Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

 

30, 31 май 2017, 19.00, Сцена Филиал - ПРЕДПРЕМИЕРА

В края намесеца, в който отбелязваме празника на буквите и просветата, Варненският драматичен театър ще поднесе на младата публика премиерната си постановка „Сън”.

Талантливата авторка Магда Борисова, позната ни от Детската Коледа, спечели с тази творба провелия се преди няколко години конкурс за детска пиеса на Варненския театър. И ето че през 2017-а дойде ред „Сън” да излезе на сцената. Очакваме предпремиерата на 30 и 31 май.

 

В „Сън” Магда Борисова засяга важни житейски теми на достъпен за младата аудитория език. Както подсказва заглавието, в тази пиеса-феерия, смесица от фентъзи и символизъм, адресирана сякаш само към децата,

действието се развива в страната на сънищата. Всеки сън е една произволна субективност, чрез която човек прекрачва границите на реалността. Героите осъзнават, че се намират в сън и искат да прехвърлят мост между съня и реалността.

Тони бърза да се срещне с Големия Вълшебник, защото той може да сбъдва хубавите сънища.

А момчето таи няколко прости желания - майка му да се радва на сладък живот - тя все се оплаква че животът й горчи, да имат достатъчно пари и да задържат кучето Ралф.

По пътя си Тони среща феи и митични същества, успява да се пребори с кошмарите и страховете си, помага на изпаднали в беда.

А в края на едно такова пътуване човек научава много за себе си и спътниците си. Когато пристига в двореца на сънищата, Тони се изправя пред трудно решение. Той трябва да избере само едно от трите си желания – или сладкия щастлив живот, или кучето или парите.

 

 


На снимките - скици за костюмите в "Сън" на Даниела Николчова

Постановка и музикална среда Стоян Радев Ге. К., сценография и костюми Даниела Николчова. Действащи лица и изпълнители:Тони - Георги Няголов/Недялко Стефанов; Сладкаря - Валери Вълчев; Банкерката – Цветина Петрова; Кучето Ралф – Николай Кенаров; Феята на зъбчето – Биляна Стоева; Феята на блестящите идеи – Теодора Михайлова; Феята на сдобряването – Даниела Викторова; Феята на радостните игри – Веселина Михалкова; Д-р Сън – Николай Божков; Библио – Гергана Арнаудова; Текаря – Милена Кънева; Големият вълшебник – Константин Соколов; Майката – Юлияна Чернева.

 

 

ДВЕ НАГРАДИ ВАРНА 2017 ЗА ТМПЦ ВАРНА

 

Връчването на награда ВАРНА 2017 се превърна в едно от най-емоционалните събития в навечерието на 24 май – Празника на славянската писменост и българската култура. На тържествената церемония днес в зала Пленарна с най-голямото отличие на нашия град бяха удостоени и творци на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В категория „Опера“ признание получи постановъчният екип, симфоничният оркестър, солистите, хора и балетната трупа на Държавна опера Варна, реализирали световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ по едноименния роман на Александър Дюма. Наградата бе връчена от кмета на Община Варна Иван Портних на диригент-постановчика на мюзикъла Страцимир Павлов.

В категория „Театър” младата актриса Гергана Арнаудова взе награда ВАРНА за блестящото изпълнение на ролята на Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“, както и за участието си в редица други постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

 

 

 

Любовта, която прави съвместния живот невъзможен

„Месец на село”, 22 май 2017, 19.00, Сцена Филиал

 

Месец на целоНа 22 май, 19.00, Сцена Филиал, Варненският драматичен театър ще представи най-новата си постановка „Месец на село” от Иван Сергеевич Тургене, превод Майя Праматарова, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. Действащи лица и изпълнители: Наталия Петровна - Даниела Викторова; Михаил Ракитин - Стоян Радев; Верочка – Цветина Петрова; Алексей Беляев - Валери Вълчев; Игнатий Шпигелски - Николай Божков; Аркадий Ислаев - Пламен Димитров; Ана Семьоновна - Юлияна Чернева; Лизавета Богдановна - Веселина Михалкова; Катя - Гергана Арнаудова; Шааф - Константин Соколов; Афанасий Болшинцов - Николай Кенаров; Коля – Алекс Маринков/Николай Маринков.

 

Преводачката на пиесата Майя Праматарова смята, че: „Иван Тургенев е от писателите, които създават художествена реалност, която животът след това повтаря. Парадокс! Персонажите му приличат по нещо на него самия – те разточително изразходват време, душа и чувства в разговори  и дела,  чрез които човек и природа влизат в неочаквани симетрии. За тях любовта е лакмусът за смисъла на живота, но същата тази любов води до противоречия, които правят съвместния живот невъзможен. Парадокс!»

 

Ето и целия текст:

Месец на целоПарадоксите на Тургенев

Иван Тургенев е от писателите, които създават художествена реалност, която животът след това повтаря. Парадокс! Персонажите му приличат по нещо на него самия – те разточително изразходват време, душа и чувства в разговори  и дела,  чрез които човек и природа влизат в неочаквани симетрии. За тях любовта е лакмусът за смисъла на живота, но същата тази любов води до противоречия, които правят съвместния живот невъзможен. Парадокс!

 

Руското имение, с устремените нагоре липови алеи и просторни поляни е място за вдъхновение на Тургенев. В подобни имения живеят неговите чувствителни, интелигентни, сдържано-поетични персонажи. Мащабни и дръзки, те са готови да вървят докрай във важните неща, въпреки съсловни предразсъдъци и норми.

 

В Европа пиесите му се играят  в Театъра на Антуан в Париж, във виенския Бургтеатър, Мюнхен и Берлин. Особено популярен е Тургенев в Италия сред италианските трагици. Най-често световният театър се връща към написаната през 1850 година «Месец на село». Работните заглавия на пиесата «Студент» и «Две жени» подсказват как авторът тръгва от дуети и терцети, за да стигне до полифонията на характерите и значенията.

 

Ролята на Наталия Петровна в «Месец на село» пресъздават големи актриси, които чертаят стилове в театъра: Олга-Книпер Чехова и Ингрид Бергман, Олга Яковлева и Хелън Мирън. Всеки съвременен прочит всмуква нещо от тези интерпретации, волно или неволно, и пиесата става съвременна чрез възникващите смисли и напрежения между миналото и сегашно. Може би затова наричат пиесите му Чехови, макар да са написани няколко десетилетия преди това. Парадокс!    

Предложения и препоръки за театър

Варна, 15 – 20 май 2017

 

В третата майска седмица ДТ „Стоян Бъчваров” отправя 5 покани към почитателите на Мелпомена.
Първата е за 15 май, 19.00, Камерна сцена „Стоян Камбарев” и „Паметта на водата” на режисьора Стоян Радев Ге. К. по култовата пиеса наШийла Стивънсън. Сценография и костюми Мира Каланова, участват Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов, Николай Божков.

Всички зрители, които вече са се потапяли в атмосферата на тази магнетична постановка, знаят колко красиво и тъжно, разтърсващо и пречистващо е преживяването. Ето как го е почувствал Димитър Цонев, един от най-критичните български блогъри, които пишат за театър: „Паметта на водата“ е моето събитие за 2015.

Познавам себе си и не вярвам нещо скоро да успее да го измести като сила на преживяването. Никога досега не ми се беше случвало да ми се иска да се разрева, докато съм на театър. Никога досега не ми се беше случвало, докато желанието ми да рева ме обзема, да искам да се смея с глас.

Да, случвало ми се е, при това неведнъж, някое представление да ме стисне за гърлото, но… толкоз. Досега. И трябваше да пропътувам разстоянието от Пловдив до Варна, за да ми се случи! Все повече се убеждавам, че пристанът за истински театър, от този, който харесвам, е във Варна. Задължително ще се върнем пак, за още!”

Целият текст: http://blogodat.com/blog/the-memory-of-water-3645/

През седмицата варненските зрители ще имат възможността на 17 май, 19.00, Сцена Филиал, да проследят и гастрола на ДТ Благоевград с драмата „Вампир” от Антон Страшимиров. Ще аплодираме Албена Чобанов, отличена с ИКАР 2017 в категория водеща женска роля за своята Малама.

Според младата режисьорка Маргарита Мачева, „Светът в пиесата „Вампир” е изграден от строги закони, поставeни преди чувствата, желанията и личния избор.

Тяхното прекрачване тласка към пропаст. Невъзможността на човека да реализира стремленията и страстите си, го води към саморазрушение и смърт. Тази смърт не е само телесна – когато свободата е отнета и духът може да бъде пречупен. Това е пиеса за ирационалността на влеченията; за смелостта да бъдеш различен; за поривите вътре в човека и за борбата за оцеляване в един свят, в който тези пориви са забранени.”

 

Влюбеният ШекспирПоканата за среща на 18 май, 19.00, Основна сцена, е не от кого да е, а от „Влюбеният Шекспир” :)

В романтичната драма по сценария на Марк Норман и Топ Стопард за едноименния филм, театрална адаптация на Ли Хол, превод и постановка Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова – номинация АСКЕЕР 2017 за костюми, музика Калин Николов, участва почти цялата трупа на Варненския театър, начело с великолепния Адриан Филипов – Шекспир.

„По начало театрите, които си позволяват спектакли с много хора, както е в случая, се броят на пръсти. Изисква се голямо режисьорско умение, което да обедини толкова голям екип и режисьорът се е справил по възможно най-добрия, бих казал дори възхитителен начин. Искрено поздравявам Варненския театър за това постижение.

Той имаше нужда от една подобна постановка, която да бъде еднакво убедителна на всички нива – като драматургия, режисура, овладяване на пространството, костюми, музика и актьорски постижения”, споделя проф. Красимир Спасов.

 

На 19 май, 19.00, Сцена Филиал, своите зрители ще очаква „Едноокият цар”, комедия на наблюдението от Марк Креует, режисьор Петър Денчев, сценография и костюми Теодора Лазарова, музика Христо Намлиев, с участието на Симеон Лютаков, Милена Кънева, Биляна Стоева, Пламен Димитров, Николай Божков. Журналистката Людмила Димова смята, че „Едноокият цар“ от Марк Креует  се оказва много „на място“ в нашите условия. Политическият антагонизъм е отключен през срещата „очи в очи“ на полицая Давид и неговата жертва – режисьора Игназий, улучен в окото от гумения му куршум по време на протести. Находчиво композираната черна комедия на испанския автор Марк Креует е поредното каталонско откритие за българския театър (след заглавията на Жорди Галсеран).

В постановката на Петър Денчев персонажите разчитат на емоционално хиперболизирани, понякога до параноичност, реакции. А образът на полицая (Симеон Лютаков) се превръща в своеобразен център – заради желанието му за „политическо проглеждане“. Актьорът успешно предава комичната невъзможност на героя да съзнае насилническото в самия себе си, което се проявява не само в професионалния, но и в интимния му живот.”

Постановката на Петър Денчев се върна с диплома и статуетка на Дон Кихот от тазгодишния МТФ „Славия” в Белград.

 

Прелестите на изневяратаНа 20 май, 19.00, Сцена Филиал, иде ред за „Прелестите на изневярата”, комедия от Валентин Красногоров, реж. Костадин Бандутов, с участието на Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Милена Кънева, Свилен Стоянов.

„Режисьорът Костадин Бандутов е подбрал великолепни актьори, които с очевидно удоволствие се превъплъщават в своите персонажи и неговият прочит определено може да се сравнява с най-доброто от спектаклите в Театър „Монпарнас”. Преди да дойда във Варна прекарах няколко месеца в Париж, ходих много на театър и мога да направя това сравнение”, категоричен е в оценката си за спектакъла сценографът Петър Митев.

 

Рeзервация и продажба на билети:

 Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал – тел. 052 612 998;

Реклама и организация – тел. 052 669 650/51; E-mail: drama_varna@yahoo.com

 

Важно съобщение

 

Уважаеми зрители,

Представлението на "Криворазбраната цивилизация", планирано за 16 май, няма да се състои поради заболяване на актьор.

Закупените билети важат след заверка за драматичен или музикално-сценичен спектакъл от програмата на Театрално-музикален продуцентски център Варна по ваш избор.

Благодарим за разбирането!

 

 

Международен театрален фестивал „Варненско лято“ 2017

 

За 25-та година Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна е домакин на най-мащабното театрално събитие в страната – Международния театрален фестивал „Варненско лято“.

Той ще се проведе между 1 – 11 юни и артистичната му програма обхваща 41 заглавия с най-доброто от българския театър и световни имена от международната сцена, улични събития, концерти и срещи.

Вижте цялата му програма на www.viafest.org/varna. Билети - на касата на Драматичен театър – Варна  Фестивалът се организира с подкрепата на Министерството на културата и Община Варна.

 

 

 

 

Варненската театрална формация "Феникс", която включва и млади хора с двигателни проблеми, ръководена от известния актьор Свилен Стоянов, завоюва поредното си признание. На 25 април 2017 г. младите театрали представиха на Международния театрален фестивал за любители "Бургаски изгреви" своята "Бяла приказка" от Валери Петров с режисьор Свилен Стоянов.

Постановката бе отличена с първа награда за най-добър спектакъл, а актьорите Пламена Янкова, Татяна Янева, Ивелина Димитрова, Иван Иванов и Антон Илиев получиха индивидуални награди за актьорско майсторство.

ГАСТРОЛ НА ТЕАТЪР „БЪЛГАРСКА АРМИЯ” С „ОТЕЛО”

 

4 май, 19.00, Сцена Филиал

Във фикционалния свят, който трябва да е образ на големия, действителен свят  извън стените на театъра, доброто и злото никнат непрекъснато едно до друго.

Доброто е по самата си природа уязвимо. Както често със задоволство отбелязват Шекспировите злодеи, честните и благородните хора не разпознават лесно злото у другите, защото не го носят у себе си. Те също така – поради добротата си – не са агресивни и стават жертва на чуждата агресия.

Злото, от друга страна, е винаги неудовлетворено от статуквото и с всички позволени и непозволени средства се стреми към изгодна за себе си промяна, при това преди всичко за сметка на добрите, които са най-лесната плячка и почти винаги успява да ги погуби.

Но рано или късно, пак поради самата си ненаситна природа, то задължително се обръща и срещу самото себе си. Доброто, напротив, е склонно към съчувствие и саможертва. Затова и нанесените му щети са непрежалими. Александър Шурбанов

 

ОТЕЛО

от Уилям Шекспир, режисьор Иван Урумов, сценография и костюми Нина Пашова, музика Дони, сценичен бой Камен Иванов. Участват: Иван Радоев, Гергана Данданова, Георги Къркеланов, Веселин Ранков, Веселин Анчев, Мимоза Базова, Владислав Виолинов, Тигран Торосян, Анастасия Ингилизова, Луизабел Николова, Деян Георгиев, Калин Иванов, Йордан Алексиев

 

 

 

 „Канкун” – 3 май, 19.00, Сцена Филиал

„Месец на село” -5 май, 19.00, Сцена Филиал

Макар и разделени от два века, пиесите „Канкун” от съвременния каталунски автор Жорди Галсеран и „Месец на село” от руския класик Иван Сергеевич Тургенев привличат вниманието на режисьора Стилиян Петров с общата посока на сюжетиране. Какво се случва с героите, когато са поставени в извънредни обстоятелства и чувствата поемат по неведоми пътища, а любовното въображение заплита все по-сложни паяжини...

Месец на целоПредизвикателствата може да са свързани с един от най-луксозните съвременни курорти на Карибите или пък с някакво руско село на другия край на света, но това са само различни географски дестинации. Различен  контекст, който изследва/изпитва човешката чувствителност на предела на нейните възможности. За зрителя остава удоволствието да сравнява движенията на емоциите, кодирани в манталитета, режисьорската и актьорска интерпретация.

КАНКУН

от Жорди Галсеран, превод Нева Мичева, постановка Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов и Елица Георгиева – Награда ИКАР, музика Петя Диманова – Награда АСКЕЕР. Действащи лица и изпълнители: Висенс - Стоян Радев, Ремей - Биляна Стоева – Награда ВАРНА, Лаура - Даниела Викторова, Пау - Пламен Димитров, Камериерката - Гергана Арнаудова. Награда ВАРНА за екипа.

МЕСЕЦ НА СЕЛО

от Иван Сергеевич Тургенев, превод Майя Праматарова, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов. Действащи лица и изпълнители:Наталия Петровна - Даниела Викторова; Михаил Ракитин - Стоян Радев; Верочка – Цветина Петрова; Алексей Беляев - Валери Вълчев; Игнатий Шпигелски - Николай Божков; Аркадий Ислаев - Пламен Димитров; Ана Семьоновна - Юлияна Чернева; Лизавета Богдановна - Веселина Михалкова; Катя - Гергана Арнаудова; Шааф - Константин Соколов; Афанасий Болшинцов - Николай Кенаров; Коля – Алекс Маринков/Николай Маринков

 

 „Влюбеният Шекспир” – 2, 18 май, 19.00, Основна сцена

 

Варненският драматичен театър кани зрителите два пъти през май на своята суперпродукция „Влюбеният Шекспир”. Представлението на 2 май е продадено, но за 18 май все още има билети.

Романтичната драма от Ли Хол по филмовия сценарий на Марк Норман и Том Стопард, превод и постановка Пламен Марков, сценография и костюми Мира Каланова - номинация АСКЕЕР 2017 за костюми, музика Калин Николов, спечели веднага и безапелационно сърцата на зрителите във Варна и столицата.

Това е комплексен резултат от качествата на пиесата, режисурата, визията, музиката и на максимално ангажираните актьори, всъщност почти цялата трупа на Варненския театър. Адриан Филипов (Уил/Шекспир), Цветина Петрова (Виола/Кент/Ромео/Жулиета), Стоян Радев (Филип Хенслоу), Димитър Мартинов (Кристофър Марлоу), Веселина Михалкова (Кралицата), Симеон Лютаков (Нед Алейн) и всички останали се забавляват не по-малко от зрителите, докато пресъздават живота в театъра по времето на Шекспир.

 

На зрителя му е позволено да проследи случващото се както на сцената, така и зад кулисите, докато се разгръщат перипетиите около написването на пиесата „Ромео и Жулиета” и породилата се покрай нея любов между - все още не особено известния драматург, Шекспир и влюбената в театъра аристократка Виола Кент.

Вдъхновеното фабулиране около тогавашната забрана жени да играят в театъра води до неочаквани ситуации, подплатени със силна доза английско чувство за хумор. Нещо повече. „Влюбеният Шекспир” е една иронична импровизация между факта и фикцията, посветена на недокрай разгаданото явление Шекспир. Учените, знае се, продължават да изследват/оспорват авторството му, броя на пиесите му и дори реалното му съществуване.

 

„Образът на Шекспир, който всички познаваме, може и да не е негов – реално имаме само три негови изображения -  две неособено добри и едно, което е убедително, но може и да не е той. От друга страна, и в името му няма сигурност – в правописа в ония времена е царяла анархия, точно както в интернет в наши дни. Самият Шекспир се е подписвал по различен начин - като Willm Shakspr, William Shakespre, Wm Shakspre, William Shakspere, Willm Skakspere, William Shakspeare – тоест нито едно не е това, което използваме днес - Shakespeare”, уточнява шекспироведът Бил Брайсън в последната си книга „Светът като сцена”.

 

Никой обаче не се съмнява във факта, че Шекспир, който и да е той, е истински творец на нови думи, от които поне 800 живеят и в съвременната английска лексика. Само в “Хамлет” той е използвал около 600 нови думи и това е изумително обстоятелство на фона на историческия период. Не е тайна, че в края на XVI и началото на XVII век английският език не е бил особено на почит сред образованите. Волтер направо смята, че: “Шекспир е варварин, който ще остане в забвение, понеже пише на език, който се говори, при това лошо, от само четири и половина милиона души.” Красноречив пример сочи, че по същото време в една библиотека в Оксфорд от около 6000 книги само 36 били на английски език...

 

TOP