МОЦАРТ КАТО ИНСТРУМЕНТ НА БОГ

НЕНЧО КОСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Моцарт в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър на режисьора Стайко Мурджев, част от програмата за 100-годишния юбилей на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. 2, 3 септември, 19.00, Основна сцена - първа премиера от сезон 2021/2022.

След като заслужи „Аскеер“ за изгряваща звезда с образите на Димчо Дебелянов и Васил Левски, сега ти предстои да изиграеш Моцарт, все велики личности...

Отнасям се сериозно към това нелеко изпитание. Тези роли съдържат не само един живот, а много животи. Нееднопланови, те водят битка със себе си и света. Тяхната съдба е по-наситена от съдбата на обикновения човек, в тях няма само един човек, а цяла вселена, в която може да дълбаеш и и оттам да изкарваш още мисли, още емоция, бунт, радост, мъка.

Навярно тези роли са предизвикателство за актьора и заради съществуващите стереотипи и нагласи, с които ги възприема публиката.

Да, точно в това се състои нашата работа. Пресътворявайки тези известни личности, актьорът трябва да погледне от своя ъгъл, да изведе концепцията на режисьора, да предаде своето усещане за героя. Крайната цел е да поднесе на зрителя нещо ново, нещо отвъд познатото. Да покаже нещо, което може да изненада, да провокира, да те накара да изслушаш целия Моцарт или да прочетеш целия Дебелянов.

 

Харесваш ли музиката на Моцарт?

Да.

Моцарт ще свири ли в представлението?

Да, ще свиря на пиано Марша на Салиери „Non piu andrai“, който Салиери написва за посрещането на Моцарт в австрийския имераторски двор. В следващата сцена Амадеус  възпроизвежда по слух произведението и го доразвива по свое усмотрение. Това е красива художествена измислица, която Питър Шафър използва както в пиесата си „Амадеус“, така и като сценарист на едноименния филм на Милош Форман. „Non piu andrai“ всъщност е една от най-известните арии от операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“.

Самият Моцарт е крайно неординерен, той е играещият човек, който непрекъснато се забавлява и това поведение някак влиза в противоречие с гениалността му като композитор. Какво те привлича, какво те отблъсква у него?

От позицията на изминалото време ние се възхищаваме на Моцарт, но погледнато в житейски план, той не е човек, с който лесно би намерил общ език. Той би могъл да те вбесява и да те отблъсква. Но всичко това идва може би именно от дарбата му, от това, че той е докоснат от Бог по друг начин, че има съзнание, различно от нашето.

Къде е Бог във враждата между Салиери и Моцарт?

В един момент Моцарт се превръща в арена на битката между Салиери и Бог. Салиери разглежда Моцарт като инструмент на Бог. Унищожи ли Моцарт, той се надява да получи възмездие за това, че самият той не притежава неговата гениалност. Моцарт е частица от Бог, той е детето Божие, а Салиери не е, Салиери може само да наранява.

Как в работата със Стайко Мурджев стигате до дълбочината на тези сложни взаимоотношения?

Образите са дадени от Питър Шафър с много ярки характеристики, но Стайко Мурджев тръгва от най-дълбоките и базисни пластове. Оттам ни води към логиката на героите и парадокса, който тази логика носи вътре в себе си. Осмисляйки близкото до нас, ситуацията, случката, ние постепенно навлизаме в този парадокс.

Как си партнираш със Стоян Радев като антипода на твоя персонаж?

Досегашните ми партньорства със Стоян Радев са били изключителни. Той е страхотен партньор, от онези, които играят за отсрещния човек. Видиш ли очите му, изпитваш сигурност. Той те следи непрекъснато и усещаш през цялото време подкрепата му. Много разчитам на него и в „Амадеус“.

Кой образ, мислиш, е по-интересен – твоят или неговият?

Бих изиграл Салиери, да. Хубавото е, че Моцарт и Салиери вървят заедно, като един незаменим тандем, единият без другия не може и обратно. Те са толкова обвързани, че се затруднявам да кажа кой от двата образа е по-интересен.

В крайна сметка какво би казал твоят Моцарт на зрителите?

Ами сега как да продължим?