Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

ПРИЗНАНИЕ ЗА СВИЛЕН СТОЯНОВ

 

За своята 60-годишнина актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Свилен Стоянов бе поздравен от колеги, приятели, общественици, сред тях заместник-министъра на културата Румен Димитров, заместник-кмета на Община Варна Коста Базитов, който връчи на юбиляра Почетен плакет на кмета. Към колекцията си от награди обичаният актьор, певец, музикант и поет прибави Почетното отличие на Съюза на артистите в България „Златна значка” и наградата „Златна маска” на Варненския драматичен театър, на който е посветил целия си творчески път. А аплодисментите измериха признанието на публиката, което си остава най-висшата награда за актьора.

Ето какво написа по този повод във фейсбук профила си поетесата Елка Няголова: „Добрият актьор не е индиго, което само повтаря авторовите мисли. Добрият актьор сам прави внушение, "дописва" текста - с жест, с поглед, с обрат, с перифраза, понякога - с пародия. Добрият актьор е като добрият поет - не разчита само на думите, а и на междудумията, които умее да насити... Добрият актьор не живее извън, а във времето. Той не е безучастна тонколона, която прогласява Доброто или Злото. Той е личност, която има позиция.

Точно поради това честването на 60-годишнината на актьора Свилен Стоянов на 10.11.2017 се превърна в културно събитие, което ще се запомни от варненци. Не достигаха местата във филиалната зала на театъра. Не зная колко столове бяха внесени допълнително, но зная колко дълго публиката на крака аплодираше своя любимец, който години наред я е разсмивал и разплаквал... Не е шега - 103 роли трасират пътя му до днес...

Със спектакъла на Костадин Бандутов "Бащи, лъжи и още нещо" от Рей Куни Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" отбеляза годишнината на актьора. Видяхме го - блестящ и с неизчерпаема енергия, в ролята на д-р Мортимър. След представлението - един дълъг низ от поздравления, признания и награди, щастливо аплодирани от публиката. Да си жив и здрав, приятелю! Много още роли, дълъг творчески път, простички житейски радости! И светлинка - от теб за другите и от другите към теб!”

В качеството си на президент на Славянска академия, Елка Няголова връчи на коктейла след спектакъла Почетния реверен знак на академията на Свилен Стоянов. Лауреати на този знак са изявени поети, актьори, общественици, режисьори, музиканти и артисти от славянските и неславянските страни на Европа, сред които Евгений Евтушенко, Кшищоф Зануси, Емир Кустурица и др. От възникването на Славянска академия преди 12 години до днес Свилен Стоянов е бил винаги сред радетелите и преките участници в събитията и форумите на тази международна творческа общност.

 

 


 

 

“ЕДНООКИЯТ ЦАР” ГОСТУВА на КРАЛСКИЯ ТЕАТЪР в ЧЕРНА ГОРА

 

На 14 ноември 2017 г. ДТ „Стоян Бъчваров“ ще представи “Едноокият цар” от Марк Креует на режисьора Петър Денчев в Кралския театър “Зетски дом” в Цетинье, Черна гора. Художник на постановката е Теодора Лазарова, композитор Христо Намлиев, мултимедия Елена Шопова. В ролите: Полицаят Давид - Симеон Лютаков; Лидия, негова съпруга - Милена Кънева; Сандра - Биляна Стоева; Игназий - Пламен Димитров; Политикът – Николай Божков.

Това е първото гостуване на Варненския театър в Цетинье. Идеята е то дапостави началото на трайно сътрудничество и обмен на представления между Варненския драматичен театър и Кралския театър “Зетски дом”.

Цетинье е старата столица на Черна гора, а днес е седалище на президента. “Зетски дом” е най-старият театър в малката планинска страна, основан през 1884 година. Сградата е част от европейския път на наследството на историческите театри (European route of historic theatres) и домакин на един от най-младите балкански фестивали - МИТ, Цетинье. В театъра в момента се играят представления на режисьори като Арпад Шилинг и Диего де Бреа, които се надяваме да видим през пролетта на 2018 г. и във Варна.

 

 

ЕНЕРГИЯТА ЗА ЖИВОТ, КОЯТО ДАВА ИЗКУСТВОТО

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с актьора СВИЛЕН СТОЯНОВ за неговата 60-годишнина, неразделната любов към театъра, поезията и музиката, подхода към ролите отвътре навън, психологическото навлизане в драматургията и механизмите, които изграждат добрия спектакъл

 

Свилен Стоянов - актоьорПоздравления за 60-годишнината! Сякаш точно заради този празник ти разгръщаш многостранния си талант на драматичен актьор, певец и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?

Щастлив съм. В цялото си творчество се опитвам да отприщвам потенциала си, като използвам умението, знанията и таланта, които имам. Празникът ми сега е свързан с представления, които наистина показват една широка палитра. Обичам музиката, обичам поезията...

И коя песен си тананикаш, когато си в настроение?

Различни в различни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една песен, с която завърших ВИТИЗ - „Искам да бъде хубаво“, моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския театър. Ето и мъничко от нея: „Искам да бъде хубаво, а всичко е някак почти. Искам да бъда влюбен, но почти ми харесваш ти...“ и т.н.

Бащи, лъжи и още нещоТази песен се знае от много театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя театрален път. А от песните в албума „Вълшебнице, сцена“, по мой текст и музика,много си обичам „Свири, гайдо“, посветена  на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, но това е една неразделна любов. С огромно удоволствие работя в мюзикъла„Тримата мускетари“, където имам интересна задача. Играя Дьо Тревил, една много хубава, макар и неголяма роля, в която изпълнявам самостоятелна песен и дует с Ованес Торосян – Д`Артанян.

Пак по повод годишнината, ти неотдавна изненада публиката с театрален маратон, в който за няколко дни се представи във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?

Изискваше издръжливост – физическа и психическа, но пък ми донесе голямо удовлетворение. Става дума за „Криворазбраната цивилизация“, „Прелестите на изневярата“, „Влюбеният Шекспир“, „Тримата мускетари“ и „Бащи, лъжи и още нещо“.

В „Прелестите на изневярата“ поднасяш много трогателно една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава.Откриваш ли по-дълбок театрален смисъл в този иначе обичаен ухажьорски жест?

Мисля, че този жест, както и цялото представление, изразява необходимостта в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с човека, независимо колко е силен или слаб. Човекът има нужда днес от огромно внимание, защото глобалните идеи и политики го оставят встрани. Точно затова на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи щастие в изневярата. Там някъде в този безкраен стремеж към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични  А пък той, животът е низ от мигове...

Свилен Стоянов в "Криворазбраната цивилизация"С годините промени ли се отношението ти към театъра, как гледаш на него сега, 36 години след първата роля?

Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра и продължавам да пристъпвам в него като в свят храм, който дава светлина, надежда и вяра. Убеден съм, че театърът ще бъде вечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, страдания, успехи, радости, възторзи, падения, надежди и време в едно. През каквито и обстоятелства и изпитания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма как да не те изпълва с нова енергия и вяра.

Ако театърът те прави по-устойчив, сега по-лесно ли отстояваш своето място в различните и не непременно добронамерени обстоятелства, свързани с изграждането на всяка нова постановка?

Много е любопитно онова психологическо навлизане в драматургията с режисьор и екип, когато творческият процес започва от нула. Аз се стремя никога да не тръгвам с някаква моя предварителна нагласа към творбата, за да не се размина с режисьорските намерения. Безспорномоят творчески и житейски опит оказва влияние върху ролята, която изработвам. Този процесна овладяване на театралната материя е валиден за всеки от нас, а ние сме съвкупност от хора и всеки върви по своя индивидуален творчески път. Аз лично натрупвам по-бавно, не бързам с натрупването, освен ако обстоятелствата не го изискват. В началото тръгвам начисто, за да не повтарям познати прийоми и да огранича евентуални клишета. Приел съм подхода към ролята отвътре навън, не мога да нарисувам персонажакато външна характеристика преди да разбера какви са неговите слабости, плюсове, минуси. Освен това се опитвам да градя образа на базата както на режисьорските изисквания, така и съобразно партньора, с който играя на сцената.

 

НА ТЕАТЪР ОТ 8 ДО 11 НОЕМВРИ

 

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

 

Свилен Стоянов отбелязва 60-годишнината си с „Бащи, лъжи и още нещо“ на... 10 ноември

 

Дори след наситената с преживявания Нощ на театрите не спират предложенията за културни развлечения на ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна. Седмицата изкушава със събития в различни жанрове.

На 8 ноември, 18.00-19.45, Сцена Филиал, публиката ще се забавлява с „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА“ и елегантния хумор на  Валентин Красногоров, пренесен на сцената с режисьорското майсторство на Костадин Бандутов и сценографа Петър Митев. Образите изграждат с присъщото им артистично майсторство Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Свилен Стоянов.

 

Бащи, лъжи и още нещо

 

Както вече знаете, известният актьор от ДТ „Стоян Бъчваров“ СВИЛЕН СТОЯНОВ навърши 60 години. По този повод неотдавна той изненада своите почитатели със своеобразен театрален маратон, в който само за няколко дни показа високата си професионална класа във всички спектакли, в които играе през този сезон. Сред тях безспорно най-значима за Свилен е постановката на Костадин Бандутов „БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО“ от Рей Куни, в която той изпълнява главната роля на д-р Мортимър.

 

Неговият герой предизвиква най-много смях с непрекъснатите си опити да игнорира появилия се изведнъж след години негов син. В този труден житейски избор между сина и кариерата, на Свилен Стоянов, в блестящ комедиен порядък, партнират Валери Вълчев, Милена Кънева, Димитър Мартинов, Веселина Михалкова, Валентин Митев, Биляна Стоева, Полина Недкова, Станислав Кондов, Николай Кенаров, Пламен Георгиев, Теодора Михайлова, Малина Михалкова.

 

Нищо чудно, че Свилен Стоянов реши да отбележи своя личен празник тъкмо с „Бащи, лъжи и още нещо“. Спектакълът с това многозначително заглавие ще се играе на 10 ноември, дата, която – случайно или не, препраща и към най-новата българска история.

 

 

 

 

Комична илюзияВ съботния ден, 11 ноември, Сцена Филиал, 18.00-20.00, е време за „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. В този оригинален спектакъл режисьорът Васил Дуев, едно от най-интересните имена в съвременния български театър, интерпретира света и театъра като: „Нещо измислено, изработено, виртуозно, забележително. Една екзистенциалната усмивка, която Корней предлага като позиция спрямо тази велика измама за смислеността на театралното изкуство и човешкото битие. Един едновременно артистичен, патетичен, положително ироничен и честен поглед върху сътворяването и съществуването.“ Прекрасни костюми на Даниела Николчова и великолепна игра на Ненчо Костов, Цветина Петрова, Ивайло Иванов, Сабина Коен, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Николай Кенаров.

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

 

4, 5 ноември 2017

 

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

 

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Михаил Мутафов 

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои оттях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиеваи др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

 

Месец на село

 

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов иАлекс Маринков– Коля.

 

 

 

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ вприсъщия им динамичен стил.

Криворазбраната цивилизацияНощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

 

 

 

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанатИмре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, ачестта на мюзикъла ще защитятЛенард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

 

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

 

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

 

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

 

 

 Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

Виолета Тончева

 

 

ПОКЛОН ПРЕД ГОЛЕМИЯ РЕЖИСЬОР СТАНЧО СТАНЧЕВ

 

05.09.1932 – 23.10.2017

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ остана без Станчо Станчев, без своя режисьор, без големия творец и визионер, създал едни от най-хубавите му постановки и определил облика на театъра за половин век.

Като негов режисьор, главен режисьор и главен художествен ръководител, със своите над 100 постановки от български и чуждестранни автори, сред които „Следствието“ от Петер Вайс, „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир, „Януари“ от Йордан Радичков, „Римска баня“ от Станислав Стратиев, „Добрият войник Швейк“ от Ярослав Хашек, „Прокурорът“ от Георги Джагаров, „Полет над кукувиче гнездо“ от Дейл Васерман, „Малки комедии“ от А. П. Чехов, „Ревизор“ от Н. В. Гогол, той сътвори емблематични представления, които формираха вкуса към високия театър на поколения артисти и зрители.

Белязан с усет за истинското театрално и човешко време, театърът на Станчо Станчев отекна ярко и в постановките му около бурната 1989 година - „Страшният съд“ от Стефан Цанев, „Светото семейство“ от Дьорд Швайда,  „Последната лента на Крап“ от Самюел Бекет.

„Истински актьор е този, който превръща професията си в мисия и е длъжен да бъде една крачка пред своята публика. Шумната слава е коварна и мимолетна. Единственото удовлетворение на твореца е в осъзнаването на неговото призвание“, завеща на своя театър Станчо Станчев.

С благодарност и любов следваме указания път!

Поклон пред големия режисьор и човек Станчо Станчев!

Ще се сбогуваме с него на 26 октомври в 12.00 часа на централните гробища във Варна. Споделете тъгата ни!

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна

Държавна опера Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ - ВАРНА 2017

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна

 

Традиционната Нощ на театрите, в която европейските театри предлагат на своята публика, освен спектакли и други интересни събития, през тази година обхваща два дни – 4 и 5 ноември. Вижте варненската програма.

 

 

Михаил Мутафов

 

 

 

 4  НОЕМВРИ 2017

16.00-18.00, фоайе първи балкон

ГОЛЕМИЯТ МИХАИЛ МУТАФОВ НА 70

Среща с емблематичния актьор на Варненския театър, видео, филми, изложба и др.

Модератор Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

Месец на село

 

18.00-20.15, Сцена Филиал

МЕСЕЦ НА СЕЛО

от Иван Сергеевич Тургенев, превод Майя Праматарова, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. В ролите: Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов; Алекс Маринков - Коля

 

 

 

 

21.00-21.30, фоайета Основна сцена

ФЛАШМОБ с възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев

 

22.00-24.00, Основна сцена

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Смешна позорищна игра от Добри Войников, постановка и музикална среда Стоян Радев Ге.К., сценография и костюми Даниела Николчова. В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова - Майката

 

 

 

5 НОЕМВРИ 2017

 

11.00-11.30, фоайета Основна сцена

ФЛАШМБОБ с възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев

 

16.00-17.00, Сцена Ротонда

СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА

Там, където оперетата среща мюзикъла. Концерт с творби от оперети и мюзикъли с артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев. Режисьор Сребрина Соколова. На пианото Софи Чифчиян и Руслан Павлов.

 

БИЛЕТИ

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и флашмоба

Пакетен билет за всички събития - 18 лв

Пакетен билет за събитията на 4 ноември – 12 лв

Билет за отделен спектакъл – 10 лв

 

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020;

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Актрисата Даниела Викторова от Варненския драматичен театър бе отличена с една от националните награди "Любимец 13" – Димитровград 2017. Темата през тази година „Многоликият талант на българския актьор - Другото лице на актьора“ е абсолютно по нейната мярка, защото освен артистично, Дънда, както я наричат всички, притежава и поетично дарование.

Колегите и приятелите й знаят, че лиричното вдъхновение нерядко я осенява по време на репетиции: „Много стихотворения съм написала, докато репетирам. Сама съм се изненадвала, че едновременно текат два творчески процеса в главата ми и единият се захранва от другия. Изникнали в съзнанието ми зад кулисите,  по време на репетиция или представление, те не са провокирани непременно от конкретния сюжет. По-скоро това е една думичка от текста, от драматургията, от анализа, която отключва въображението ми и задава тема за стихотворение.“

 

Даниела ВиктороваДосега Даниела Викторова е издала лиричните книги „Среднощен блус” изд. „Книгата”, 2011 и „Писма без подател”, изд. „Колор Принт”, 2012, но междувременно е натрупала материал за още няколко стихосбирки. През 2013 г. идва и първото литературно признание с Първа наградаот Националния конкурс за поезия „От заник слънце озарени…” – Яворови дни, Поморие. Към него сега се прибавя и наградата „Любимец 13“ от Димитровград.„За мен е огромна привилегия и необяснимо вълнение да получа за поетичните си вдъхновения статуетка и диплом на името на великия Апостол Карамитев“, казва Даниела Викторова.

Заедно с нея, лауреати на „Любимец 13“ през тази година станаха актьорът и певецът Руслан Мьйнов, актьорът и композиторът Стефан Вълдобрев, актьорът и фотографът Георги Вачев, актрисата и певицата Ралица Ковачева – Бежан. Нека припомним, че през 2016-та при Варненския театър отидоха три награди „Любимец 13“ – „Първи стъпки“ за Гергана Арнаудова, „Дарование“ за Недялко Стефанов и „Даскал Апостол“ за чл. кор. проф. Пламен Марков, преподавател в НАТФИЗ ирежисьор на Варненския театър.

 

Даниела Викторова завършва Театралната академия със специалност Актьорство за куклен театър при проф. Боньо Лунгов, играе известно време в Русенския театър, а от 2000 г. е част от състава на драматичния театър в родния град. Изиграла е много роли на варненска сцена, сред които през последните години се открояват Ангустиас в “Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, реж. Стоян Радев Ге.К.(номинация АСКЕЕР за всички актриси в постановката); Тереза в „Паметта на водата“ от Шийла Ствънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. (номинация АСКЕЕР, награда ВАРНА за екипа); Дойна в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К.; Лаура в „Канкун“ от Жорди Галсеран, реж. Стилиян Петров; Мадам дьо Воланж в „Опасни връзки“ от Кр. Хамптън“, реж. Стилиян Петров; Моли във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, по сценарий на Марк Норман и Том Стопард, реж. Пламен Марков; Наталия Петровна в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров и последната й роля -Феята на сдобряването в „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Г. К.

 „Ценя актьорските си превъплъщения, постигнати заедно с Явор Гърдев, Стилиян Петров, Маргарита Младенова, Стоян Радев Ге. К. и всички режисьори, които съм срещнала в творческия си път. Доверието между актьора и режисьора е взаимно, ако двамата гледат в душите си. Истината е, че актьорът не може без режисьора. Аз не съм от актрисите, които умеят да се спасяват сами на сцената. Дали това е професионализъм, не знам. Напоследък избягвам да давам имена на нещата, защото утре е съвсем различен ден, нещата се променят, няма рецепта, театърът е живо изкуство, то не трябва да се обяснява, а да се преживява. На всеки спектакъл актьорът трепти на различни честоти и на мен ми харесва това, че никога не е едно и също“, обобщава отношението си към театъра и живота Даниела Викторова.

Темата присъства и в прекрасното й стихотворение:

Даниела ВиктороваАКО МОЖЕШЕ ЖИВОТЪТ ДА СЕ РЕПЕТИРА Ако можеше животът да се репетира,
две сцени щях да променя в пиесата –
нашата любов и моето мъчително умиране
без теб. А после... после щеше да е лесно. И нямаше да бъркам свои реплики със чужди,
да търся себе си във друга плът – и там да се намирам,
да бъда вятър без посока и да имам нужда
от теб. Да можеше животът да се репетира. Декорът щеше да е същият – морето е логичен фон
за всяка драма, стих или пък проза,
и всяка моя дума – трепет от веронския балкон,
а всеки ден – спектакъл сред аплаузи и червени рози. И пак ще искам моя син и моя дом, и тази моя есен,
и слънчева ще бъда, без усмивката насила да гримирам,
дори любов отново да ме срещне, зная, че ще бъде лесно...
Да можеше, да можеше животът първо да се репетира.

 

Виолета Тончева

 

 

 

ПРАЗНИКЪТ НА МИХАИЛ МУТАФОВ

 

Сцена Филиал успя да събере, макар и не без проблем, приятелите и почитателите на Михаил Мутафов, чиято 70-годишнина Варненският драматичен театър отбеляза с комедията „Ретро“ от Александър Галин, реж. Пламен Марков, на 16 октомври 2017 г. Това беше едно наистина великолепно представление на екип от великолепни актьори. Не само с отделните си артистични превъплъщения, но и с ансамбловата си игра, Мишо Мутафов, Милена Кънева, Юлияна Чернева, Валентин Митев, Нели Вълканова и Теодора Михайлова очароваха зрителите.

 

Отдавна в театъра не е имало толкова многобройна и толкова изкушена публика. Тя следеше спектакъла с неотслабващо внимание от началото до края, реагираше адекватно със смях или аплодисменти и това несъмнено усили още повече мотивацията на актьорите. Сцената и залата дишаха в един и същ ритъм.

 

След хепиенда,в който главният герой Чмутин, алиас Михаил Мутафов, се показа еднакво благосклонен и към трите претендентки за неговото сърце, настъпи време за тържествените слова. Младите актьори на Варненския театър Цветина Петрова и Николай Кенаров, под режисурата на колежката си Гергана Арнаудова, разказаха една красива притча за актьора, посветена, разбира се, на Мишо Мутафов. Любовта и възхищението към емблематичния актьор изправи всички на крака, аплодисментите не спираха.

 

С признателност и благодарност за високия професионализъм Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, връчи на Мишо Мутафов наградата „Златна маска“ на театъра, с чиято сцена той свърза целия си творчески и житейски път. Плакет на кмета на Община Варна Иван Портних връчи с прочувствени думи и Антония Йовчева, директор на дирекция „Култура“ при Община Варна. Имаше поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, кмета на Община Варна Иван Портних, директора на НТ „Иван Вазов“ Мариус Донкин“, директора на Държавния куклен театър Варна Вера Стойкова и др.

Мишо Мутафов благодари с много красиво, мъдро и кратко слово, следвайки древната поука, че мъдростта е в краткостта. А накрая, с елегантна самоирония, преобърна театралното си кредо „Да бъдеш, не да играеш“ в предположението, че ако е постигнал нещо, то е не защото го е смятал за работа, а за игра...

Големият Михаил Мутафов!

Това беше неговият празник. Изпълнен с обяснения в любов, с още и още поздравления, на живо или на видео, огласен накрая и от гръмкото „Многая лета“ на Сцена Ротонда, където след спектакъла се пренесе тържеството.

 

Виолета Тончева

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

TOP