Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

По следите на варненската връзка в номинациите ИКАР 2014

Анкета на Виолета Тончева в сп. Public Republic с творци, номинирани за постиженията си в постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” Варна

Стоян Радев

 

 

СТОЯН РАДЕВ – номинация ИКАР 2014 за главна мъжка роля (Градоначалника) в „Ревизор” от Н.В. Гогол, реж. Пламен Марков

След наградата ИКАР 2012 за главна мъжка роля за "Ричард Трети", сега идва и номинация за ИКАР 2014 отново за главна мъжка роля за Градоначалника в "Ревизор". Как се чувстваш там горе, на върха на признанието?

Членовете на комисията са преценили да сложат моето изпълнение в тази категория, за което им благодаря. Иначе върхът на признанието е вечер, когато се срещнеш с публиката – тя в салона, ти на сцената и ако след два часа тази среща се окаже реализирана смислено, това е върхът на признанието.

Иначе, по отношение на суетата, наградите са сладко ласкателство.

Какво е разстоянието между Ричард Трети и Градоначалника, кой от двамата оказа по-голямо съпротивление, докато влезеш в образа?

Мисля че и двата образа оказаха силно съпротивление, по простата причина, че тези текстове са класически, както ги наричаме.

Те са толкова чудовищно актуални, неприятно актуални дори, че аз не искам да чета днешни броеве на вестниците и искам да се занимавам с изкуство. Точно това съпротивление ми беше трудно при изграждането на двата образа.

 

 

 

Мира Каланова

 

МИРА КАЛАНОВА – номинация ИКАР 2014 за сценографията на „Ревизор” от Н. В. Гогол, реж. Пламен Марков

Как се отнася към номинацията ИКАР Мира Каланова, която е сред 100 дизайнери в света с най-добри Шекспирови костюми?

Костюмите ми за "Ричард" бяха избрани да участват във финалната селекция на WSD 2013. Общо избраните дизайнери бяха 100. Форумът е световен и аз съм много щастлива и горда, но не бих искала да се говори за това с гръмки думи. Гледам на номинацията за ИКАР с не по-малка радост, защото тя е оценка за работата ми от колеги. Освен това зад декорите и костюмите на "Ревизор" стоят толкова много всеотдайни хора, за които номинацията също е признание и радост.

В сценографията на „Ревизор” поразява диалогът между минало и съвременност, между костюми и декор. От една страна  автентичната английска технология за моделиране като един буквален реверанс към миналото и от друга страна съвременното сценографско решение с всеобемащата фоновото пространство завеса, зад която -подобно на органза – се прикрива, но и прозира двойственият стандарт на живеене. Това ли заложихте в концепцията си?

Костюмите в спектакъла носят характера на епохата, но са лишени от типичните материи, цвят, детайли, аксесоари и пищност. Използвах материал, който да създава едри обеми и характерен силует - така гротеската в образите беше деликатна, така както е в актьорската игра. Завесата е от алуминиева мрежа - материала, който ми даде точната пластика на търсения образ.

Тя всъщност е мъглата, която прикрива, дематеризира, завоалира и образ, и действие, и слово.

 

 

 

Венелин Шурелов

 

ВЕНЕЛИН ШУРЕЛОВ – номинация ИКАР 2014 за сценографията на „Канкун” от Ж. Галсеран, реж. Стилиян Петров

След наградата ИКАР 2013 за „Хамлет” на режисьора Явор Гърдев в НТ „Иван Вазов”, заедно с Никола Тороманов и Даниела Олег Ляхова, сега отново номинация, заедно с Елица Георгиева, за ИКАР 2014 за сценографията на „Канкун”. Как се прави преход от мегапроект като „Хамлет” към камерна постановка като „Канкун”, която се играе на две крачки от зрителите, които също са на сцената?

В нашия случай такъв преход се прави с шекспирови “Напразни усилия на любовта”. Между другото работата ни с Елица Георгиева по това представление в Театър „София” съвпадна с репетициите на “Канкун” във Варна и също е част от номинациите. Иначе връщайки се към въпроса, такъв преход не е необходим. Всяко представление в някакъв смисъл е мегапроект. Всеки път се търси максимума, да се постигне нещо, което да надскача не само очакванията на публиката, но и собствения опит. Имам щастието да работя с мислещи и взискателни режисьори, в чудесно партньорство с Елица и ето резултата.  

Героите на „Канкун” са затворени в пространството на собствените си представи, а Вие им построихте един изискан затвор, едно искрящо от белота, а понякога непрогледно от тъмнина, бунгало, което въздейства магнетично на публиката. Как стигнахте до оригиналната идея?

Една от причините да се интересуваме от театър е това, че на сцената ни се предлага възможност да видим нещо, което не сме виждали преди. Аз видях възможност да използвам сценичната механизация, така че да завихри всичко пред очите на зрителите, на две крачки от тях. Веднага разбрахме, че това ще има силно въздействие и подчинихме на това решение както организацията на публиката, така и мизансцена. Бих добавил, че Стилиян Петров майсторски построи траекторията на движение на актьорите, а за цялостното впечатление съществен принос има и музиката на Петя Диманова.

 

Петър Дундаков

 

ПЕТЪР ДУНДАКОВ – номинация ИКАР 2014 за авторската музика на „Талантливият мистър Рипли” от Ф. Наги по П. Хайсмит, реж. Стайко Мурджев

Приемам номинaцията за Икар 2014  като признание за работата ми през изминалата година в театъра. Вярвам, че комисията е номинирала достойни за награда автори и представления и се радвам  да съм между тях.

Как "чухте" музиката на такова специално представление като "Талантливият мистър Рипли"?

Музиката на “Талантливият мистър Рипли” е резултат от съвместната ми работа с режисьора Стайко Мурджев и целия екип. Силата на театралната музика е именно, когато тя успее да зазвучи на сцената и да работи заедно с останалите компоненти на едно представление. В  процеса на композиране на музиката за един спектакъл, обаче, първият импулс е винаги интуитивен.

За него трудно се разказва  рационално, защото той по-скоро има красотата на съня. В “Талантливият мистър Рипли” това за мен беше доста осезателно. Спомням си, че малко преди да започна работа по музиката, сънувах един сън, в който пътувайки с кола край морето виждам как  огромни златисти вълни заливат палубите на няколко пусти кораба, огрени от слънцето… Доизграждането на съдържанието и формата на музикалния материал вече е свързано с възможността за създаване на убедителна музикална структура, която да партнира с драматургичната.

Какво значение отдавате на композирането на театрална музика, доколкото се изявявате и в други сфери на музикалното изкуство?

Както споменах по-горе, театралната музика има тази особеност, че е част от една комлексна структура на театралното представлението. Музиката в театъра обаче трябва да говори на свой собствен език, който да е независим, да не преповтаря видимото и да дава своя неотменим принос за спектакъла. В този смисъл аз не съм привърженик на определението за театралната музика като приложна музика. Музиката, която аз се стремя да създавам в театъра, не е илюстративна, а по-скоро работи за създаване на по-дълбока, ирационална връзка между зрителя и случващото се на сцената. В този смисъл е предизвикателство за мен и като автор, доколкото се опитвам да се изразявам с нея, а не просто да обслужвам действието.

В крайна сметка, тя трябва да има способността  да оживее на сцената, съвместно с режисурата, сценографията и актьорската игра, като се превърне в едно цяло с тях. Театралната музика за мен е част от пътя ми като композитор. Вярвайки, че писането на музика и творчеството, представляват постоянен процес на развитие, гледам на работата си в театъра като на част от развитието си като автор.

 

ИНА ДОБРЕА

 

ИНА ДОБРЕВА - едно от младите лица на Варненския драматичен театър с номинация ИКАР 2014 за поддържаща женска роля в „Презрението“, ТР „Сфумато” и “Exodus Art”, реж. Крис Шарков

Няма да скрия, че номинацията за мен бе голяма изненада. Приемам я по-скоро като изпитание, отколкото като признание. Откровено казано съдбата на Дедал ме вълнува повече.

Как се чувстваш в "Презрението"?

Спектакълът на Крис Шарков е изграден от екип, в който витае много любов и доверие. И култ към изкуството. Колегите ми са едни от най-интересните артисти на новото поколение. Истинско приключение е да живеем спектакъла всеки път. Крис Шарков ми се довери и за мен това беше много важно. С помощта на Стефан Иванов историята на Алберто Моравия, преведена на поетичния език на Годар, мисля, ще развълнува всеки артист, всеки млад човек.

Там намерих възможност да вплета много от себе си, любовта си към изкуството като цяло, към френската култура и към "la nouvelle vague" в частност, чиито ярък представител е Годар."

За мен е удоволствие да се срещам с героинята си Елена един, два или колкото там пъти месечно. Всеки път е различна и виждам, че тя преживява своите спадове и върхове, също като мен. Вече година от премиерата на представлението в „Сфумато”, си давам сметка, че и двете сме извървели важен път.

Гледам преди всичко да сме почтени - със зрителя, с партньора, със себе си.

 

http://www.public-republic.com/magazine/2014/02/122382.php

TOP