Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

Честит 24 МАЙ!

Честит 24 МАЙ!

Награди Варна 2015

 

Людмил Ангелов с Голямата награда ВАРНА 2015

Награда ВАРНА 2015 за „Свекърва” на ДТ „Стоян Бъчваров”

Награда ВАРНА за „Carmen Dance” на Държавна опера Варна

В навечерието на най-хубавия български празник 24 май, на тържествена церемония в зала Пленарна на Община Варна кметът Иван Портних и председателят на Общински съвет Варна Иван Луков връчиха годишните награди ВАРНА 2015 на изявени личности в областта на културата.

С ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВАРНА 2015 бе удостоен варненският пианист от световна величина Людмил Ангелов. Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, завършил Музикалната академия „Панчо Владигеров” при Константин Станкович, той е носител на всички престижни световни награди за пианисти, основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо, член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата, почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове, основател и артистичен директор на втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена. Една от мисиите, на които се е посветил Людмил Ангелов, е съхраняване и записване на музикалното наследство на най-големия български композитор Панчо Владигеров.

Режисьорът Стоян Радев Ге. К.С НАГРАДА ВАРНА 2015 бяха отличени два екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Режисьорът Стоян Радев Ге. К. от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” получи отличието за своята постановка “Свекърва” от Антон Страшимиров, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов, фотограф и дизайнер на плаката и програмата Симеон Лютаков, с участието на актьорите Веселина Михалкова – свекървата Костанда, Стефан Додуров, Петя Янкова, Даниела Викторова, Милена Кънева Гергана Арнаудова, Николай Божков, Николай Кенаров, Гергана Плетньова, Юлияна Чернева и др.

Това е втората награда ВАРНА за режисьора Стоян Радев Ге. К., първата му бе присъдена за постановката „Паметта на водата” от Ш. Стивънсън, с която бе открита камерната сцена в памет на режисьора Стоян Камбарев, изиграл важна роля в развитието на Варненския драматичен театър.

 

Светослав Борисов - главен диригент НАГРАДА ВАРНА за „Carmen Dance” на Държавна опера Варна получи Светослав Борисов - главен диригент на оперния театър и диригент на уникалната опера-балет, поставена по музиката на Жорж Бизе от главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров.

Особеното в тази постановка е, че за пръв път драматичният любовен триъгълник се развива в своеобразен паралел между оперните и балетни артисти: в ролята на Кармен - оперните певици Олга Михайлова-Динева, Силвия Ангелова, Вяра Железова и балерините Мария Литвиненко и Евгения Минкова; в ролята на Дон Хозе – тенора Валерий Георгиев и балетните солисти Демид Зиков и Павел Кирчев, в ролята на Ескамилио – баритона Пламен Димитров и балетните солисти Кирил Литвиненко и Румен Стефанов, в ролята на Микаела – сопраното Линка Стоянова и балерината Илияна Славова и др. По време на връчване на отличието, заедно със Светослав Борисов на сцената бяха аплодирани Кармен и Дон Хозе, представени от Евгения Минкова и Павел Кирчев.

Продуктивно сътрудничество между ТМПЦ Варна и ВСУ

 

Интересни интериорни решения за нова Камерна зала във Варненския театър предлагат студенти по архитектура от ВСУ „Черноризец Храбър”. Магистри пети курс, с ръководител доц. д-р арх. Станчо Веков, представиха на 19 май 2015 г. идейните си проекти пред директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. Те работиха по задание за усвояване на свободното пространство под Основна сцена и обособяването му в Камерна зала, предназначена както за музикални, така и за театрални спектакли.

След обстойно проучване и заснемане на мястото двата екипа - Виктория Иванова и Волен Димитров, Димитър Ангелов и Златослав Боюклиев – предлагат залата да бъде развита на две нива. По този начин, използвайки голямата височина на съществуващото пространство, се достига общ капацитет от 125 зрителски места. Предвидени са съответните технически помещения за светлинни и звукови ефекти, гримьорни, депа за реквизит, санитарни възли.

Силно впечатление правят интересните и иновативни, при това концептуално различни подходи на двата екипа, които целенасочено разработват различни варианти. Проектът на Виктория Иванова и Волен Димитров предлага по-органична форма на Камерната зала, инспирирана от необароковата архитектура на Варненския театър с интериор, решен изцяло в дървена облицовка. Идеята е естественият материал на дървото да въздейства като музикална кутия, подобряваща акустичните изисквания от една страна, а от друга - да създава с топлите си цветове интимитет,  предразполагащ към общуване с изкуството.

Интериорното решение на другия екип – Димитър Ангелов и Златослав Боюклиев – е издържано в по-технологичен стил с изявена, видима метална конструкция на структурните елементи – галерия, стълбища, сцена. Акустиката се постига чрез декоративни пана по стените с особен пластичен дизайн, изведен като акцент. Търсенията за максимална функционалност и модерно излъчване проличават в изявената инфраструктура на осветителните и вентилационни елементи.

Даниела Димова оцени високо качествата на двете архитектурни визии, изрази задоволството си от продуктивното сътрудничество с ВСУ „Черноризец Храбър” и се ангажира да представи в Министерството на културата проектите на младите архитекти за Камерна зала в ТМПЦ Варна.   

Виолета Тончева

Сганарел. Два фарса – смехът преди и сега

 

На 19 и 25 май от 19 часа на Основна сцена ще се играе „Сганарел. Два фарса” - поредното усмихнато продължение от заниманията на Варненския драматичен театър с комедийното наследство на френския драматург, режисьор и актьор Молиер (1622-1673).

Постановчикът, проф. Пламен Марков, започнал изследването с прочита на „Всичко наопаки или Наопаки всичко”, представя сега два от класическите фарсове с основен герой Сганарел „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”, които донасят слава на своя автор. С тях Молиер обикаля и разсмива цяла Франция, канят дори трупата му да работи в Париж като Кралска театрална трупа. В Молиеровите фарсове се използват заемки от класическата Комедия дел арте, драматургията не е сложна като при Шекспир, обикновено се осмива само един човешки недостатък.

И какво се оказва - три века по-късно, подобни хора с подобни недостатъци не само че съществуват, а и продължават по същия начин да будят смях у зрителите. Homo sapiens очевидно не се променя така лесно, историите, които го забавляват – също. Това обаче не е непременно лошо, особено когато става дума за един, нека да го наречем, лек и здравословен смях. Проверете сами и ще се убедите, че тази констатация ще достави удоволствие и на вас Laughing.   

И така – доверете се на "Сганарел. Два фарса" по Жан Батист Молиер, превод Кирил Кадийски, Радой Ралин, сценичен вариант и постановка Пламен Марков, сценография и костюми Даниела Николчова, музика Петя Диманова, светлинен дизайн Валентин Андонов, фотография и дизайн на плаката и програмата Симеон Лютаков, помощник-режисьор Петя Куртева.
В „Брак по принуда” участват: Сганарел - Николай Божков, Доримена - Петя Янкова, Алсид - Стефан Додуров, Жеронима - Веселина Михалкова, Ликост - Валери Вълчев, Панкрас - Николай Кенаров, Марфуриус - Адриан Филипов, Първа циганка - Екатерина Георгиева, Втора циганка - Ина Добрева, Стоян Радев ...

В „Рогоносец без рога” участват: Сганарел - Адриан Филипов, Жената на Сганарел - Екатерина Георгиева, Горжибюс - Пламен Георгиев, Сели - Ина Добрева, Дорина - Веселина Михалкова, Лели - Стефан Додуров, Гро Рьоне - Валери Вълчев, Дьо Вилбрюкен - Николай Кенаров, Алис - Петя Янкова, Тъстът на Сганарел - Николай Божков, Стоян Радев ...

Билети по 6 лв. Работно време билетна каса Основна сцена  (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – тел. 052-669 650; 052-669 651; 052-669 652 и Е-mail: drama_varna@yahoo.com; www.dramavarna.com

И сто живота да преживея, винаги ще искам да бъда актриса

Интервю на Виолета Тончева с актрисата трето поколение от Варненския драматичен театър Юлияна Чернева, чийто 60-годишен юбилей ще бъде отбелязан на 22 май 2015 г. със спектакъла на „Опасни връзки” от Кристофър Хамптън, режисьор Стилиян Петров

Поздравления за юбилея, изглеждаш прекрасно, Юли! Ти си от щастливите актриси, на които възрастта не им личи! Кога всъщност беше първата ти среща с театъра?

Никога не съм крила възрастта си. Родена съм на 21 юли 1954 г. в Бургас, където са работили родителите ми, но детството и целия си живот съм прекарала във Варна. На театър ходя от петгодишна, няма представление на Варненския театър, което да съм пропуснала. Играла съм още като дете в IV клас в спектакъла „В деня на сватбата” от Виктор Розов, постановка на Цветан Цветков, в V клас участвах в пиесата „Коза” от Васил Цонев на Станчо Станчев, в XI клас изпълних главната роля на Момичето в пиесата на Кольо Георгиев „Изключителен шанс”, режисьор Петър Златев.

Оттогава досега колко роли общо си изиграла и имаш ли сред тях любими?

Изиграла съм 120 роли, понякога по две или по три в постановка. С удоволствие си спомням за „Полет над кукувиче гнездо” от Дейл Васерман на режисьора Станчо Станчев и ролята на Кенди Стар; в „Сън в лятна нощ” от Шекспир, режисьор Симеон Димитров, бях Хермия и Феята; в „Мата Хари” от Недялко Йорданов, режисьор Станчо Станчев, представих Виктория; в „Когато котката я няма” от Мортимър и Кук, режисьор Румен Велев, изиграх Милдрид и Дженифър; във „Вишнева градина” от Чехов, режисьор Асен Гаджалов, бях Аня; в „Не си ли яздила камила” от Алдо Николай, режисьор Румен Велев – Елза; в „Църква за вълци” от Петър Анастасов, режисьор Николай Ламбрев – Леда. За Мария Хосефа в „Домът на Бернарда Алба” от Лорка на режисьора Стоян Радев бях номинирана за колективната награда „Аскеер” за главна женска роля, заедно с останалите актриси.
Изброените роли са значими за мен, но не мога да посоча любими. Всички са ми любими. С ролите е като с децата - нима може да кажеш, че обичаш някое от децата си повече от другите. Имам в репертоара си от малки до големи роли, наред с много успешните, обичам и неуспешните – обичам ги по различен начин.

Как подхождаш към ролите си, следваш ли някаква рецепта?

Всяка роля става по различен начин – нямам рецепта за правене на роли, съобразяваш се с режисьора, подчиняваш се на общата концепция, понякога ролята си самият ти. Една и съща роля, изиграна от различни актьори, става различна. Една роля може да стане лесно и бързо, друга не се удава, третата се получава трудно и те измъчва. Всеки път е различно. В репертоара си съм имала и от трите случая. Ролята зависи от самия теб, от екипа, от ситуацията, от това, дали ти допада персонажа. Понякога не харесваш ролята, а тя вземе, че стане хубава и обратно. Никой не може да даде точен отговор защо се получава така.

Все пак, как разбираш, че си направила добра роля?

Не знам дали разбирам кога съм направила най-доброто, защото съм убедена, че всяка роля подлежи на усъвършенстване. Ако реша, че съм дала най-доброто от себе си, това би означавало, че ролята не се развива, а ролята трябва да се развива и актьорът винаги може да постига повече и повече.

Доколко театърът е рутина за теб?

Би трябвало да е рутина, но едно с друго представленията не си приличат. Докато камерата и филмовата лента запечатват образа, театърът е изкуство на мига, следващото представление ще бъде друго,. Понякога играеш вдъхновено, друг път не. Същественото е да спазваш пътя на ролята, като не спираш да я развиваш.

Как се чувстваш в компанията на своите героини?

Като в една шантава компания, повечето ми героини са особени. В момента играя роли, които една с една не си приличат - Шарлот Буйот в „Оскар”, Марин във „Вуйчо Ваньо”, Радка в „Свекърва”, Графиня дьо Розмонд в „Опасни връзки”, Роза в най-новата постановка „Ретро”. Ние актьорите сме благословени, че в един кратък личен живот можем да изживеем толкова други човешки животи. Това е голямо богатство, то прави живота ти интересен и разнообразен - една вечер си слугиня, друга вечер си графиня... Прекрасно е да влезеш в ума на всяка героиня, да я изследваш, да я анализираш, да я изучаваш.

В „Свекърва” се сещам за едно място, в което впечатлява смехът на твоята героиня. Подобно на т. нар. корона (дълго дихание) в музиката, ти успяваш необичайно продължително да задържиш енергията и тона на едно и също ниво, придавайки на смеха смисъл на своеобразен емоционален стоп кадър. Чудесен пример за това как малкият жест може да се превърне в силно театрално внушение, доколкото в контекста на постановката стоп кадрите са един от важните режисьорски похвати.   

Благодаря за тълкуването. Техниката на дишане е важна за всички сценични изкуства.

В „Опасни връзки” танцуваш балет...

В „Опасни връзки” за шести път играя балет на сцената. Научих се да танцувам на палци в Русия, гостувахме на наша позната балерина, сложих балетните й пантофки и оттогава (бях на 12 години) знам, че го мога. Що се отнася до „Опасни връзки”, веднъж по време на репетиция Стилиян Петров обясни, че замисля сцена, в която моята героиня да танцува пред гостите си, попита ме дали ще се справя, отговорих утвърдително, като мислех за класически менует или нещо такова. Стоян Радев подхвърли, че ако режисьорът поиска, мога и на палци да се кача, Стилиян прие, донесох си палците и така стана. Моят танц се включва в стилистиката на спектакъла.

Изпитваш ли сценична треска?

Вълнувам се, но в рамките на допустимото.

А какво те вълнува в живота?

Две неща са ме направили най-щастливи в живота ми – станала съм актриса и майка. Иначе могат да ме развълнуват хубава игра на колега, хубав филм, хубава картина, хубаво цвете, прекрасна история, добър роман, красива поезия, красива музика.

Ти си от актьорите, които проявяват траен интерес и към други изкуства, човек редовно може да те срещне на изложби, позната си и като поетеса. Всъщност кога написа първото си стихотворение?

В детска възраст вероятно, не помня точно. Сериозно започнах да пиша някъде в студентските години – стихове и есета, но не ги пазя. Издала съм три стихосбирки: през 2000 г. – „Зрънца от нар”; през 2002 г. – „Като цветни рисунки”, през 2007 г. – „Сезон за пеперуди”. И трите ми книги публикува издателство „Сталкер”. Очевидно съм усещала необходимост в тези периоди да се изразявам и по този начин. Дълго време нищо не публикувах, само прибирах стиховете в едно чекмедже, докато един ден реших да ги преровя, подредя и издам. Имам обаче доста неиздадени стихотворения и изхвърлени чекмеджета.

Принадлежиш на известна артистична фамилия - дядото Христо Динев, бащата Янко Чернев, майката Катя Динева - и си трето поколение актриса. Предопределеност...

Най-важните хора в моя живот са дядо ми, майка ми, баба ми - те са оказали най-голямо влияние за любовта ми към театъра. Наследих професията им – всъщност в нашето семейство само баба ми не беше актриса. Никой от тях обаче не ме е спирал, нито пък поощрявал да избера театъра. Взех решението си сама в невръстна възраст. Спомням си, че когато кандидатставах във ВИТИЗ, дядо ми каза: „Нали знаеш, че ще ти бъде трудно с трима артисти преди теб?” „Да, знам!”, отговорих аз и това беше.

Ролята на майка ти, н.а. Катя Динева, върху теб...

Освен майка, тя беше и моя добра приятелка. Нямахме тайни една от друга и винаги са ни били такива взаимоотношенията. Тя ми липсва и като майка, и в артистичната ми работа, защото никой друг не ми е давал такива точни оценки. По принцип майка ми беше много взискателна, рядко хвалеше, но харесваше ролите ми от последните няколко години, преди да си отиде. Взискателността е наша семейна черта, такъв е бил дядо ми към нея, тя беше такава към мен  Аз също съм й правила забележки, не сме се гладели с перце, както го правят в някои семейства, такова нещо просто не беше възможно между нас

Жалко, че синът ти не продължи традицията, щеше да бъде четвърто поколение актьор...
 

И слава богу, че не стана. Няма данни и не е имал никакво желание, завърши инженерство като баща си. Надявам се, че е било за добро. Никога не съм съжалявала за избрания от него път. Иначе - да, фамилията Диневи-Черневи е един от стълбовете на Варненския театър. Дядо ми е един от основателите на театъра, назначил го е на работа самият Стоян Бъчваров, работили са заедно. Наистина малко фамилии в България могат да се похвалят с три артистични поколения – в София има десетина подобни фамилии, а извън столицата сме само ние.

В крайна сметка театърът за теб е...

Театърът е най-вълнуващото нещо на света и ако се чувствам пълноценна и щастлива - то е, когато съм на сцената. Нищо друго не съм искала. И сто живота да преживея, винаги ще искам да бъда актриса.

Отчет за избора на пиеса и смисъл

 

РетроOтговор на въпроса, защо поставям във Варна „Ретро“ на Александър Галин, предложена на Художествения съвет от актьора Валентин Митев
Посвещавам постановката си „Ретро“ на своята Учителка в театралната педагогика професор Димитрина Гюрова, която е била режисьор във Варненския театър от 1959 до 1963, един труден, но ползотворен за театъра период.

Харесах тази пиеса. Открих, че има какво да изповядам чрез нея. Всъщност, както винаги съм си избирал пиеси. Впечатли ме този герой Чмутин. Герой пред бездна. Познавам това чувство, на смесица от автоирония, вина, фатализъм, душевни колизии и заедно с това изстрадана вътрешна устойчивост. Знам много, но, слава богу, не всичко, за тръпката и адреналинa от предстоящото саморазрушение, както и за решимостта да продължаваш да отстояваш избора си, независимо дали печелиш или губиш. Какво всъщност е успеха, сравнен с тези емоции, каквото и да значи тази коварна дума - успех. Като се сетиш колко успели творци се самоубиха напоследък по един или друг начин! Бездната пред теб не мирише, но чувствителният човек я предусеща с всичките си сетива, както животните земетресенията. Замирисва, та даже вони, чак като паднеш долу, колкото и да ти е запушен носа.  Усещането пред бездната е особено… Чмутин е пред бездната… Дъщеря му и съпругът й се опитват да го изтласкат от тяхната си територия… Надяват се той да отстъпи от своите, ограничаващи ги, според тях, принципи или пък най-добре, да се маха… Сватосват го насила… Драмата, свързана с неизбежното, като че ли, обстоятелство, че посветеността на кауза, изяжда безвъзвратно личния живот, деформира го… Закъснелите опити на Чмутин да компенсира… Яростта му да устоява… Драматични и комични перипетии… Шум за заглушаване на песента от удари на метална тръба по парното… Бездната… и шутовщината… и отчаянието… и смешните глупости… и чувството на болка, когато от теб се отделя някой от твоята плът и кръв… и изповедите… и травмиращата раздяла с любими хора… и присмехулността… и жаждата за взаимност… и надеждата…

 

Написал отчета: Пламен  Марков – Варненчик

 

На 15 и 16 май 2015 г. на Сцена Филиал ще се играят предпремиерните спектакли на „Ретро” от Александър Галин, режисьор Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова, музика Калин Николов, дизайн на плаката и програмата Симеон Лютаков. С участието на актьорите Михаил Мутафов, Милена Кънева, Валентин Митев, Юлияна Чернева, Нели Вълканова, Теодора Михайлова, Петя Янкова, Денка Радева. Асистент-режисьор Максима Боева.

 

 

 

Премиера на Театрално студио „Шанс” на 17 май, 18 часа, Радио Варна, Концертно студио

Стара мечта ми е да направя „Албена”, аз съм добруджанец и Йовков е на сърцето ми. Преди години предложих на директорката на Варненския драматичен театър Рада Спасова да поставим това заглавие, но не стана. Радвам се, че сега това се случва с моите възпитаници от Театрално студио „Шанс”. Премиерата ще бъде на 17 май от 18 часа в Концертното студио на Радио Варна.

За мен „Албена” е най-хубавата българска пиеса за любов, омраза, жертвеност, зла съдба. Съселяните, с малки изключения, изпращат своята анатема към Албена, затова съм нарекъл постановката „Албена Прокълнатата”. Еманация както на красотата, така и на греха, тя не върви съзнателно към греха, природата я тласка към него...  

Има нещо много странно - когато става дума за имот, за имане и въобще за някаква собственост, и човек стои от двете страни на кантара, той често избира имота. Имотът внася особен блясък в очите, алчността както някога, така и сега, е голяма беда и човек трудно се спасява от нея.

За да поставиш „Албена”, трябва да имаш в състава си актьори, които да пресъздадат и Нягол, и Албена, Сенебирски, Куцар и дядо Власьо с цялото обкръжение. Много ми е хубаво да работя с моите деца, те са много и всеки от тях трябва да си получи ролята и да изпита удовлетворение. Дори в професионален театър в един сезон се прави трудно „Албена”, а аз репетирам в събота и неделя, при това с два състава.

Албена са Ана Мария и Таня, Сенебирски е Атанас, Нагол е Антоан, Куцар е Явор, дядо Власьо е Александър. Тъй като нямаме мъж, който да изиграе дядо Хаджи, трансформирах ролята като Хаджийката и я поверих на Ебру.

Не търся никога възраст във външния израз на нещата, важно е да се усети същината на проблема и героят достоверно да изгради взаимоотношенията си с другите. Например в „Суматоха” всички играха със своите дрехи, с които са облечени в ежедневието. Ходили сме на обсъждания, имали сме срещи със зрители и досега никой не е задал въпрос за възрастта. Най-важното за актьора е да бъде убедителен като характер.

Заради тези трансформации, нашата „Албена Прокълнатата” е по, а не от Йордан Йовков, но това въобще не променя духа на Йовков. Благодарен съм на фонд „Култура” при Община Варна за финансовата субсидия, която ни отпусна  по този проект. Специални благодарности за сценографията на Теменуга Станчева и плаката на Петър Желев.

Вече 7 години, откакто се занимавам с Театрално студио „Шанс”, целта ми е да създадем семейство, общност и мисля, че се получава. Мнозина от моите възпитаници вече поеха по професионалния път на артиста. Сега подготвям петима кандидат-студенти, три момичета и две момичета.

През 2000 г., заедно с колеги и приятели - актьора Михаил Мутафов, сценографа Тодор Игнатов, археолога Иван Иванов, изкуствоведа Румен Серфаимов и други, създадох Фондация „Варненско театрално общество”. Направихме 3 представления в най-трудните години - „Чудо” на Иван Радоев изиграхме 36 пъти в Кукления театър, „Вечеря за глупаци” от Франсис Вебер достигна 20 представления, „Ключ за седмото небе” – пиеса за тийнейджъри от русенска авторка, също имаше 20 спектакъла. През 2004 г., за съжаление, спряхме дейността, по финансови причини и сега, за да възродим фондацията, ще ни трябва подкрепа. Призовавам за помощ всички варненци, за които възпитанието на нашите деца чрез изкуство е културен дълг на съвременното гражданско общество.   

Христо Христов
Художествен ръководител на Театрално студио „Шанс”

23. МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ ВАРНЕНСКО ЛЯТО

1-11 ЮНИ 2015
 

    
Поредното 23-то издание на международния театрален фестивал „Варненско лято“ ще се проведе от 1 до 11 юни на сцените на ТМПЦ - Драматичен театър, Държавен куклен театър, Градска художествена галерия „Б. Георгиев“, Галерия „Графит“ и др.

Фестивалната програма се стреми да покаже най-доброто от българската сцена през изминалия сезон, интересни чужди трупи, специално поканени за фестивала арт-събития (представления от театри-юбиляри, концерти, прожекции на спектакли, студентски театър). Фестивалните събития са програмирани в четири модула: „Българска селекция“, „Международна селекция“, „Програма Шоукейс“ и „Паралелна програма“.

Варненските зрители ще имат възможността да избират между новите заглавия от българската и световна драматургия,     както и познати автори като Вазов, Лорка,  Ануи, Уескър и др.

Поканените спектакли от чужбина показват различните лица от съвременния световен театър. Чрез «Орхидеи» и «60те: златните години» за първи път в България ще гостуват спектакли на знаменития италиански режисьор Пипо Делбоно и на чешкия режисьор Ян Микулашек.

Също така ще имате възможност да видите холандското представление “Жизнено пространство“, вдъхновено от филмите на Бъстър Кийтън, както и танцовия дует „Дистанция“ на Луис Марафа и Антонио Кабрита с номинация за най-добра хореография в Португалия. В програмата на фестивала са включени също вълнуващите театрални продукции, излъчвани по сателит, от програмата на „Национален театър Лондон на живо“ и множество съпътстващи събития, които са гаранция за празнична атмосфера, фестивален дух и качествена провокация към публиката.

Организатор на фестивала е Фондация „Международен театрален фестивал Варненско лято“, а негови съорганизатори са Министерство на културата, Община - Варна, Българска асоциация за театър.
Следете ни на: www.theatrefest-varna.org

„Ретро” от Александър Галин във Варна

 

Александър Галин: Щастлив съм, когато чувам смях в залата

Александър Галин е един от най-популярните  руски драматурзи, сценарист, филмов и театрален режисьор. Пиесите му са еднакво известни в Русия, Европа, Америка и Азия. „Театърът се измерва с количеството енергия, която той самият излъчва, с онова количество щастие, което самият той доставя на публиката. Аз често пиша комедии, пиша смешни диалози. Щастлив съм, когато чувам смях в залата", обяснява творческото си кредо Александър Галин.

Роден на 10 септември 1947 г. в Надежда, Ростовска област, Александър Пурер завършва през 1974 г. режисьорския факултет на Ленинградския институт за култура, където се запознава със съпругата си Галина, чието име впоследствие използва за псевдонима си Александър Галин. Започва да пише пиеси още като студент, но първото голямо признание идва с пиесата „Ретро” (1979), играна за пръв път в Московския Малий театър (1981), превърнала се през следващите няколко години в най-поставяната театрална творба в СССР.

В България, още през 1982 г. Димитрина Гюрова поставя „Ретро” с огромен успех в Народния театър, с блестящото участие на Любомир Кабакчиев, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Иванка Димитрова, Сава Хашъмов, Жоржета Чакърова. Спектакълът се превръща в театрален хит, поканен през 1986 г. и от прочутия Театър на нациите в Балтимор - САЩ. В тази постановка Любомир Кабакчиев прави една от последните си големи роли, за което и днес напомня барелефът на актьора, открит след смъртта му в центъра на Балтимор.

След грандиозния успех на „Ретро”, Александър Галин преживява спирането от съветската цензура на „Звезди на утринното небе” (1982) - пиесата излиза на сцена чак след перестройката на Горбачов  (1986). Причината е в темата – драматургът разказва за „почистването” на московските улици от проститутките, алкохолиците, клошарите и бездомните кучета заради Олимпиадата (1980). Пиесата му осигурява и първият пробив в САЩ, където се играе в Лос Анджелис, след като и там улиците са прочистени от „нелицеприятни елементи” заради Олимпиадата (1984). „Звезди на утринното небе” е позната и на българската публика във версиите на Николай Люцканов в Младежкия театър (1987) и на Андрей Аврамов в Пазарджишкия театър (1988). Под режисурата на Васил Василев в момента в Сливенския драматичен театър се играят две от най-новите пиеси на Александър Галин - „Особености на руската любов“ (2012) и последната пиеса „Лице“ (2014), за чиято световна премиера авторът избра България.  

Днес Александър Галин разделя времето си между Москва и Ню Йорк, където живее със съпругата си, дала името си за псевдонима му. Правителството на САЩ го награждава с ордена "Посланик на изкуството", а неговата пиеса "Звезди на утринното небе" е включена в задължителната театрална образователна програма в САЩ.

Пламен Марков посвещава своя прочит на „Ретро” на проф. Димитрина Гюрова

Проф. Пламен Марков за пръв път поставя Александър Галин. Всичко тръгва от намерението му да направи постановка с утвърдени имена, изразявайки уважението си към актьорите с двайсет, четирийсет и повече годишна обвързаност с Варненската трупа. Предложението за „Ретро” от актьора Валентин Митев се оказва съвсем навременно, още повече че професорът е започнал академичната си кариера като асистент на Димитрина Гюрова, чийто легендарен прочит на „Ретро” от 1982 г. достига невероятните 189 спектакъла. С респект към миналото Пламен Марков посвещава своя сегашен прочит на „Ретро” на първата си учителка по театрална педагогика, проф. Димитрина Гюрова. В периода 1959-1963 тя също е била режисьор във Варненския драматичен театър през един важен период на промени и професионално стабилизиране на театъра. Нейният съпруг Николай Савов, като директор на театъра, е изиграл решаваща роля за преустройството на зала „Съединение” в театър „Варненска комуна”, сега Сцена Филиал. Цялата тази предистория, допълнена с личното познанство на режисьора с автора Александър Галин, създава повишената емоционална атмосфера около най-новото заглавие на трупата. В постановъчния екип на „Ретро” са ангажирани познати лица от знакови спектакли на Варненския театър - сценографката Мира Каланова и композиторът Калин Николов. Фотограф и дизайнер на плаката и програмата отново ще бъде Симеон Лютаков, актьорът-фотограф, създал визиите на почти всички значими постановки на Варненския драматичен театър през последните години. Асистент-режисьор е варненката Максима Боева, студентка по режисура II курс при  проф. Марков в НАТФИЗ.

Донякъде ще ни разсмеят, донякъде ще ни натъжат, ще предизвикат размисли и непременно ще ни накарат да съпреживеем техните драми героите в тази едновременно забавна и сериозна история. „Ретро” ни запознава с възрастния вдовец (Михаил Мутафов), когото дъщерята (Милена Кънева) и зетят (Валентин Митев) сватосват почти едновременно и неособено умело за три дами - Юлияна Чернева, Теодора Михайлова и Нели Вълканова, като във всичко това се намесва по свой си начин и духът на починалата му съпруга (Петя Янкова).

Верен на стила си, Пламен Марков е автор не само на режисурата, но и на превода. Както винаги, добавя към пиесата освежителна провокация – тук той внася подмладен вариант на починалата съпруга на главния герой. „Има защо пак да се огледаме за нещата, които са ни най-важни, но които най-често ни е трудно да постигнем”, отбелязва професорът преди да влезе в поредната репетиция.

Виолета Тончева

Афиш - Май 2015

TOP