Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„Едноокият цар" - дестинация Варна – Белград

14 март, 19.00 – XVI Международен театрален фестивал „Славия”

 

 
 

За Белград пътува постановката на Варненския драматичен театър "Едноокият цар" от Марк Креует, режисьорски прочит на младия режисьор и писател Петър Денчев. На 14 март актьорите Симеон Лютаков, Милена Кънева, Пламен Димитров, Биляна Стоева и Николай Божков ще представят неговата версия на "Едноокият цар" пред публиката на XVI Международен театрален фестивал "Славия" - Белград 2017.

 

Заглавието се оказва много актуално във време, когато се налага непрекъснато да правим избори – лични и обществени. Силно въздейства политическият антагонизъм, отключен през срещата „очи в очи“ на полицая Давид и неговата жертва – режисьора Игназий, улучен в окото от гумения му куршум по време на протести. Ефектната сценография и костюми на Теодора Лазарова, мултимедията на Елена Шопова, както и музиката на номинирания за ИКАР 2017 композитор Христо Намлиев, допълват съвременното излъчване на „Едноокият цар”.

 

Постановката, издържана в жанра комедия на наблюдението, е селектирана за участие в тазгодишното издание на МТФ в Белград, заедно с продукции на театри от Москва, Ростов на Дон, Белорусия, Иран, Естония, Казахстан и Сърбия. Освен Марк Креует, във фестивалния афиша личат имената на Фьодор Достоевски, Бранислав Нушич, Ерик Еманюел Шмидт, Аугуст Китцберг, Едвард Раджински. В тази крайно интересна среща между драматургични текстове и тяхното сценично претворяване, вярваме, че варненската постановка ще демонстрира своите най-добри качества.

 

На добър път и успех на „Едноокият цар” в Белград!

 

На 12 март 2017 г. Варненският театър навършва 96

 

ЗА ВАРНЕНСКИЯ ТЕАТЪР ОТ ПЪРВО ЛИЦЕ

 

Явор ГърдевЯвор Гърдев – режисьор във Варненския театър в периода 2001-2008 г.

 

В личен план за мен Варна е определящ период. В естетически — също. Беше смислено, нужно, зареждащо, вълнуващо и най-важното — беше споделено. Казано с нескрита емоционална привързаност: просто беше хубаво.

Дойдох във Варна по покана на Дафинка Данаилова, на която съм искрено благодарен, защото в този период Варна стана за мен град на спасението. Аз съм блуждаещ човек и имам периодична нужда от места за емигриране, в които да преоткрия себе си в сложен момент.

Варна стана едно от тези места в живота ми. Чувствам я като един от своите градове, които се броят на пръстите на едната ръка.

Родният ми град е София, но има в живота ми и няколко други места, в които ми се наложи, образно казано, да емигрирам, за да се преродя за нова фаза в живота си. Да ги наречем градове на съзряването. Варна е един от тях. Може би – най-важният.

 

Михаил Мутафов – актьор във Варненския театър от 1975 г.

 

Искам да не остарявам в изкуството. Стремя се да не се повтарям, да представям героя пълнокръвно, като използвам максимално свободата, дадена ми от режисьора. Макар и рамкирана, в тази свобода има движение, тя дисциплирана и едновременно с това позволява да развиваш образа, без да проявяваш насилие над него.

Пълнокръвен се чувствам в постановката „Пухеният” от Мартин Макдона на Явор Гърдев, вече 14-та година, във всяко следващо представление влизам като за пръв път и това ми носи огромно удоволствие.

Често се е случвало пиеси да ми омръзват, тук е обратното. Подобни чувства изпитвах и в „Марад/Сад”, един много дълбок текст, работата върху който постоянно ми разкриваше нови детайли, убягнали ми преди това. Излизаш на сцената, за да работиш, да стигнеш до някакви резултати, а не да играеш, не да се повтаряш. Трудно е да се работи, а не да се играе.

 

Валентин МитевВалентин Митев – актьор във Варненския театър от 1994 г.

 

Гордея се с баща си Славчо Митев, който е завършил първия випуск на ВИТИЗ при Георги Стаматов. Той е играл няколко години във Варна, където се е запознал с майка ми и където през 1961 г. съм се родил аз. Детството ми премина на първия ред в Народния театър, където вече работеше баща ми.

Гледах всички представления, знаех наизуст почти всички роли, възхищавах се на историческите герои с прекрасните им одежди. След гимназията и казармата работих известно време като осветител в Народния театър, докато стана време да кандидатствам във ВИТИЗ.

Сам взех решението и сам се подготвих. „Втори луд в семейството, но щом му е на сърце, така да бъде”, отсече баща ми. Така казах й аз на сина си, когато той също избра да се посвети на актьорската професия. С баща актьор и майка актриса, макар и любителка, самият аз актьор, със син, който сега учи за актьор, целият ми живот минава, съсредоточен около сцената. Като се обърна назад, имам повече спомени от сцената, отколкото от личния си живот.

 

Даниела ВиктороваДаниела Викторова – актриса във Варненския театър от 2000 г.

Обичам Тереза от „Паметта на водата”, но преди да я заобичам, много я гоних, докато я настигна. И не Тереза е близка до мен, а аз съм я придърпала към себе си.

Мисля, че не е хубаво актьорът да превръща всичките си роли в ръкавици. Нямам несимпатични героини, всички са ми симпатични, а предизвикателствата са добре дошли във всеки творчески процес. Предпочитам да вървя по дълъг път, но от друга страна тези роли, които са по-разбираеми, по-лесни, те също си имат своя чар.

Не мога да ги деля, но по-трудното винаги е по-интересно. Ако е понятно и лесно, се обезмисля творческият процес.

Но дори да е понятно и лесно, аз съм убедена, че това е само на пръв поглед и е необходимо по-дълбок сондаж. Много се радвам, когато работим с режисьори, с които не оставам само на повърхността, а изследваме пластовете под нея.  

 

Стоян РадевСтоян Радев – актьор във Варненския театър от 1998 г.

Режисьорът Стоян Камбарев определено е най-значимата ми среща, не само защото се появи много рано, а защото като човек и творец ми даде поглед към театъра, към съждението за театър. До ден днешен, буквално практически, аз използвам неговата естетика и винаги се питам как той би подходил.

Може да изглежда наивно, но аз се опитвам през негов поглед да се измъкна от затрудненията, в които попадам. До главата ми в спалнята неизменно стоят двете книги, посветени на творчеството му - „Огледала” от Никола Вандов и Мая Праматарова и „Театърът на Стоян Камбарев. Режисура на пространството” от Кремена Димитрова.

Не търся метафора или символика в това, просто обичам отвреме навреме да посягам към тези книги, да отварям където и да е и да чета.

 

Веселина МихалковаВеселина Михалкова – актриса във Варненския театър от  1998 г.

Два пъти предложиха на Стоян Радев и мен работа в столични театри, но ние се запитахме: А какво не сме получили във Варна, какво не сме изиграли, от кого не сме доволни, за да напуснем нашия театър и да идем на „Раковски”?

И досега не съжаляваме за това свое решение. Не бих заменила нашия театър за никой друг, тук има някаква магия. Тук се е запазил смисълът.

Смисълът защо си станал актьор, защо посвещаваш живота си на тази професия, която е лошо заплатена, лишава те от личен живот - добре, че майките отгледаха децата ни... Т

я е необяснима професия, не може да бъде обяснена рационално. Но ако я няма тази магия да стоиш няколко стъпки над земята, си загубен!

 

Виолета Тончева

 

 

Варненският театър на 96

 

На 12 март 2017 г. Варненският театър навлиза в своята 96-а годишнина. Както е известно, на 12 март 1921 г. първата професионална театрална трупа във Варна изнася, под ръководството на първия си директор и режисьор Стоян Бъчваров”, своя първи спектакъл „Инстинктът” от модния тогава автор Анри Кестмекер.

 

Към историята на театъра ни връща с книгата си „Варненският театър – обществен феномен”, изд.”Виа Антика”, 2016, театроведът Сия Папазова. Книгата бе представена на Камерна сцена „Стоян Камбарев” в Европейската нощ на театрите 2016.

В това силно, едновременно документално, аналитично и емоционално историческо свидетелство възкръства златното поколение варненски актьори от втората половина на XX век, а в спомените на някои от тях оживява самият Стоян Бъчваров. На корицата на книгата го виждаме в ролята на Епиходов от „Вишнева градина” на А. П. Чехов. 

 

Стоян Бъчваров, Станчо Станчев и Стоян Камбарев

 

Режисьорите, които бележат първите три важни периода в развитието на Варненския театър

 Поздравления за чудесната книга, Сия! Като драматург на Варненския драматичен театър в продължение на З2 години, също негов директор в смутната 1990-1991 година, автор на пиеси, сценични варианти и театрални адаптации, телевизионни филми и театрални проекти, многобройни интервюта и текстове за театър, ти определено си човекът, който най-добре би откроил най-важните периоди в развитието на Варненския драматичен театър.

 

Основаването на Варненския театър - в книгата си говоря подробно за него, е първият важен период. Уникално решение на Варненската община в онова страшно време, 1921-ва година, минус 20 градуса, студ, глад, пълна нищета и изведнъж тези родолюбиви варненци от общината решават да създадат професионална актьорска трупа, с директор и режисьор Стоян Бъчваров.

Това са първите актьори, които получават заплата, подписвайки се под ведомост: Никола Гандев, Щилиян Попов, Аспарух Темелков, Петър Димитров, Иван Гюндеров, Николина Бъчварова – съпруга на Стоян Бъчваров, Мила Димитрова, Стефана Гандева, Емилия Попова, Милица Атанасова-Ерато, Мара Михайлова, Мара Икономова и Вела Ушева.

Те правят висок, модерен, европейски театър. Избират най-добрите заглавия, които се играят на европейска сцена, представят и големите руски автори, много висока класа.

 

 

Вторият период определено е периодът на Станчо Станчев.

Той изрази и доказа себе си във Варненския театър. За съжаление остана сякаш недооценен в големия мащаб на българския, а може би и на европейския театър. Защото той наистина беше режисьор на европейско ниво. Той донесе във Варненския театър грижата за формата във време, когато това беше срамна дума.

Тук той издигна формата в цар-форма. Той знаеше, че формата е без значение, когато съдържанието е формално, а високо съдържание можеш да постигнеш само с висока форма. Станчо Станчев възпита актьори, които можеха да се справят с подобни задачи, можеха да износят формата в себе си.

Това беше много голяма и трудна негова борба, в която той ни остави спектакли-образци, като „Полет над кукувиче гнездо”, „Малки Чехови комедии”, „Добрият войник Швейк”... Как мощно, на нивото на най-големите европейски режисьори, направи той „Процесът” от Петер Вайс, първото голямо документално представление на варненска сцена.

Затова този втори период е белязан със знака на Станчо Станчев. Категорично.

 

 

Третият период принадлежи на Стоян Камбарев.

Тук той осмисли идеите си за пространствения театър, тук постави „Черна дупка” и „Майката. Васа Железнова – 1910”.  Тук той окрупни своята находка и доказа по художествен път, че пространството поражда енергиите, партньорството, всичко. Стоян Камбарев беше смел творец, който работеше в Евклидовото пространство, а се беше запътил в далечни космически галактики, където властват други мощни енергии.

И ако ти си назовала книгата си за Варненския театър „Среща на енергии”, с най-голяма енергия, с най-голямо електричество и мощ бяха представленията на Стоян Камбарев. Там властваха енергиите.

Аз имам такова едно съмнение, че докато отваряше тази черна дупка на космичното театрално пространство, тя като че ли го засмука, погълна го и той сега твори там някъде, в непознати нам селения, за които само предполагаме, че съществуват...

В кой период Варненският драматичен театър успява да намери онзи най-труден баланс между обичайните заглавия за един репертоарен театър, вкуса на публиката и експеримента като основен двигател на театралното изкуство?

Вкусът на публиката като нещо по-маргинално и експериментаторският вкус като нещо по-елитарно са категории, измислени от нас.

Измислени, незнайно защо, може би от презрение към публиката, от някакво съмнение, че е добре да съществува някакъв друг кръг, който е създаден да мисли по-специално, по-изтънчено, един кръг с по-синя кръв, който мисли по-различно от широката публика. Масовият зрител, изправен срещу затворения кръг, който си прави някакви експерименти.

Според мен това говори не само за лош вкус, но и за някакъв комплекс. Всъщност няма такова нещо. Когато Стоян Камбарев правеше своя експериментаторски театър, той имаше предвид възможно най-широката публика, до най-маргиналните й слоеве. Тогава експериментът има смисъл. И аз съм забелязала, че винаги спектакълът, създаден с високо майсторство, колкото и да е експериментаторски, стига до всеки. Спомням си „Полет над кукувиче гнездо” на Станчо Станчев, публиката чакаше след представленията актьорите, за да ги докосне, да види кои са тези, които играят по този невероятно въздействащ начин.

Ето в такива случаи двата страта – високият и ниският, се сливат. Като потвърждение ще дам пример с Театър „Глобус”, в който са се играли експерименталните пиеси на Шекспир като „Хамлет”, където философското мислене е изведено на много голяма висота. В тях се разсъждава над въпросите за смъртта и живота, за мисията на човека, за нетрайността на човешкото битие.

Как са били играни тези пиеси пред публика от бедняци, проститутки, пияници и всякакви маргинали на нивото на битийната простота? Как достигат до тях тези философски внушения, как попиват те с широко отворени очи всичко, което става на сцената, как разбират те мъките на интелекта у Хамлет? Обяснението е само едно – става дума за прекрасни пиеси и прекрасни актьори. Намериш ли онова житейското, достъпното до всеки човек, можеш да предприемеш най-смелите си театрални експерименти.  

Из интервю на Виолета Тончева със Сия Папазова, автор на книгата „Варненският театър – обществен феномен”, изд. „Виа Антика”, 2016

 

„МЕСЕЦ НА СЕЛО” ОТ ТУРГЕНЕВ – ПРЕМИЕРА В КРАЯ НА МАРТ

 

30, 31 март 2017, 19.00, Сцена Филиал

На 30 и 31 март Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” кани на третата си премиерна постановка за 2017 година – комедията „Месец на село” от Тургенев. За постановката режисьорът Стилиян Петров, създал великолепните спектакли „Канкун” и „Опасни връзки” на варненска сцена, отново се доверява на творци, с които неведнъж е работил - преводачката Майя Праматарова, сценографа Венелин Шурелов (ИКАР за сценографията на „Канкун”), костюмографа Елица Георгиева (ИКАР за костюмите на „Канкун”) и композитора Иван Шопов. Участват: Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Даниела Викторова, Юлияна Чернева, Цветина Петрова, Стоян Радев, Валери Вълчев, Николай Божков, Николай Кенаров, Пламен Димитров, Константин Соколов.

ТУРГЕНЕВ – НАЧАЛО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ТРАДИЦИЯ В РУСКАТА ДРАМАТУРГИЯ

Иван Сергеевич Тургенев (1818-1883) принадлежи към най-авторитетнитe руски писатели, драматурзи и поети от втората половина на XIX век. Той продължава литературните традиции на Пушкин и Гогол, насищайки руската белетристика с по-богата емоционалност, различни герои и проблеми, нови жанрови и стилови форми. Романите му „Рудин", „Дворянско гнездо", „В навечерието" (с главен герой българина Инсаров) и „Бащи и деца" му отреждат славата на първия голям романист в руската литература.
Роден в богато дворянско семейство, Тургенев пътешества из Европа, докосвайки се още на младини до европейската култура. Запознанството с прочутата френска оперна певица от испански произход Полин Виардо предопределя целия му жизнен път. След гастрола й с италианската опера в Петербург, той напуска заедно с нея Русия и се установява в Централна Европа, където прекарва по-голямата част от живота си. Общувайки с най-известните творци на епохата, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан, Достоевски, Толстой, Дягилев и още много други, Тургенев се явява естествен посредник между руската и западноевропейската култура.
Драмите му „Закуска у предводителя", „Ерген", „Месец на село" и „Храненик", които се открояват с жив диалог и тънък психологически рисунък, поставят началото на една интелектуална традиция в руската драматургия, която по-късно ще бъде продължена от Чехов.

"РАКИТИН - ТОВА СЪМ АЗ"

Театроведите говорят за най-известната пиеса на Тургенев „Месец на село” като за "един Тургенев, който включва Достоевски и предчувства Чехов".

Пиесата пресъздава живота на руското дворянство чрез образите на разкъсваната от разнородни чувства Наталия Петровна, влюбения в нея Ракитин, съпруга Ислаев и майката Ана Ислаева, студента Беляев, възпитаницата Верочка, съседа Болшинцов, доктор Шпигелски, компаньонката Лизавета, немеца гувернант Шааф, слугинчето Катя. Чувствата и съдбите на всички изненадващо се преплитат, влеченията и обясненията някак се разминават...

Самият Тургенев казва: „Ракитин – това съм аз”.

 

  Прочете повече: „МЕСЕЦ НА СЕЛО” – ПЪРВАТА РУСКА КЛАСИЧЕСКА ПИЕСА С ГЛАВЕН ЖЕНСКИ ОБРАЗ

 „Mесец на село” - диктат на страстта

Картини от „Mесец на село”

 

 

 

Варна, 28 февруари 2017, 19.00

София, 6 март 2017, НТ „Иван Вазов”, 19.00

 

Влюбеният Шекспир„Влюбеният Шекспир” със звезден постановъчен екип. На сцената е цялата трупа на Варненския драматичен театър, без да забравяме кучето Джон Джей Рамбо

 

Мегапродукцията и премиера за България „Влюбеният Шекспир”, в която участва почти цялата трупа на Варненския драматичен театър, ще гостува на сцената на НТ „Иван Вазов” на 6 март от 19.00 часа. БГ Рaдио е медиен партньор на събитието, което се осъществява с подкрепата на “Golden Rose”. Постановката излиза за пръв път от Варна след премиерните спектакли и представлението на 28 февруари.

Постановката на проф. Пламен Марков, един от най-ярките представители на авторския режисьорски театър у нас, е по драматизацията на Ли Хол върху сценария на Марк Норман и Том Стопард за прочутия филм със 7 награди ОСКАР.

Автор на зрелищната визия на „Влюбеният Шекспир” е Мира Каланова, един от 100-те световни дизайнери с най-хубави сценични костюми в Шекспирови постановки. Признанието тя получи  за участието си в изложбата World Stage Design в Лондон с костюмите на „Ричард III”, донесъл на Варненския драматичен театър 3 награди ИКАР 2012.  С ИКАР за „Ричард III” бе отличен и Калин Николов, едно от големите имена в съвременното театрално и филмово изкуство, сега автор и на музиката за „Влюбеният Шекспир”.

 

Адриан Филипов (Уил/Шекспир) и Цветина Петрова (Виола/Кент/Ромео/Жулиета) изпълняват няколко от централните роли в тази романтична комедия за недоразуменията около създаването на пиесата „Ромео и Жулиета” и забраната жени да играят в театъра.

В ролята на театралния продуцент Филип Хенслоу влиза с много личен стил Стоян Радев, удостоен, да припомним, с ИКАР за главна мъжка роля за своя ненадминат „Ричард III”. Веселина Михалкова се превъплъщава с кралско достойнство в образа на Кралица Елизабет, която обича театъра, но най-вече когато в него има куче J.

И тъй като кралската дума е закон, във „Влюбеният Шекспир” играе Джон Джей Рамбо от породата „джакръсел териер”. Той се справя много добре с ролята си, което несъмнено дължи на своята стопанка, актрисата Милена Кънева (Дойката). Ясно е, че когато става дума за Шекспир – влюбен или не, професионализмът е задължителен!   

 

Режисьорът Пламен Марков

„Влюбеният Шекспир”, макар и със сюжет от времето на Шекспир и Елизабет, е една съвременна пиеса със съвременни конвенции. Историята не е толкова биографична за Шекспир и неговото време, колкото иронична спрямо постоянните въпроси кой е Шекспир, дали той е автор на пиесите си, дали не е някой друг, от какво се е вдъхновявал и т.н.

Високата категория на филмовия сценарий и адаптацията предполагат полифоничен театрален прочит с много жанрови промени, любопитни сюжетни линии и интелигентно чувство за хумор. Вярвам, че трупата, която събирахме с години, вдъхва необходимия дух на „Влюбеният Шекспир” за едно свое неповторимо представление, органично и оригинално.

 

Сценографът Мира Каланова

Енигмата около Шекспир, както и многото версии за това кой е той, дават възможност да гледаме на темите в пиесите му под различен ъгъл. Епохата изисква голям ресурс от много пищни, тежки костюми, каквито харесвам да правя. Обичам да виждам, че те вдъхновяват актьорите. Костюмите са изработени с много прецизен детайл и това е част от желанието ми на сцената всичко да изглежда автентично, така че публиката - дори да вижда черната кутия и условността на преместването в пространството и средата, да има усещане, че е там, в Лондон през 1589 г.

 

Композиторът Калин Николов

Намерих музиката през Шекспир - един енергичен млад мъж, свободен да играе различни роли и да пише това, което пожелае. Свободен да се влюби. Обичам музиката да помага на действието, а не да се превръща в основен персонаж. Любовната тема композирах, след като гледах репетиция на любовната сцена. Опитах се да се поставя на мястото на Шекспир и да изпитам това, което той изпитва към Виола. Постарах се да постигна едно по-рафинираното дворцово звучене, смесено с уличния дух и мелодии на ренесансова Англия.

 

Влюбеният ШекспирАдриан Филипов – Уил/Шекспир

„Влюбеният Шекспир” е светът на всеки от нас. Всички минават през подобни периоди от живота си – влюбване, раздели, разочарование... Представям си зрителите на „Влюбеният Шекспир” от различни възрасти. Хората на години вече са преживели това, за което разказва представлението, а на младите то тепърва им предстои. Надявам се всички да бъдат очаровани.

 

Цветина Петрова – Виола/Кент/Ромео/Жулиета

Страхотно е, когато можеш да влезеш в различни роли в един спектакъл. Предизвикателството е още по-голямо. И винаги е добре да си влюбен. Маркес има една великолепна фраза: „Хората мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!"

 

 


Прочетете още:

Пламен Марков: Може ли да се променя Шекспир?

ВИНАГИ Е ДОБРЕ ДА СИ ВЛЮБЕН

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – СВЕТЪТ НА ВСЕКИ ОТ НАС

„ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР” – ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ВАРНЕНСКИЯ ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР ЗА 2017 ГОДИНА

Цялата варненска трупа във „Влюбеният Шекспир“

Винаги се надбягвам със себе си

Рефлексии. „Влюбеният Шекспир” в София, 6 март 2017 г.

КАЛИН НИКОЛОВ - СВОБОДЕН ДА СЕ ВЛЮБИ

 

Видео „Влюбеният Шекспир”: вижте тук

 

 

 

Връщане към българските корени в театрален сезон 2016-2017 г.

Гастролът на Варненския и Пловивския театър потвърдиха тази тенденция

Автор: Мариана Цветкова - http://kulturni-novini.info

Криворазбраната цивилизацияОбръщане към класиката и към българските корени – може би това е най-характерното за театрален сезон 2016-2017 г. и това бе потвърдено от неотдавнашния гастрол на Варненския и Пловдивския театър в София.

Тъй като тази година голям дял от номинациите за театралните награди на Съюза на българските артисти „Икар” се паднаха на извънстоличните трупи, затова интересът към представленията на Варна и Пловдив бе голям.

През март те отново ще пристигнат в София с нова продукция, така че ще може да оформим окончателно впечатленията си от тяхната работа за отминаващия сезон.

Две от показаните представления - „Криворазбраната цивилизация” по Добри Войников, под режисурата на актьора Стоян Радев Ге. К. и „Вълци” по „Трънски разкази” на Петър Делчев на Диана Добрева се опират на българското, но подходът към поставянето им е коренно различен.  

Спектакълът на Стоян Радев Ге. К. „Криворазбраната цивилизация” е решен в стилистиката на България от началото на ХХ век и напомня малко лирическите романтични филми на късния Чарли Чаплин. Може би това се дължи на ретро сценографията и костюмите (дело на Даниела Николчова), както и на прекрасната музика, която звучи като фон през цялото време. Постановката далеч надхвърля добре познатия ни средношколски текст – малко наивната пиеса на Добри Войников, защото тя е обогатена с авторски вметки на режисьора.

В представлението успоредно вървят три линии. Освен основния сюжет на „Криворазбраната цивилизация”, добавено е пътуване на една театрална трупа, която репетира „Криворазбраната цивилизация” в чакалните на различни гари. Водещо в тези интермедии е показване всеотдайността на актьорите към театъра и обяснение в любов към това трудно изкуство.

Освен това в действието са вплетени автентични откъси от пресата от началото на ХХ век, от които научаваме как е била създадена морската ни трупа и критически текстове за нейните първи постановки. Тази „документална” линия се дължи на това, че спектакълът „Криворазбраната цивилизация” е посветен на 95-годишния юбилей на Варненския театър. Всичките линии се преливат плавно една в друга, така че зрителят на моменти сигурно се пита къде му се „губи”сюжетът на „Цивилизацията”, но пък това е обогатило постановката.

Вижте цялата статия тук: http://kulturni-novini.info

Театър за споделяне

Гастролът на Варненския драматичен театър внесе оживление в разграфения театрален живот на столицата през февруари, струпа критична маса театрали на едно място, активира непринудена обмяна на мнения и оценки.

автор :Аглика Стефанова – Олтеан - http://kultura.bg

 

Три вечери подред шествието от зрители се придвижваше от театър на театър (описвайки странен йероглиф между Сатирата – Сфумато – Театъра на армията), за да разчете посланието на пътуващите варненски… апологети на театъра. Наричам ги така, защото това турне би могло спокойно да мине под мотото „Апология на театъра“. И ето защо.

Трите представления – „Криворазбраната цивилизация“, „Брак по принуда“ и „Едноокият цар“ –  бяха много различни като жанр, стил и настроение, далеч не бяха съвършени и самодоволно улегнали, но ако трябва да се опише накратко тяхното общо кредо, то би звучало така – желание за директно общуване с публиката, търсене на автентична връзка актьор – зрител в полето на специфично театралното, поклон пред театъра и неговата символична ценност, пред неговата мисия.

Прочетете цялата статия>> кликнете тук

 

 

Отзвук от турнето на Варненския театър в София

 

Всяко турне на варненския Драматичен театър „Стоян Бъчваров” в София за мен е истински празник за душата. От няколко години следя непрекъснато репертоара на трупата и съм изгледала всички постановки, поставяни на варненска сцена през последните пет години.

Вече стана традиция през февруари Варненският театър да гостува в София с най-новите си спектакли. През 2017-та трупата предложи на столичната публика три постановки – „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К, „Брак по принуда” на проф. Пламен Марков и „Едноокият цар” на Петър Денчев.

Три различни пиеси от трима различни автори от различни епохи – възрожденецът Добри Войников,  един от най-видните представители на класицизма – Жан-Батист Молиер исъвременният каталунски автор Марк Креует.За мен бе истинско удоволствие и като почитател на театъра, и като журналист да изгледам и трите.

 

„Криворазбраната цивилизация”

Изключително съм впечатлена от режисьорския прочит на Стоян Радев Ге.К. на популярната пиеса на Добри Войников „Криворазбраната цивилизация”. Допадна ми решението на Стоян Радев да направи спектакъл в спектакъла, запазвайки сюжета и словата на възрожденския писател, но превръщайки героите на Войников в пътуващи артисти, които всъщност играят „Криворазбраната цивилизация”.
Те носят всичките си вещи в един куфар и сякаш в този куфар е затворен и техният свят. Облечени са в бели дрехи, които сякаш изразяват тяхната чистота като актьори, наивността на техните герои и в крайна сметка дават лъч надежда за едно по-добро бъдеще. В този смисъл режисьорът не следва буквално сюжета на пиесата, но това не означава, че той проявява неуважение към текста. За мен Стоян Радев превръща Войниковата пиеса в един съвременен, забавен, интересен и мъдър спектакъл, без да внася излишен модернизъм. Този негов подход – да поставя класически пиеси от български автори без грубо да ги осъвременява, забелязах и у неговата постановка на „Свекърва” от Антон Страшимиров. И в двата случая говорим за успешни съвременни спектакли в ретро стил, в които е направено елегантно съчетание между текста на Добри Войников и режисьорското решение да постави участниците в пиесата в друга среда, различна от вижданията на автора. Но от това спектаклите само печелят. И в двата случая Стоян Радев Ге.К. е оставил архаичните думи от комедията, които отдавна не се използват в българския език. За да ги направи разбираеми за по-младата публика и за да доближи пиесата до нея по идея на режисьора в програмата към спектакъла е отпечатан речник на остарелите изрази.

Така че всеки, който отива с нагласата да гледа буквален прочит на „Криворазбраната цивилизация”, ще остане разочарован. Вероятно леко разочарование ще изпитат и тези зрители, които си мислят, че ще гледат някаква нова версия на мюзикъла, поставен през 70-те години от Хачо Бояджиев. Аналогиите между двете постановки са неподходящи, тъй като те са съвършено различни като възприятие, настроение, послания. А и в крайна сметка между двете постановки стоят едни 40 години.

За мен „Криворазбраната цивилизация” под режисурата на Стоян Радев Ге.К. е своеобразно намигване към българския бит и душевност, към българския стремеж към „цирвирзакция” или „циливилизакция”, както Мадам Злата произнася думата „цивилизация”. Но това режисьорско намигване към българина, който боготвори и възхвалява Европата и изобщо чужбина, без реално да знае какво го чака там, е направено без злоба, без сарказъм, а с добронамерена усмивка и ирония. Заслужени аплодисменти заслужават всички актьори, участващи в спектакъла и най-вече Гергана Арнаудова, която пресъздава образа на колоритната Мадам Злата.

Не на последно място „Криворазбраната цивилизация” на Варненския театър е един своеобразен поклон към актьорската професия, към всички тези, които играят в жега и студ, в светлина и мрак, под капещи тавани и при минусови температури или при невероятна задуха. Това е и поклон към неговите колеги на режисьора Стоян Радев Ге.К., който най-добре знае каква голяма отговорност към себе си и към публиката и какво отдаване на изкуството и раздаване към зрителите е да си актьор. Защото самият той се е посветил на Мелпомена.

 

„Брак по принуда”

 

Спектакълът „Брак по принуда” по Молиер на режисьора проф. Пламен Марков пленява с динамичност, екстравагантност и тънък френски хумор. Това е зрелищна постановка, изпълнена с енергия, жизнерадост и ритъм. Изключителен познавач на творчеството на френския драматург, проф. Марков се обръща към неговите безсмъртни фарсове, изобличаващи лицемерите, двуличниците и интригантите. „Брак по принуда” е изследване на човешката душа през призмата на комичното, изследване на пороците и слабостите на човека, характерни не само за времето на Молиер, но и за съвременното общество.

Номинация ИКАР 2017 за Варненския драматичен театър

 

 

Христо НамлиевСъюзът на артистите в България обяви номинациите за годишните си награди ИКАР. Композиторът Христо Намлиев получи номинация за своята авторска музика в  постановката на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” „Едноокият цар” от Марк Креует, реж. Петър Денчев.

Христо Намлиев е роден е на 21 март 1968 г. в София. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на музиката към редица игрални и документални филми, както и към много куклени и драматични спектакли. Пианист и композитор в рок групата „Херманс Улф Бенд“, с която има издадени шест албума. Като музикант участва в различни формации, изявяващи се по престижни фестивали у нас и в чужбина. Kомпозитор, аранжор и студиен музикант,  Христо Намлиев е свързан със създаването на над 150 продукции от всички музикални жанрове. Носител е на престижните театрални награди ИКАР и АСКЕЕР, така че за музиката си в „Едноокият цар” той получава сега още една номинация ИКАР.

„Едноокият цар” ще се играе в столицата на 10 февруари в ТР „Сфумато” от 17.00 и 20.00 и в рамките на Софийския театрален салон 2017 – на 25 март в Театър „София”.

Постановката е селектирана за участие в МТФ „Славия” в Белград, където ще бъде представена на 14 март т.г.

 

 

 

Празник на СУ „Гео Милев” във Варненския театър

 

СУ „Гео Милев” - Варна отбеляза в края на февруари своя празник, 122 години от рождението на училищния патрон Гео Милев, в театъра. Повече от 420 ученици от 6-ти до 12-ти клас препълниха Основна сцена на Варненския театър, за да гледат комедията „Свекърва” от Антон Страшимиров. Идеята, дадена от няколко преподаватели, бе приета единодушно както от учителската колегия, така и от учениците. Сред тях имаше и такива, които вече бяха гледали спектакъла, но това не им попречи да се включат в артистичния празник.

За артиста пък няма по-голямо удоволствие да играе пред многобройна публика, при това от млади хора. По реакциите на учениците можеше да се съди с какъв интерес следят развоя на сюжетното действие и съдбата на героите. Получи се едно от онези запомнящи се представления, в които сцената и залата заедно съпреживяват изкуството.

Артистите бяха възнаградени с продължителни аплодисменти, но това не беше краят на вечерта. Емоционалната театрална среща продължи с въпроси към режисьора Стоян Радев и трогателни поздравления към актьора Валери Вълчев, завършил също СУ „Гео Милев”.

 

„Искаме нашите ученици не само да бъдат приобщени към варненската култура, а да станат част от нея. Убедена съм, че ние не можем да обучаваме децата, без да ги възпитаваме и да им създаваме културни навици. Посещенията на театър са един от начините да култивираме у тях вкус към сценичните изкуства”, разказва директорът на СУ „Гео Милев” Албена Павлова.

 

Идеята е честването на патронния празник в театъра да се превърне в традиция. Отсега се планират и други посещения на спектакли.

 

Учениците очакват с нетърпение и премиерата на новата постановка на техния театрален състав „Синята птица”, който подготвя пиеса на Никита Михалков с приятелската подкрепа на режисьора Стоян Радев. Пиесата ще се играе на руски език и това е елемент от иновативното обучение по руски език чрез театрални способи. Успешната система е разработена в специален учебник от преподавателките в същото училище Румяна Тодорова и Розалина Димитрова. 

 

 

TOP