”, изд. „Колор Принт”, 2012, но междувременно е натрупала материал за още няколко стихосбирки. През 2013 г. идва и първото литературно признание с Първа наградаот Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени…” – Яворови дни, Поморие. Към него сега се прибавя и наградата „Любимец 13“ от Димитровград.„За мен е огромна привилегия и необяснимо вълнение да получа за поетичните си вдъхновения статуетка и диплом на името на великия Апостол Карамитев“, казва Даниела Викторова.

Заедно с нея, лауреати на „Любимец 13“ през тази година станаха актьорът и певецът Руслан Мьйнов, актьорът и композиторът Стефан Вълдобрев, актьорът и фотографът Георги Вачев, актрисата и певицата Ралица Ковачева – Бежан. Нека припомним, че през 2016-та при Варненския театър отидоха три награди „Любимец 13“ – „Първи стъпки“ за Гергана Арнаудова, „Дарование“ за Недялко Стефанов и „Даскал Апостол“ за чл. кор. проф. Пламен Марков, преподавател в НАТФИЗ ирежисьор на Варненския театър.

 

Даниела Викторова завършва Театралната академия със специалност Актьорство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов, играе известно време в Русенския театър, а от 2000 г. е част от състава на драматичния театър в родния град. Изиграла е много роли на варненска сцена, сред които през последните години се открояват Ангустиас в “Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К.(номинация АСКЕЕР за всички актриси в постановката); Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Ствънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. (номинация АСКЕЕР, награда ВАРНА за екипа); Дойна в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К.; Лаура в „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров; Мадам дьо Воланж в „Опасни връзки“ от Кр. Хамптън“, реж. Стилиян Петров; Моли във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, реж. Пламен Марков; Наталия Петровна в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров и последната й роля -Феята на сдобряването в „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Г. К.

 „Ценя актьорските си превъплъщения, постигнати заедно с Явор Гърдев, Стилиян Петров, Маргарита Младенова, Стоян Радев Ге. К. и всички режисьори, които съм срещнала в творческия си път. Доверието между актьора и режисьора е взаимно, ако двамата гледат в душите си. Истината е, че актьорът не може без режисьора. Аз не съм от актрисите, които умеят да се спасяват сами на сцената. Дали това е професионализъм, не знам. Напоследък избягвам да давам имена на нещата, защото утре е съвсем различен ден, нещата се променят, няма рецепта, театърът е живо изкуство, то не трябва да се обяснява, а да се преживява. На всеки спектакъл актьорът трепти на различни честоти и на мен ми харесва това, че никога не е едно и също“, обобщава отношението си към театъра и живота Даниела Викторова.

Темата присъства и в прекрасното й стихотворение:

Даниела ВиктороваАКО МОЖЕШЕ ЖИВОТЪТ ДА СЕ РЕПЕТИРА Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно. И нямаше да бъркам свои реплики със чужди,
да търся себе си във друга плът – и там да се намирам,
да бъда вятър без посока и да имам нужда
от теб. Да можеше животът да се репетира. Декорът щеше да е същият – морето е логичен фон
за всяка драма, стих или пък проза,
и всяка моя дума – трепет от веронския балкон,
а всеки ден – спектакъл сред аплаузи и червени рози. И пак ще искам моя син и моя дом, и тази моя есен,
и слънчева ще бъда, без усмивката насила да гримирам,
дори любов отново да ме срещне, зная, че ще бъде лесно...
Да можеше, да можеше животът първо да се репетира.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

Сцена Филиал успя да събере, макар и не без проблем, приятелите и почитателите на Михаил Мутафов, чиято 70-годишнина Варненският драматичен театър отбеляза с комедията „Ретро“ от Александър Галин, реж. Пламен Марков, на 16 октомври 2017 г. Това беше едно наистина великолепно представление на екип от великолепни актьори. Не само с отделните си артистични превъплъщения, но и с ансамбловата си игра, Мишо Мутафов, Милена Кънева, Юлияна Чернева, Валентин Митев, Нели Вълканова и Теодора Михайлова очароваха зрителите.

 

Отдавна в театъра не е имало толкова многобройна и толкова изкушена публика. Тя следеше спектакъла с неотслабващо внимание от началото до края, реагираше адекватно със смях или аплодисменти и това несъмнено усили още повече мотивацията на актьорите. Сцената и залата дишаха в един и същ ритъм.

 

След хепиенда,в който главният герой Чмутин, алиас Михаил Мутафов, се показа еднакво благосклонен и към трите претендентки за неговото сърце, настъпи време за тържествените слова. Младите актьори на Варненския театър Цветина Петрова и Николай Кенаров, под режисурата на колежката си Гергана Арнаудова, разказаха една красива притча за актьора, посветена, разбира се, на Мишо Мутафов. Любовта и възхищението към емблематичния актьор изправи всички на крака, аплодисментите не спираха.

 

С признателност и благодарност за високия професионализъм Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи на Мишо Мутафов наградата „Златна маска“ на театъра, с чиято сцена той свърза целия си творчески и житейски път. Плакет на кмета на Община Варна Иван Портних връчи с прочувствени думи и Антония Йовчева, директор на дирекция „Култура“ при Община Варна. Имаше поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, кмета на Община Варна Иван Портних, директора на НТ „Иван Вазов“ Мариус Донкин“, директора на Държавния куклен театър Варна Вера Стойкова и др.

Мишо Мутафов благодари с много красиво, мъдро и кратко слово, следвайки древната поука, че мъдростта е в краткостта. А накрая, с елегантна самоирония, преобърна театралното си кредо „Да бъдеш, не да играеш“ в предположението, че ако е постигнал нещо, то е не защото го е смятал за работа, а за игра...

Големият Михаил Мутафов!

Това беше неговият празник. Изпълнен с обяснения в любов, с още и още поздравления, на живо или на видео, огласен накрая и от гръмкото „Многая лета“ на Сцена Ротонда, където след спектакъла се пренесе тържеството.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 


 

 

„РЕТРО“ - 16 октомври 2017, Сцена Филиал, 19:00 - 21:00

 

70-годишнината на големия Михаил Мутафов и 45-годишната му сценична дейност Варненският драматичен театър ще отбележи на 16 октомври, 19.00, Сцена Филиал, с елегантната комедия „Ретро“ от Александър Галин на режисьора проф. Пламен Марков. Емблематичният актьор на Явор Гърдев и на Варненския театър закръгли 70-те на 4 юли, но тъй като лятото не е активен театрален сезон, отложихме събитието за 16 октомври, когато ще аплодираме Мишо в главната роля на ухажвания от няколко дами вдовец в „Ретро“. Впрочем неговият чар остава неувяхващ и след 45 години на театралната и филмова сцена. Установихме го за пореден пътсамо преди няколко дни на фестивала на българския филм „Златна роза“, в който филмът „Вездесъщият“ на режисьора Илиян Джевелеков, с Михаил Мутафов в ролята на достолепния проф. Борилов, взе най-много и най-престижните фестивални награди.

 

Михаил Мутафов - "Бастард"В богатата си колекция от награди актьорът също има своята „Златна роза“ 2008 за ролята на Ванвурст Окотовъв филма „Дзифт” на Явор Гърдев. А през 2014 Михаил Мутафов бе отличен с Наградата за главна мъжка роля на Международния фестивал за късометражно кино в Брюксел 2014 за ролята си във филма „Чест“ на Павел Веснаков, написана специално за него. По този повод режисьорът характеризира Михаил Мутафов като „изумителен, невероятно талантлив и много специален актьор”.„Най-много ме радва, че на 68 години аз говоря на един и същ език с 28-годишен човек. Да говоря един език с талантливи творци от други поколения като Явор Гърдев и Павел Веснаков, ми носи огромно удовлетворение. Чувството е прекрасно, то ме държи“, репликира Михаил Мутафов.

 

Предишни върхове в творчеството на актьора бележат Първата награда от Фестивала на малките театрални форми във Враца 2005 за ролята на Туполски в "Пухеният" от Мартин Макдона, режисьор Явор Гърдев и „Аскеер“ 2003 за ролята на Марат в „Марат/Сад“ от Петер Вайс, отново с режисьор Явор Гърдев. „Явор Гърдев ме привлича с познанията си, със своеобразното си светоусещане. Изненадва ме с неочаквания си подход към пиесата и това ме кара и аз да бъда неочакван, да бъда интересен на самия себе си. Преди Явор Гърдев и Станчо Станчев съумяваше да ме провокира по този начин. На тези двама режисьори дължа най-сериозните си откривателства на театралната сцена“, споделя Михаил Мутафов.

След забележителните постановки на Явор Гърдев на варненска сцена „Бастард“ по Шекспир и Дюренмат, „Пухеният” от Мартин Макдона, „Марат/Сад” от Петер Вайс, „Калигула” от Aлбер Камю, „Крум“ от Ханох Левин, той продължава да работи с именития режисьор и в неговите столични постановки -„Пухеният”, „Пиеса за бебето” от Едуард Олби в „Театър 199”, „Чайка” от Чехов на сцената на най-новия български театър „Крикор Азарян” в НДК.

 

На един по-ранен етап Михаил Мутафов има щастието да се срещне и с големия режисьор Стоян Камбарев,разкрил нови хоризонти пред българския театър. „Когато прочетох пиесата „Майката“ на Горки, въобще не отдадох значение на ролята на Прохор Железнов, а в хода на репетициите със Стоян Камбарев тя се превърна едва ли не в център. Там за пръв път усетих, че ролята не е това, което е написано – може да бъде много повече, зависи как влизаш в нея, как мислиш, как работиш в нея. Все още се случва някои от колегите да ме наричат Прохор“, разказва актьорът за прочутата постановка на Варненския драматичен театър „Майката. Васа Железнова 1910“.

 

Михаил Мутафов Михаил Мутафов е създална театралната сцена над 100 роли от българската и световната драматургия и във всяка една от тях евградил своя талант и своето разбиране за света и за театъра. Осанката и излъчването му лесно се припокриват с представата за философи, ироници или аристократи на духа– да си припомним само блестящите му превъплъщения от последните години като Фауст в едноименната постановка на Лилия Абаджиева,като Лорд Бъкингам в „Ричард III” от Шекспир или като проф. Серебряков във „Вуйчо Ваньо“ от Чехов на проф. Пламен Марков. Това обаче съвсем не са предпочитаните типажи на Михаил Мутафов: „Изиграл съм много аристократи. Да играя просто един цар не ми е интересно, подобни образи не ме предизвикват достатъчно, защото са ясни като характеристика. Предпочитам роли като тази в „Дзифт”, които са извън стереотипите, в които актьорът оставя играта на заден план и докрай влиза в професията. Да бъдеш, не да играеш.“

 

Да бъдеш, не да играеш, е несъмнено най-максималистичното верую, което един артист може да изповядва. То предполага самонай-високото лоно на изкуството. Което обитава и Михаил Мутафов.

 

Аплодисменти за големия Михаил Мутафов!

 

Виолета Тончева

 

Прочетете още:

МИХАИЛ МУТАФОВ

 

 

 

 

„СЪН“ НА СЪБОТНАТА „СЦЕНА ФАМИЛИЯ“

7 октомври, Сцена Филиал, 16.00-17.30

 

Съботни спектакли от 16.00 часа е новото предложение на ТМПЦ Варна, ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна за ученици.То ще предостави възможността на младите зрители да посещават подходящи за възрастта им спектакли в един по-ранен час, удобен както за децата, така и за родителите.„Сцена Фамилия“, както нарекохме идеята, за пръв път отваря завеса на 7 октомври, 16.00, Сцена Филиал, за най-новата постановка на Варненския драматичен театър „Сън“ от Магда Борисова.

С тази пиеса тя спечели преди време конкурса на театъра за детска драматургия, а премиерните спектакли през миналия месец буквално очароваха малки и големи. Страната на сънищата, населена с феи и вълшебници, напомня на възрастните, че и те са били деца. Казва го и Екзюпери, бащата на „Малкия принц“: „Всички възрастни хора най-напред са били деца. Но малцина от тях си спомнят това.“Напълно съгласен с него е режисьорът Стоян Радев Ге. К., който отправя към всички следната покана: „Сън“ е спектакъл за деца от 7 до 107, задължителен за възрастни! Един спектакъл за възрастни от 7 до 107, препоръчителен за деца!“

Няма как да не ви харесат разкошните костюми на художничката Даниела Николчова, както и играта на актьорите: Георги Няголов - Тони, Валери Вълчев - Сладкаря, Цветина Петрова - Банкерката, Николай Кенаров - Кучето, Биляна Стоева – Феята на зъбчето, Веселина Михалкова – Феята на радостните игри, Даниела Викторова – Феята на сдобряването, Теодора Михайлова – Феята на блестящите идеи, Константин Соколов – Големият вълшебник, Николай Божков – Доктор Сън, Гергана Арнаудова - Библио, Милена Кънева - Текаря, Юлияна Чернева – Майката.

Цена 5 лв. Пакет Фамилия за четирима 12 лв.

 

 

 

В ИДИЛИЧНИЯ „МЕСЕЦ НА СЕЛО“

11 октомври, Сцена Филиал, 19:00 - 21:00

„Идиличният пейзаж на драмата и любовните конвулсии на персонажите напомнят донякъде на магическата атмосфера в Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“, където всичко се омесва и взривява, световете на реалното и извънредното започват да си подражават в неподозиран „естествен“ спектакъл, тласнат от „сеизмичността“ на една лятна нощ; у Тургенев – на един летен месец“, пише изследователят на Тургенев Людмил Димитров. Една естетска трактовка на прочутата пиеса на Тургенев, с почерка на един

от най-оригиналните съвременни български режисьори Стилиян Петров. Сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева. С участието на актьорите: Даниела Викторова, Стоян Радев, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Николай Божков, Пламен Димитров, Юлияна Чернева, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова,  Константин Соколов, Николай Кенаров, Алекс Маринков.

Билети: 10, 12, 15, 20 лв.

 

 

 

„КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“ В РОМАНТИЧЕН КЛЮЧ

 12 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:00

„Криворазбраната цивилизация” на режисьора Стоян Радев Ге. К. е една,  много по-различна от обичайната, интерпретация на познатата творба на Добри Войников. Тя определено въздейства романтично и това е търсено решение, което прекрасно извежда в сценографските и костюмографските си решения и Даниела Николчова. „Романтиката е ключов акцент в прочита на пиесата. Аз самата съм романтичка. Героите са романтици, те носят всичките си вещи, носят на гърба си целия свят.

А в същото време се намират на средата на нищото, на един голям кръстопът“, обяснява художничката. За ролята си на Мадам Злата в тази постановка младата актриса от Варненския драматичен театър Гергана Арнаудова бе отличена с Награда Варна 2017. Участват още: Николай Божков, Гергана Арнаудова, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Славяна Иванова, Веселина Михалкова, Юлияна Чернева, Свилен Стоянов, Валери Вълчев, Биляна Стоева, Теодор Папазов, Константин Соколов, Даниела Викторова.

Билети: 10, 12, 15, 20 лв.

 

 

 

 

Един от емблематичните актьори на Варненския драматичен театър с над 100 роли на театралната сцена, бард и поет, ръководител на популярната театрална формация "Феникс" закръгли 60 години през октомври.

Да ни е честит и все така вдъхновен и вдъхновяващ!

 

Гледайте Свилен Стоянов в най-новата му роля на д-р Мортимър, главната роля в "Бащи, лъжи и още нещо" на

9 октомври, понеделник, 19.00, Сцена Филиал

в "БАЩИ, ЛЪЖИ и ОЩЕ НЕЩО"!

 

Октомврийският театрален маратон на Свилен Стоянов продължава и на:

12 октомври, четвъртък, 19.00, Основна сцена

в "КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ"

 

19 октомври, четвъртък, 19.00, Основна сцена

във "ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР"

 

24 октомври, вторник, 19.00, Сцена Филиал

в "ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА"

 

30 октомври, понеделник, 19.00, Основна сцена

в "КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ".

 

Ето и цялата завидна творческа биография на Свилен: кликнете тук

 

 

Прочетете още:

Чудото, което живее в театъра

 

 

 

 

3 октомври, 17.30, Сцена Филиал

 

Уважаеми колеги от варненските медии,

Каня ви на блиц прес среща, непосредствено преди премиерата на комедията "Комичната илюзия" по Пиер Корней, постановка на Васил Дуев, един от най-предизвикателните млади български актьори и режисьори, художник Даниела Николчова. с актьорите Цветина Петрова (Изабел) и Ненчо Костов (Клендор), който дебютира на сцената на Варненския театър, заедно с Ивайло Иванов (Адраст) и Сабина Коен (Лиз). Участват още Стоян Радев (Жеронт), Гергана Арнаудова (Алкандра), Пламен Димитров (Придаман), Константин Соколов (Матамор) и Николай Кенаров (Тъмничар, Ераст и страж)

Екипът и аз ще ви очакваме утре, 3 октомври, 17.30, на служебния вход на Сцена Филиал.Ще имате възможност да запишете откъс от спектакъла, специално подбран от режисьора и да направите вашите интервюта с него,  художничката и актьорите в главните роли.

 

Стоян Радев"Спектакълът е с изключителна театрална енергия. Феерия, пронизана от духа на трагикомедията, с романтични нюанси в обрисуването на персонажите. В различните си действия ни превръща в страстни със традалци на трагични обстоятелства, но пък в моментите на смях ни сближава ревностно с персонажите, които се опитват да надхитрят глупостта и коварността. По време на спектакъла зрителят е така запленен, че не му остава време да си гледа часовника и да изчислява минутите до края на събитието. Магията е тотална", пише в отзива си за спектакъла театралната критичка Елица Матеева.

 

В центъра на забавната интрига стои Изабел, която е влюбена в Клендор и отхвърля благородника Адраст, натрапен от баща й. Ето и 3 кратки цитата, разбира се, в древната рима на aлександрина :)

 

КЛЕНДОР: За Изабел копнея,

сърцето ми тупти единствено за нея...

 

ИЗАБЕЛ: Когато любовта е слабо чувство, тя

с преструвки и лъжи се крие от света;

но с нас не е така – и кой ще ни попречи ?

 

ЖЕРОНТ: Разюздана младеж расте във днешно време! Свещения си дълг посреща като бреме;и бащината власт безсилна е дори момичешкия нрав докрай да усмири.

 

А какво точно се случва, ще разберете, ако дойдете на спектакъла, на който също сте поканени.

До утре!

 

Виолета Тончева, PR

С „Бащи, лъжи и още нещо“ искаме да дарим радост, да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът Свилен Стоянов, който празнува 60-годишен юбилей

 

Публикувана: 19  Sep 2017 | 14:34

Снимка Полина Петрова

 

„Бащи, лъжи и още нещо“ е комедия за грешките, които допускаме. Това определение даде режисьорът Костадин Бандутов в навечерието на премиерата на спектакъла, която е първа за новия сезон на варненския драматичен театър. Това не е първа среща на Костадин Бандутов с творчеството на Рей Куни. Режисьорът на практика „открива“ английския драматург, станал известен с прозвището „краля на комедията“ за българската публика.  Спектакълът „Между два стола“ със своите 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният на голяма сцена в най-новата история на Варненския драматичен театър.

 

„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“

Актуалният прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“ е втори за Костадин Бандутов след 25 години. „Бащите, лъжите и още нещо винаги ще ги има“ – казва режисьорът с усмивка. „Ако зависеше от мен аз бих повторил много от спектаклите, които съм поставял през годините. Това е един от начините да покажем на младото поколение, че има и друга култура, различна от културата на телефона, лаптопа и таблета, за която характерна е бързо поднесената информация, която те получават на готово. Другата причина да поставя отново „Бащи, лъжи и още нещо“ е, че това е една много атрактивна и смешна комедия. Рей Куни е майстор на ситуативната комедия и в ситуации, които дори режисьорът и актьорите, а оттам и зрителите смятам за изчерпани, той успява да намери оригинали решения. Новото в спектакъла сега е, че налагам един много бърз ритъм ,– това е, което искам от актьорите. Носен от това бясно темпо човек няма време да спре, да помисли, да разбере къде греши и как да постъпи“ – допълни Костадин Бандутов.

 

Ако се сравни спектакълът „Бащи, лъжи и още нещо“ днес и преди 25 години, човек ще си даде сметка как изтича времето. Свилен Стоянов преди е бил в ролята на сина, а сега е в ролята на бащата. „Сега изпитанието е по-любопитно, защото публиката е по-различна, по-динамична, с по-различни усещания за изкуството. Не е никак лесно да вляза в ролята на бащата, след като съм бил в ролята на сина.

Младият Лезли е един изключително позитивен образ, който печели много симпатии в публиката, защото на практика той е потърпевш от тази ситуация, в която попадат възрастните. Бащата е съвсем различен – човек, сигурен в своя път, отдал всичко на кариерата и успеха, но загърбил по някакъв начин личните неща. Оказва се в един момент, че целият му живот се преобръща на 180 градуса и той трябва да преодолее една драматична за него ситуация, ако може…Отстрани персонажът изглежда смешен, както и всички останали, разбира се, но те са поставени в драматична ситуация, в един сложен за житейския си път период. Решението, което предлага г-н Бандутов е доста атрактивно и със здрави драматургични основания и то изисква поливалентни актьори. Надявам се резултатът в крайна сметка да е удовлетворяващ за всички. Има още какво да търсим разбира се…

Има едно неписано правило в гилдията, че до 10-ото представление на един спектакъл той продължава да се „отглежда“ в процеса на срещите с публиката и в процеса на партньорството между актьорите на сцената. Основната ни цел е да дарим радост да направим всеки зрител по-позитивен и усмихнат, казва актьорът, който празнува 60-годишен юбилей. Свилен Стоянов си пожела още много творчески предизвикателства занапред, които да го зареждат с удовлетворение от посланията, отправени към публиката. „Знам, че имам още какво да дам, затова искам само да бъда здрав и позитивен. Да хвърлим назад ежедневните тегоби, защото животът е един“, допълни той.

 

Станислав Кондов е младият актьор, който ще пресъздаде на сцената образа на сина Лезли в актуалния прочит на „Бащи, лъжи и още нещо“. „Беше ми много интересно да изследвам този младеж, който е почти на моите години, а на практика толкова различен от мен, той е луда глава, бунтар. Елате и ще видите, няма да издавам повече. Направихме представлението с много труд, с много любов и с много смях. За мен беше много забавно“, сподели Станислав.

 

За него и за Полина Недкова това е дебют на сцената на варненския театър. И двамата са от Варна и споделят, че са израснали в местните театрални школи и стремежът им към сцената е бил точно заради актьорите, с част от които сега излизат заедно в представлението „Бащи, лъжи и още нещо“. „Да дойда във варненския театър за мен е мечта и приключение. Вълнувам се. Аз имам големи очаквания от този театър, надявам се и той да има от мен, за да мога да ги оправдая. Героинята ми в този спектакъл е много ентусиазирана и целенасочена. За мен по интересен е работният процес, репетициите, не толкова фойерверките накрая. И те са прекрасни, разбира се, но аз повече се вълнувам преди това“, разказа Поли преди премиерата.

 

Тази и утре вечер са двете премиерни представления на „Бащи, лъжи и още нещо“. Началният час е 19:00, на сцена „Филиал“. В спектакъла участват още  Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова и Малина Михалкова.

 

http://www.chernomore.bg/varna/2017-09-19/komediya-za-greshkite-koito-dopuskame-postavya-kostadin-bandutov-na-varnenska-stsena

 

 

Бащи, лъжи и още нещо“ – 19,20 септември, 19.00, Сцена Филиал - премиера

„Месец на село“ – 21 септември, 19.00, Сцена Филиал – нов прочит

„Сън“ - 26, 27 септември, 19.00, Сцена Филиал - премиера

 

В началото на своя 97-ми творчески сезон (2017-2018) Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ ще изненада своите почитатели с две премиери и един нов прочит на познато заглавие.

На 19и 20 септември, 19.00, Сцена Филиал, варненските театрали ще ни забавляват с „Бащи, лъжи и още нещо“ от Рей Куни, постановка на майстора на комедията Костадин Бандутов, който обещава един комичен, но в същото време естетски спектакъл. Всъщност това е вторият му режисьорски прочит на варненска сцена на същата пиеса, а колко време е изтекло междувременно личи от факта, че Свилен Стоянов, който преди е играл ролята на сина, сега ще видим в главната роля на бащата.

С тази роля известният варненски актьор посреща своята 60-годишнина. Участват още: Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова. Сценографията и костюмите са дело на художника Петър Митев, с когото Костадин Бандутов отново работи в тандем, както беше и в комедията „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров.

 

Важно събитие предстои и на 21 септември, 19.00, Сцена Филиал, когато в магията на Тургеневия „Месец на село“ ще ни потопи режисьорът Стилиян Петров, заедно с Венелин Шурелов - сценографа, с когото създаде великолепните „Канкун“ и „Опасни връзки“. Визията на Венелин Шурелов впечатлява с ярка образност и експресия с много плътни картини, направени сякаш от големите майстори на руската живописна школа. Но под повърхността на пасторалната романтика бушува страстта, невъзможна да се случи... Един истински Тургенев, с неговия сложен емоционален свят, обсебващ зрителя с красота и загадъчност...

Новината тук е, че само няколко месеца след премиерата, екипът на „Месец на село“ е подготвил нови творчески изненади за публиката. Очаквайте ги от: Даниела Викторова, Стоян Радев, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Николай Божков, Пламен Димитров, Юлияна Чернева, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Константин Соколов, Николай Кенаров, Алекс Маринков/Николай Маринков.

 

Втората премиера следва на 26 и 27 септември, 19.00, Сцена Филиал, с пиесата „Сън“, предназначена за младата аудитория. Авторката Магда Борисова притежава предимството да вижда света с детските очи. То й е отредено сякаш още от времето, когато израства в театъра покрай майка си Бисера Дживодерова, дългогодишен драматург на МДТ „Константин Кисимов“ - Велико Търново.

Завършва  право, занимава се с криминология и общинска политика, но писането на пиеси за деца си остава истинското й призвание. Според нея, право и литература не е чак толкова странна комбинация, особено като се има предвид, че такива именити детски писатели като Ран Босилек, Братя Грим и Шарл Перо също са били юристи.

Първият успех идва за Магда Борисова през 2011 година, когато печели с пиесата „Сън“ националния конкурс за детска драматургия на Варненския драматичен театър. Любопитно е, че на варненска сцена излиза най-напред другата й пиеса „Коледното приключение на…”, последвана от „Голямото коледно приключение 2“ през 2015 година. И двете постановки са дело на известния актьор и режисьор Стоян Радев Ге. К., който поставя през 2017 година и „Сън“.

Очевидно през последните години Магда Борисова е предпочитаният детски автор за Варненския драматичен театър. И има защо. Тя умее да разказва истории, които си струва да бъдат разказани. Умее, опирайки се на действителността, да изгражда любопитни нови художествени светове, в които реалното и имагинерното равностойно съжителстват.

Умее да се отнася с обич, разбиране и уважение към децата, не ги подценява, още по-малко ги смята за инфантилни, което, знаем, е често срещан недостатък в текстовете за деца от всички жанрове. Това, което не пропуска да направи, наред със забавлението, е да подтиква към размисъл младия си приятел. И колкото по-рано научи той най-важния житейски урок – сам да стига до истините, а не да ги получава наготово, толкова по-добре.

Сценография и костюми Даниела Николчова, участват Георги Няголов/Недялко Стефанов, Валери Вълчев, Цветина Петрова, Николай Кенаров, Биляна Стоева, Теодора Михайлова, Даниела Викторова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Константин Соколов, Юлияна Чернева.

 

Резервация и продажба на билети:

 

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

 

 

 

 

Първа премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ в неговия 97-ми творчески сезон (2017-2018)

 

19, 20 септември 2017, 19.00, Сцена Филиал

 

РЕЙ КУНИ И БГ ТЕАТЪРЪТ

Английският драматург, актьор, режисьор и продуцент Рей Куни (1932) си е спечелил прозвището „Кралят на комедията“. Написал е над 70 пиеси, от които в България по-известни са „Между два стола“, „Бащи, лъжи и още нещо”, „Шантави пари”, „Прозорецът убиец”, „Две сватби и едно прелюбодеяние” и др. Първият, който открива Рей Куни за българската публика, е Костадин Бандутов, чиято постановка „Между два стола“ със 151 представления в периода 1990-1998 година се оказва най-дълго играният спектакъл на голяма сцена в най-новата история на Варненския драматичен театър. „По улиците ме спираха познати и непознати, за да ми кажат, че видят ли афиш за „Между два стола“, веднага си купуват билет, за да гледат спектакъла за пореден път. Явно имало е нужда от точно такъв текст и такъв театър в трудното българско време, веднага след промените“, спомня си режисьорът.

След Варненския театър, Рей Куни залива българските театри, стига се дори до своеобразна Рей Куниада в НДК, която показва всички постановки на нашумелия автор. Това преекспониране води по-късно до отдръпване, отегчение и дори заклеймяване в стила „от Осанна до Разпни го“. Разбира се, същественият въпрос, извън театралните моди, е как се поставя авторът.

 

Костадин Бандутов - Режисьор„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ ОТНОВО ВЪВ ВАРНА

 

19, 20 септемри 2017, 19.00, Сцена Филиал - първа премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ в неговия 97-ми творчески сезон

 

„Сега, когато художествената критика почти липсва и по нашите сцени шестват какви ли не долнопробни заглавия, Рей Куни може „да се нареди“ направо до Шекспир. Използвам това драстично сравнение, защото то очетава съмнителното ниво на повечето съвременни комедийни представления в България“, споделя Костадин Бандутов с тъга. 30 години по-късно той все така високо цени драматургията на Рей Куни и се връща към него, за да постави във Варненския театър „Бащи, лъжи и още нещо“.

 

Всъщност това е вторият му режисьорски прочит на варненска сцена на същото заглавие, а колко време е изтекло междувременно личи от факта, че Свилен Стоянов, който преди е играл ролята на сина, сега ще видим в главната роля на бащата. Специалният момент тук е, че с тази роля известният варненски актьор посреща своята 60-годишнина.

„БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ „Свилен Стоянов, освен че е много дисциплиниран актьор, свири на цигулка и пее. Може би затова се стреми да изгради ролята си като музикална партитура, в която всяка нота има своето утвърдено място, но театърът има своите специфични правила.

Вярвам на Свилен и на всички останали актьори и съм убеден, че ще се получи един комичен, но в същото време естетски спектакъл“, казва режисьорът. Участват още: Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова.

Сценографията и костюмите са дело на художника Петър Митев, с когото Костадин Бандутов отново работи в тандем, както беше и в комедията „Прелестите на изневярата“ от Валентин Красногоров. Костадин Бандутов - Режисьор Фотография Веселин Василев.

Премиерните спектакли на „Бащи, лъжи и още нещо“ предстоят на 19 и 20 септември, 19.00, Сцена Филиал. Това е първата премиера на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в неговия 97-ми творчески сезон.

 

НЕПРЕДВИДЕНИ СИТУАЦИИ, НАПРЕЖЕНИЕ И ДИНАМИКА, ГАРНИРАНИ С БРИЛЯНТНО ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

 

Повечето от пиесите на Рей Куни са изградени като комедия на ситуациите, в която реакциите на героите, изпаднали в необичайни обстоятелства, предизвикват усложнения, будещи смях. По подобен начин, в „Бащи, лъжи и още нещо“ успешната кариера на д-р Мортимър се оказва заплашена от неочакваната поява на неговия син, за чието съществуване до този момент той не подозира. Дилемата кариера и слава или син и проблеми води до безкрайна поредица от лъжи и гафове.Английското чувство за хумор присъства брилянтно и в тази песа на Рей Куни. Дори когато дадена ситуация изглежда изчерпана, той успява така да я завърти, че да извлече от нея максимално забавление. Оригиналност, напрежение, непредвидени ситуации и постоянна динамика карат публиката да следи интригата със затаен дъх. За да засилят възприятието, актьорите са натоварени с допълнителни технически задачи, които съпътстват всяко действие.

 

КАКВО ВСЕ ПАК Е ОЩЕ НЕЩОТО В „БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“?

 

„Това са въпросите, които идват в края на спектакъла. Рей Куни те кара да се смееш през цялото време, за да се замислиш накрая върху избора на сина, който посочва за свой истински баща съвсем друг човек“, обяснява режисьорът. Сценографът Петър Митев допълва: „Нещото подтиква зрителя да си зададе въпроса как той би реагирал в подобна ситуация, кара го да размисли къде се намира, кой е самият той. Това е философският въпрос как да намериш себе си.“„Защото всеки човек намира себе си, но в повечето случаи много късно“, обобщава Костадин Бандутов.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

 


 

TOP