„ЛЮБОВНИ ПИСМА“ ОТ ЕДНА НЕОСЪЩЕСТВЕНА И НЕОСЪЩЕСТВИМА, НО НЕИЗБЕЖНА ЛЮБОВ

 

 

Режисьорът ГЕОРГИ МИХАЛКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новата си постановка по пиесата "Любовни писма" на Албърт Р. Гърни, отличена с номинация за награда "Пулицър" за драматургия.

Премиерни спектакли 9, 10 септември 2019, 19.00, Сцена Филиал, ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна

 

 

       Къде по пътя от древния епистоларен жанр до съвременната чат стилистика да намерим пиесата „Любовни писма“?

 Не бих казал, че пиесата е колкото драматургия, толкова и епистоларен жанр, защото би прозвучало стряскащо. Но ако свържем писмата, които Томас и Алекса си разменят, с чатенето като актуален феномен - да, биха могли да се намерят пресечни точки. Авторът е бил достатъчно находчив да направи комуникацията между Томас и Алекса в стила на кратките ученическибележки, кореспондиращи по някакъв начин с чат културата като част от съвременното общуване.

 

 

 

Главните герои започват да си пишат писма от 8-годишна възраст и този чат продължава цял живот. Разбира се, това не прави пиесата по-малко действена, защото под тези писма се крие много плътна и динамична партитура, която опира до откровен екшън.

 

Любовните писма предполагат драма...

 

Пиесата е драматична, но не само, защото е и смешна. Бих я определил като типична мелодрама, която същевременно е и достатъчно смешна, всъщност - романтична комедия. Мелодрамата идва оттам, че изключително ярките и полюсно различни герои не могат да се срещнат истински, но и не могат да се разделят окончателно. Те са като скачени съдове, които не могат един без друг и това продължава през целия им живот. Една изключителна връзка, която не може да се осъществи, но и не може да се прекъсне.

 

Как се поставя такава сложна драматургия?

 

Поставя се с добри актьори и съмишленици. Поставя се с любов към материала, с огромна енергия и плътното съгласие да импровизираш. И двамата актьори Яна Маринова и Свежен Младенов работиха безвъзмездно по този проект още от самото начало, преди да постигнем договореност с Варненския драматичен театър. Просто направиха представлението, защото много харесват материала и работата си един с друг. Във Варна започваме репетиции на 7 август, а премиерните спектакли излизат на 9 и 10 септември, в началото на новия сезон 2019/20.

 

Разбирам, че и в „Любовни писма“ залагаш особено на актьорските способности за импровизация, както беше и в предишната ти варненска постановка „Изборът на Марта“. Спектакълът стана хит не само във Варна, но и навсякъде, където гастролира в страната, а на 30 ноември 2019 г. ще се играе и в Лондон.

 

Яна Маринова има забележителни постижения в „Изборът на Марта“, сега я ангажирах, заедно със Свежен Младенов, и за „Любовни писма“. Изключителни актьори. И двамата снимат много, включително в едни и същи филми. Когато се прави такава пиеса като „Любовни писма“, е от значение актьорите да се харесват, да си партнират добре и да работят заедно в общото, това е по-важно от всичко. Този проект се случва заради удоволствието да се прави точно тази пиеса, с точно този екип. Със Свежен отдавна търсим нещо такова – хем с размах, хем бутиково, хем с много импровизации.

 

Става дума за един много интимен спектакъл?

 

Mного интимен, но и много комуникативен. Когато споменах чат културата, точно това имах предвид. Актьорските задачи се сменят токова динамично, че някой път три реда текст означават неща, които се случват през година или две, при това в съвсем различна обстановка и в съвсем различно настроение. Представлението се характеризира с изключителна динамика, особено като се има предвид, че една от най-действените и най-смешните части се отнася до тийнейджърската възраст, когато - както знаем - настроенията се менят със скоростта, с която се върти пумпал.

 

В световната драматургия има много примери за любовна кореспонденция, която разказва за неосъществена любов. Какво би излязло от сравнението с „Любовни писма“?

 

Излиза нещо много особено. Двамата герои, независимо конструктивни или деконструктивни, се реализират като успешни личности в съвсем различни полета. И от тази гледна точка изведнъж се оказва, че тяхната неосъществена и неосъществима любов е изиграла ролята на мотор в личния им живот. Нека не забравяме, че всичко започва, когато все още са деца и светът за тях е табула раза, изпълнен само с големи обещания. 
В дадения случай тяхната любов е предопределена да се превърне в двигател за личностното им развитие. И за това става дума в прав текст към финала на пиесата. Не че Томас и Алекса се състезават помежду си - един политик и един художник авангардист не могат да се състезават, не могат да се сравняват като поприща, но като успех – да.

 

Любовта им помага да се реализират извън самата нея...

 

Да, тази любов се превръща в нещо много по-важно от просто съвместно съществуване, добре случил се секс, което не значи, че няма и това в пиесата. Същественото в тази епистоларна връзка е, че тя се превръща в личен мотор, около който се организира успешната им творческа кариера. Без разбира се това да поднася рецепта за успешен живот, без да дефинира някаква обратна пропорционалност между лично щастие и успешна кариера. Няма такива неща в пиесата, няма размахване на пръсти, има двама души със съдбите им, с това, което успяват да изградят и многото, което успяват да разрушат.

 

Преводът и адаптацията на „Любовни писма“ са твои, очевидно текстът много те е привлякъл.

 

Това е култова бенефисна пиеса за цял свят. В нея влизат обикновено актьори от една по-сериозна възрастова група. С „Любовни писма“ големи актьори и актриси забиват сериозен гвоздей, на който окачват блестящата си кариера. Аз подмладявам екипа, което въобще не променя нищо и даже според мен помага на пиесата. Решението ми е в унисон с искрящото и звънтящо сексуално желание между Томас и Алекса, което между другото е толкова по-силно, колкото е по-неудовлетворено. Сексуалното привличане е важен компонент във взаимоотношенията на героите. Не че това е невъзможно и в по-късна възраст, но когато става дума за 40 +, тогава нещата са по-силни и по-автентични. Докато цялата тъга и обреченост на любов, която избухва след 60, има съвсем други измерения, тогава всичко се усеща по друг начин.

 

Останалите в екипа...

 

Костюмите и сценографията са дело на обичайния заподозрян около мен Петър Митев. Музиката композира другият обичаен заподозрян Иван Драголов. Много е силен и музикалният състав: Петър Момчев – саксофони, Венци Благоев – валдхорна и тромпет и Веско Койчев – китари. Те вече записаха и монтираха музиката за това представление, за което всички работим с огромно удоволствие.

 

„ЛЮБОВНИ ПИСМА“

 

Романтична комедия по едноименната пиеса на Албърт Р. Гърни

Превод, адаптация и режисура Георги Михалков

Сценография и костюми Петър Митев
Авторска музика Иван Драголов
Саксофони – Петър Момчев
Тромпет и валдхорна Венцислав Благоев
Китари – Веско Койчев
В ролите: 
АЛЕКСА – Яна Маринова
ТОМАС – Свежен Младенов

Помощник режисьор Валентина Андонова

Премиерни спектакли 9, 10 септември 2019, 19.00, Сцена Филиал, ДТ „Стоян Бъчваров“ – Варна

 

АЛБЪРТ Р. ГЪРНИ (1.11.1930 - 13.06. 2017) е американски драматург и романист, чийто пиеси се играят с траен успех на Бродуей. Най-известните му творби са „Тhe Dining Room“ (1982), „Sweet Sue“ (1986), „The Cocktail Hour“ (1988) и „Love Letters" (1988), удостоена с престижната награда „Пулицър“ за драматургия.