Актуални новини

„САМО ЗА ЖЕНИ“ – ЛИЧНО ОТ ЕКИПА

Костадин Бандутов – режисьор

Беше прекрасен творчески процес. Дарио Фо е актуален, защото е класик, а един класик затова е класик, защото е винаги актуален. Той се движи от острата обществена критика (както в пиесата „Няма да платим, няма да платим“, която преди години аз направих за пръв път в България, но я спряха, защото точно по това време беше първото увеличение на бензина) до един леко вулгарен цинизъм, който той може да си позволи. Един гений може всичко да си позволи. В „Само за жени“ ние сме умерени, някъде по средата между критиката и цинизма, за да избегнем червената точка, която би ограничила достъпа на по-млади зрители.

Постановката е композиция от няколко пиеси на Дарио Фо, сред които „Дом, легло и църква“ и „Дневникът на Ева“, правен по Марк Твен. Радвам се, че в екипа имам талантливи млади хора като художничката Даниела Николчова, с която за пореден път работя чудесно, и хореографът Никола Йорданов. Приемствеността между поколенията в театъра е много важна.

 

 

Даниела Николчова - сценограф

След много разговори с режисьора стигнахме до основната идея да унифицираме мъжете и жените чрез контраста между черното и бялото,  като някакви символи за двата пола. Тази концепция е изведена в сценографията и в костюмите, така че убедена съм, на всички зрители ще им стане ясно защо в началото всички излизат почти еднакви на сцената, а след това придобиват индивидуалност, защо всичко е решено в черно и бяло, а на места се появяват цветни елементи. В сценографията белият куб носи подтекста за просто пространство, той може да бъде всичко, може да бъде всяко място, точно както и ситуациите от постановката могат да се случат навсякъде.

 

Веселина Михалкова - Ева

В „Само за жени“ играя Ева. Що се отнася до феминистките внушения, аз съм умерен феминист. Като еманципирана жена изповядвам много от нещата, за които става дума в представлението, но далеч не заклеймявам мъжа и не го отричам, като положителна личност. Напротив, дълбоко уважавам мъжете и считам, че те не са примати, както се твърди на едно място в пиесата. В нашето представление женската гледна точка е една идея по-крайна, но пък има и реабилитиране на мъжа.

 

Никола Йорданов - хореограф

Търсихме черно-бялото като матрица, затова и аз изградих моите хореографии по този начин. Те са семпли и стилизирани. Придържайки се към концепцията на постановката, залагам повече на формата, отколкото на конкретен танцов стил.  

 

Свилен Стоянов

Нашият спектакъл е адресиран към широката аудитория. Той е прегърнал света на любовта, той отправя послание за любов, любовта между мъжа и жената, която прави живота. Унифицираните персонажи тръгват от общото, но зад общата визия се разкриват индивидуални съдби, които дълбоко докосват съвременния човек, да вземем само насилието над жената. С тематиката си „Само за жени“ отстоява позициите на високия хуманизъм, който ние, актьорите, трябва адекватно да защитим. Провокативната черно-бяла стилистика на спектакъла изисква не само емоционално, но и мисловно възприятие от публиката.

 

Веселин Василев

С Костадин Бандутов сме заедно вече в 7 представления, 4 в Драматичния театър и 3 в Студентския театър на Икономическия университет. Благодаря за поканата отново да работим заедно. Преди да направя фотосесия, снимки или плакат, присъствам задължително на репетиции. Това ми е необходимо, освен за да разбера каква е драматургията, и за да усетя атмосферата, която режисьорът придава на целия спектакъл. Там някъде намирам и аз това, което ме провокира като фотограф. Екипът на „Само за жени“ е разкошен и вярвам, че публиката ще го оцени.