Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

"Телефонът на мъртвеца" с първа постановка в България

 

Най-новото заглавие в афиша на Драматичния театър „Стоян Бъчваров” във Варна е пиесата „Телефонът на мъртвеца” от Сара Рул, която е сред най-младото поколение американски драматурзи. Постановката е на режисьора Петър Денчев.

 

Прочетете цялата статия тук >>

 

 


 

СТЕРЕОЕФЕКТ ПО ВАЗАРЕЛИ В „ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА“

 

 

ПЕТЪР МИТЕВХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сценографските си търсения в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул.

 

Режисьор Петър Денчев, композитор Христо Намлиев. Участват Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова.Дизайн на плаката Симеон Лютаков. Фотография Тони Перец.

 

Премиера на ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна - 21 март 2018, 19.00, Основна сценa

 

Ако се позовем на етимологията на името Петър (камък), можем с основание да очакваме, че постановката „Телефонът на мъртвеца“ с режисьор Петър Денчев и сценограф Петър Митев, ще заседне здраво в репертоара на Варненския театър и ще се радва на дълъг сценичен живот.

 

Да се надяваме, че ще бъде така. Приятно ми е да работя с Петър Денчев, един от младите и талантливи български режисьори. Още повече, че той има куража да влезе в тази пиеса и да я предложи на Варненския театър, с което го присъединява към престижните театри в света, на чиято сцена в момента се поставя Сара Рул. Мисля, че това е голям комплимент за Варненския театър.

 

Зигзагът, като основна фигура в сценографията ти, фиксира веднага погледа и създава усещане за релефност на пространството. Хоризонтът сякаш се губи и изниква асоциацията за пътен знак, който предупреждава за отклонения от пътя... Визия, която има отношение към трансцендентните внушения на пиесата. Какво точно си вложил ти в концепцията си?

 

Пиесата е много трудна и изключително красива. На пръв, но само на пръв, поглед, тя стои фрагментарно, на отделни парчета. Поставям героите в среда, подобно на картина от Вазарели с типичните за него стереоефекти. Залагам също специални пространствени задачи, които са постигнати чрез техниката - все едно имаме диаграма или сеизмограф, който по някакъв начин регистрира тези зигзаци, измерва вибрациите в пулса на земята...

 

И на телефона...

 

Да, могат да се намерят още много връзки. Същественото е, че виждаме не шахматна дъска, а зигзаг, който рисува буквата Z (Зет). Буква, която олицетворява дигиталното Z – поколение, взряно в мобилния си телефон, но може да бъде натоварена и с други философски значения за движението на житейското време и субективното ни усещане за него.

 

За границите между реалния и дигиталния свят, които все повече се размиват и как това би могло да се съотнесе към онази гранична зона между живота и отвъдното...

 

..., която занимава всеки от нас. Неслучайно в края на представлението Джийн изкрещява сакралното Z, което по някакъв начин трябва да й помогне. Пoлучава се своеобразен стереоефект, в който сякаш търсиш себе си. Търсиш любовта и понякога я намираш в човека, след като него вече го няма...

 

Красиво и многозначно. Как ще стигне то до българския зрител?

 

Мнозина смятат, че зрителят няма да разбере, няма да стигне до някакви по-дълбоки внушения, които излъчва изкуството. За мен това не е коректно и даже ме дразни. Не трябва да подценяваме публиката. Разбира се, ние като артисти имаме ангажимента и отговорността да я водим по нови пътища за разсъждение и да й предлагаме нови естетически стойности. Трябва да работим за публиката, като я вкараме в контекста на пиесата и я доближим до съдбата на героите, до доброто и лошото, до любовта и смъртта, които в „Телефонът на мъртвеца“ драстично се пресичат.

 

Преди зрителите, актьорите са първите, които се конфронтират с пиесата. Как се вписаха в материята Симеон Лютаков, Биляна Стоева, Милена Кънева, Николай Божков, Веселина Михалкова, Полина Недкова?

Актьорите постепенно изпадат в ситуация, в която стават съотносими към това пространство и в него техните качества проличават още повече. Слава Богу, Варненският театър разполага с много добри актьори. За мен беше много интересно да наблюдавам как те все повече навлизат в това сякаш безтегловно пространство и започват да се носят в него. И в тази безтегловност всеки се опитва да се опре на човека, когото търси. Ние с Петър Денчев съзнателно сме търсили този ефект. Нали когато гледаш дълго време една картина, тя се настанява в съзнанието ти и като стереоефект помага да разбереш героите и техните проблеми.

 

Тук важна роля си отредил и на осветлението, използва се почти цялата налична осветителна техника.

 

Не само. За целите на представлението, в същата пространствена кутия са вкарани и други елементи, така че съвременното техническо оборудване участва адекватно в пиесата, за да се получи необходимата светлинна партитура. А музиката на Христо Намлиев слепва в органично единство концепциите на режисьора и сценографа. Гордея се, че този спектакъл се реализира в България и във Варна.

 

За пръв път в България знаковият режисьор Стоян Камбарев изведе зрителите на сцената, заедно с актьорите, във варненската постановка „Черна дупка“ от Горан Стефановски (1994). Елементи от неговия театър, определен като „режисура на пространството“, се забелязват в редица следващи постановки на варненска сцена, като „Калигула“ на Явор Гърдев, „Паметта на водата“ на Стоян Радев Ге. К., „Канкун“ на Стилиян Петров, „Едноокият цар“ на Петър Денчев и сега „Телефонът на мъртвеца“, отново на Петър Денчев.

 

Още един комплимент за Варненския театър. Сценографията априори работи с пространството и след Стоян Камбарев - светла му памет!, ние също неслучайно избрахме този формат на представлението. Искаме публиката да диша заедно с актьорите, да отпадне преградата салон – сцена. Всички са на сцената, всички са на зигзагообразната дъска по някакъв начин, всички искаме да бъдем щастливи, всички искаме да обичаме.

 

 

Изглежда се чувстваш добре в атмосферата на театрална Варна, където работи и в "Прелестите на изневярата" с режисьор Костадин Бандутов.

 

Определено. Тук има много здрава среда, театърът е качествен, градът е качествен. Чувствам се много добре в този град. Опитвам се да го дешифрирам. В него ми допадат много неща – архитектурата, дано да я съхраните, близостта на морето и – пак ще кажа - театърът. Хората, които правят театъра и начина, по който театърът заявява себе си.

 

 

 

Прочетете още: Когато скръбта живее от парадокса и иронията

Очаквайте първата премиера 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

 

 

 


 

ОТ 97-ИЯ КЪМ 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР

 

По повод 97-годишнината на Варненския драматичен театър през март, директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова гостува в предаването „Щрихи от утрото“ на ТВ „Черно море“. Тя се спря върху важни периоди и личности в развитието на театъра, като изтъкна приемствеността между поколенията. Балансираната репертоарна политика през последните години не прави компромис с качеството, дава приоритет на интересни заглавия и режисьори и последователно поощрява младото поколение. Свидетелстват за това младите таланти, които след кастинг се присъединиха към актьорската трупа, както и предстоящата на 21 март премиера на младия варненски режисьор Петър Денчев, който поставя пиеса на нашумялата американска авторка Сара Рул.

Актьорите на Варненския театър имат възможността да докажат способностите си както на своята сцена, така и в други театри, също във филмови и телевизионни продукции. От друга страна театърът винаги е открит и за гостуващи актьори – последният пример е нашумялата Яна Маринова, която след кастинг бе избрана за главната роля във "Без резерви", новата постановка на Георги Михалков по пиесата „Фуга“ от Жорди Галсеран.

С поглед към предстоящия само след 3 години 100-годишен юбилей на Варненския театър, Даниела Димова сподели, че предстои учредяването на Инициативен комитет от театрали и общественици, който ще определи акцентите на честването и ще следи изявите в това забележително за Варна и за българското театрално изкуство събитие. Една от идеите предвижда да бъдат поканени за нови постановки режисьори, които са оставили своя творчески знак във варненската театрална история. Един от тях е Явор Гърдев, който след своите забележителни постановки  „Бастард“, „Марaт/Сад“, „Крум“, „Пухеният“ и „Калигула“, извели Варненския театър в началото на милениума на най-високо ниво, е приел да работи отново с трупата. 

 

 

 

Актрисата Веселина Михалкова: Мечтая да пътувам

 

Веселина Михалкова е родена във Варна. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1998 година в класа на проф. Борислав Сърчаджиев и проф. Пламен Марков.

Вижте цялото интервю тук>>

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОИ СМЕ НИЕ ВСЪЩНОСТ?

 

“Хенри IV” по Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева. Сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев. Фотография Иван Абаджиев. Участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Ненчо Костов, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Пламен Димитров, Станислав Кондов, Константин Соколов. ДТ-Варна. Гастрол на 12.02.2018 в Народен театър “Иван Вазов”

 

Почти век преди времето на аватарите и на привикването към обществото на спектакъла, преди дигиталната епоха, театрализацията във всекидневното ролево поведение на човека и умножаването на виртуалните реалности, един герой на име Ландолфо пита Кои сме ние всъщност? Всъщност, Ландолфо не е точно герой, а персонаж, чийто автор поставя под съмнение изобщо героя в драмата. Поставя не само героя в драмата, но и самата драма под съмнение. Луиджи Пирандело преобръща с главата надолу представите за драма и театър с появата на “Шест лица в търсене на автора” и с другата си, смятана за шедьовър, пиеса, а именно “Хенрих IV” (1922). В нея се появява въпросният Ландолфо, който пита Кои сме ние всъщност? Това е един от големите въпроси, които занимават автора от Агридженто.

Проблемът за идентичността на модерния човек върви ръка за ръка с другия централен за Пирандело въпрос: за съществуването и видимостта му. Неговото поставяне отключва играта с реалностите, с ролите, с маските, с границите на реалностите, с видимото и с начина на възприемане на образите, които виждат играещите-и-участващите и гледащите-временно-неиграещите. Каква по-подходяща форма за Пирандело в търсенето на израз на тези въпроси, освен самата форма на театъра? Тук не става дума за класическото тематизиране на принципа театър-в-театъра, което се прави за пръв път в епохата на романтизма. Луиджи Пирандело избира формата на самата театрална игра, за да покаже с нейното разиграване размиването на границите между илюзията и реалността, между представата за илюзия и за истина, между сцена и пиеса, между актьор и роля, между лице и маска и т.н, и т.н. Тъкмо в тези игри кристализира и прочутият пиранделизъм. Така че, както и днес човек да тълкува Пирандело, той търси свой път все към тези въпроси.

За Лилия Абаджиева и Васил Абаджиев въпросът при поставянето на “Хенрих IV” е в търсенето на сценичната форма, която най-адекватно да изразява интереса им към усещането за разместването, размиването на реалностите в пиесата. Оттук те търсят израз на усещането за собствения Аз като множественост от представи и роли. От своя страна, тези представи при тях са също разроени в различните представи за себе си на героите, проектирани в различни времена, реалности и образи. По тази причина спектакълът, който те са създали с трупата на Варненския театър, е концептуализиран предимно чрез картинността, чрез наслагването на визуалните реалности. И така представлението кръжи във всичките си визуални равнища все около въпроса Кои сме ние всъщност? Накратко, това е красив и концептуален, сънен в своя ритъм спектакъл.

97 ГОДИНИ ВАРНЕНСКИ ТЕАТЪР

 

12 март 1921 - 12 март 2018

 

Днес отбелязваме 97 години от първото представление на първия професионален театър във Варна, възникнал благодарение на последователната подкрепа на Община Варна и варненската културна общественост. През 1921 г., по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За ръководната длъжност директор-режисьор е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров, който сформира трупата и определя репертоарната политика.

 

И така на 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон с актуалната тогава пиеса “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена Филиал, дървена пристройка към часовниковата кула, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти. През 1923 г. се освещава и красивата нова театрална сграда, в чието окончателно построяване варненци вграждат любовта си към изкуството и личните си средства в родолюбива благотворителна кампания, свидетелство за високия културен дух на нашите предци.

 

97 години по-късно, екипът на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" се обръща с респект към миналото и пионерите на театралното дело във Варна, с признателност осмисля годините на творческо израстване с режисьори като Цветан Цветков, Димитрина Гюрова и Николай Савов, Гриша Островски и Желчо Мандаджиев, Станчо Станчев, Красимир Спасов, Стоян Камбарев, Явор Гърдев, Пламен Марков и още толкова други. Съизмерва се с постиженията на актьори като Георги и Евгения Громови, Анна Феликсова, Венета Славчева, Васил Ляпчев, Преслав Петров, Яким Михов, Димитър Хаджиянев, Грациела Бъчварова, Катя Динева, Илия Пенев, Пенка Божкова, Борис Луканов, Евгени Бакалов, Георги Михов, Данаил Мишев, Стефка Симеонова, Йордан Мутафов и още толкова други.

 

На рождения си ден по традиция Варненският драматичен театър поднася на своята публика най-харесвания от нея спектакъл, а това безспорно е "Влюбеният Шекспир" от Ли Хол на проф. Пламен Марков. За качествата на спектакъла недвусмислено говорят и оценките на театралната гилдия:

 

Проф. Ивайло Христов: Многостранен спектакъл с прекрасна визия, сценография и костюми. Много точен пример за добро, умно, мъдро и същевременно комуникативно представление. Намерено е златното сечение. „Влюбеният Шекспир” на Варненския театър ще има успех навсякъде.

 

Проф. Иванка Бенчева: Прекрасно представление, създадено с висок вкус, театралност и фантазност. Прекрасна режисура, прекрасна сценография и прекрасни костюми, великолепен грим и великолепно техническо осъществяване. Марково представление, каквото няма как да не се получи, след като го прави марков майстор като Пламен Марков.

 

И така, ще се видим при "Влюбеният Шекспир" днес, 12 март, 19.00, Основна сцена :)

 

ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР

 

Драматизация на Ли Хол, по сценария на Марк Норман и Том Стопард

Превод, адаптация и пoстановка Пламен Марков

Сценография и костюми Мира Каланова 

Музика Калин Николов

Хореография и сценичен бой Камен Иванов

Фотография Веселин Василев

 

Действащи лица и изпълнители:

 

Уил/ Шекспир – Адриан Филипов

Виола/Кент/Ромео/Жулиета - Цветина Петрова

Филип Хенслоу - Стоян Радев

Кристофър Марлоу - Димитър Мартинов

Фениман /Аптекар - Николай Кенаров

Ламбърт /Тибалт - Валери Вълчев

Бърбидж /Валентин - Валентин Митев

Кралицата - Веселина Михалкова

Нед Алейн/Меркуцио - Симеон Лютаков

Уесекс - Стефан Додуров

Дойката - Милена Кънева

Мадам де Лесепс - Биляна Стоева

Джон - Гергана Арнаудова

Сам/Жулиета  Недялко Стефанов/Георги Няголов

Уобъш/пролога - Пламен Димитров

Адам/Лейди Капулети - Антонио Угрински

Нол/Бенволио - Константин Соколов

Ралф/Дойката - Свилен Стоянов

Розалина - Полина Недкова

Тилни - Пламен Георгиев

Лодкар - Николай Божков

Моли - Даниела Викторова

Кейт - Анжела Жекова/Ели Пенчева

Робин, Самсон, Абрам, Грегорио, красавици, проститутки, музиканти, свита, зрители, сътрудници

 

 

 

 

 

27 март 2018, 19.00, Сцена Филиал

 

Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ отбелязва през тази годинаСветовния ден на театъра 27 март с премиерата на мюзикъла за деца и възрастни „Приключения опасни със герои сладкогласни“ по текст на Недялко Йорданов и музика на Хайгашод Агасян. Постановката е дело на  Костадин Бандутов, сценографията и костюмите са на Даниела Николчова, а за хореографията е поканен Георги Енчев – Гош. Музикален педагог Малина Михалкова, помощник-режисьор Ася Ботевска. В ролите участват: Водещата - Цветина Петрова; Гарванът Пенчо - Стоян Радев; Магарето Генчо - Николай Кенаров; Бухалът Илия - Константин Соколов; Петелът Димитър - Станислав Кондов; Славеят Слави - Валери Вълчев; Кокошката Стоянка - Гергана Арнаудова; Лисицата Елвира - Даниела Викторова; Пъдпъдъкът Харалампи - Свилен Стоянов; Щъркелът Йордан - Валентин Митев.

 

ВАРНЕНСКО ТЕАТРАЛНО ИЗДАНИЕ НА „X-ФАКТОР“ И „БЪЛГАРИЯ ТЪРСИ ТАЛАНТ“

 

Пристрастието на режисьора Костадин Бандутов към мюзикъла е известно, особено ако погледнем репертоара на Варненската детско-юношеска опера, така че изборът му на„Приключения опасни със герои сладкогласни“ не е учудващ. „Приключения опасни със герои сладкогласни“ еедна прекрасна музикална пиеса на поета и драматурга Недялко Йорданов за деца и възрастни, които не бързат да пораснат. Музиката на Хайгашод Агасян е влязла в учебниците по пеене от първи до седми клас. Няма да е трудно да я запеят и нашите деца“, споделя режисьорът и продължава: „С много смях, театрално напрежение, песни, танци, музика и светлина младите и недотам младите актьори на Варненския театър поднасят своя спектакъл на децата на Варна, които също участват и са част от журито на конкурса за песен.Елате и вижте варненското театрално издание на „X-фактор“ и „България търси талант“!

 

„ВОДЕЩАТА: Добър ден, драги телевизионни зрители!Започваме нашата програма „Състезание за двама”. От всички записани кандидати бяха избрани двама наши познати: магарето Генчо Генчев и гарванът Пенчо Пенчев. Те ще отговарят на два въпроса. Първи въпрос – в областта на граматиката. Втори въпрос – в областта на математиката.Ето така: Тук черна дъска. И тук черна дъска. Всеки състезател да си застане до дъската. А сега – напишете си имената, какво работите, къде сте родени...

 

(Пенчо и Генчо пишат)

 

ВОДЕЩАТА: Драги зрители, състезателите от напрежие са изпотени.

Който напише всичко без грешка, ще получи отлична бележка. Пенчо  Пенчев – Гарван. Барман от Шумен. Браво! Без грешка. Състезателят е умен. Генчу Генчеф – мъгари. Пует ут Варнъ.Шест думи! И нито една вярна. Гарванът Пенчо получава за негова чест. Колко? Точно така.

 

ЗРИТЕЛИТЕ: Шест.

 

ВОДЕЩАТА: А магарето Генчо и да реве, и да не реве, получава колко? Точно така.

 

ЗРИТЕЛИТЕ: Две.“

 

Да... Жалко, че още в началото на състезанието варненският участник определено не се представя добре, но пък се надяваме на следващите етапиJ. Ще има дори и конкурс за песен, в който щезвучи онази ведра песничка, която всички обичаме: „Ако понякога ти дотежи от чужди обиди и чужди лъжи, ти не замлъквай, ти не тъжи – тихо и просто на ум си кажи: светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен.“ 

 

"Ретро" от 7 март ще се играе на 30 март

 

Спектакълът "Ретро" от Ал. Галин, реж. Пламен Марков, включен в програмата на ДТ "Стоян Бъчваров" на 7 март, ще се играе на 30 март, 19.00, Сцена Филиал.

 

Умоляваме зрителите да презаверят закупените билети.

 

Билетни каси

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл

Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; www.dramavarna.com

 

 

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР В СОФИЯ: ЕДНО ПОЛЕЗНО РАБОТНО ТУРНЕ

 

Проф. д-р КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА за февруарския гастрол 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в София

„Литературен вестник“, брой 8, 28.02-6.03.2018

http://www.bsph.org/members/files/pub_pdf_1588.pdf

 

СЦЕНА, стр. 8

От 12 до 16 февруари на своя традиционен софийскигастрол осъществяван в началото на всяка календарнагодина) Варненският драматичен театър „СтоянБъчваров” показа най-новите си спектакли на няколкоот столичните сцени. Афишът на турнето включвашепет представления: „Хенри ІV” от Луиджи Пирандело,режисьор Лилия Абаджиева; „Месец на село” от ИванТургенев, режисьор Стилян Петров; „Комичната

илюзия” от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев; „Сън” отМагда Борисова, спектакъл за юноши на режисьора СтоянРадев Ге.К. и „Приятели” от Здрава Каменова и КалинАнгелов, режисьор Николай Кенаров. Пълните салони навсички представления не само демонстрираха добратаорганизация на гостуването, но и безспорния интерес насофийската публика към работата на варненската трупа.

 

Гледах първите три от представените пет спектакъла.Видени един след друг в три поредни вечери, те особенокрасноречиво потвърдиха както безспорните силникачества, така и проблемните зони в продукцията наВарненския театър, които наблюдаваме през последнитедве-три години.Показаните спектакли отново заявиха трайнияи целенасочен интерес на трупата към големитедраматургични текстове от традиционната имодерната класика. Тук е важно да напомня, че най-ярките постижения на театъра (като отделнироли и като цялостен спектакъл) от началото натова десетилетие са най-често в представления поважни класически пиеси – Ричард ІІІ на Стоян Радевв едноименната трагедия на Шекспир, поставена отПламен Марков, постановките на същия режисьорна „Вуйчо Ваньо” от Чехов и на Гоголевия „Ревизор”,„Доходно място” от Островски на  режисьора КрисШарков – за да спомена само някои от най-значимите.Избирайки отново емблематични текстове от различниепохи, повечето рядко поставяни в България, катознаменитата „Хенрих ІV” (1922) на Пирандело, „Комичнаилюзия” (1636) на Корней и „Месец на село” (1850) наТургенев, Варненската трупа ясно заявява желаниетоси да работи върху сериозен и богат драматургиченматериал, да се сблъсква със сложни професионалнипредизвикателства, да изследва пред своята публикаосновни и вечно актуални въпроси на обществото ичовешкия живот. Известният факт, че най-честопредложените заглавия идват от режисьорите,които театрите у нас канят за постановките сине отменя предпочитанията и отговорността заизбора точно на тези текстове на ръководството итрупата на Варненския театър.

 

И в трите постановкиувлечението на целия екип и амбициозната реализацияна пространствено-визуалното решение са едни от най-безспорните им характеристики.

 

Друго безспорно качество на представените спектаклие добрият професионализъм и креативността,демонстрирани от актьорите, участващи в тях. Тукнепременно бих искала да откроя неуморната енергия истраст към играта на Стоян Радев в ролите на Хенри ІV,Ракитин в „Месец на село” и Жерон в „Комична илюзия”,сдържаната прецизност на Симеон Лютаков като БаронБелкреди („Хенри ІV”), нюансираното присъствие наПламен Димитров като Ислаев и артистичния замах наВеселина Михалкова в ролята на Лизавета Богдановнав постановката на пиесата на Тургенев. В „Комичната илюзия”, поверена на интересно заявилия себе си младактьор и режисьор Васил Дуев, играят енергично иувлекателно Ненчо Костов (Клендор),Сабина Коен (Лиз) и Ивайло Иванов (Адраст),за които тези роли са професионалниятим дебют. С много добрата си външна ивътрешна пластичност в трите спектакълаубедително се наложи и Цветина Петрова вдинамичните роли на младите Фрида („ХенриІV”), Верочка („Месец на село”) и Изабел(„Комичната илюзия”).

 

TOP