ИГРА НА РИСК

Details

Category: Актуални новини

Актьорът от Варненския драматичен театър Михаил Мутафов ще бъде удостоен с Наградата за чест и достойнство на Съюза на артистите в България на 27 март 2019 г. - Световния ден на театъра

В мартенския брой 2019 на сп. Култура" с актьора МИХАИЛ МУТАФОВ разговаря ЛЮДМИЛА ДИМОВА

Не съм единствената, която не може да си представи варненския театър без актьора Михаил Мутафов, варненския бряг без неговата разхождаща се приведена фигура, както и много от постановките на Явор Гърдев без него. Преди около три години често срещах Михаил Мутафов на „Раковска“, идваше в София, за да играе в „Пухеният“ в Театър 199 и в „Чайка“ в Театър „Азарян“, и двете – на Явор Гърдев. После прекъсна заради болест, но днес отново е във Варненския театър, където Явор Гърдев постави „Драконът“ от Евгений Шварц. На 27 март Михаил Мутафов ще получи наградата Икар за чест и достойнство на Съюза на артистите.

След известно прекъсване отново сте на сцената в „Драконът“. Как се чувствате?

За мен беше важно, че ще работя отново с Явор Гърдев. Той е човек, в когото вярвам. Беше важно и че ще започна отново да репетирам. Останаха постановки, в които играя, но не бях репетирал може би от три години. Бях изгладнял да репетирам и както се случва понякога, веднага ми предложиха участие и в един детски сериал на БНТ. Репетирам и в още една пиеса, навремето я играхме във Варненския театър – „Маратонците правят почетната обиколка“ от Душан Ковачевич. Поставя я един млад режисьор, Дамян Тенев. Преди играх младия, а сега най-възрастния.

Казвате, че репетицията е най-важна за вас. Така ли беше и в „Драконът“?

Прекъсване от 2–3 години е дълго в нашия занаят. Трудно тръгнаха репетициите, да си призная. Преди с Явор се разбирахме от няколко думи, но сега не беше така. Накрая ми се изясни, както става, когато работя с него. Така беше и с Маркиз дьо Сад – в последния момент усетих ролята. „Драконът“ има много съвременно звучене, а нищо в текста не е променяно. Публиката разбра пиесата. Във Варна играем пред пълни зали. Явор успя да намери подхода – да започне като притча и да влезе в политическия театър. 
Какво беше предизвикателството в образа на Дракона?

Властта. Тя променя човека. Любопитно е да се изследва.

Докато работехме с режисьора, ми се стори, че Драконът, който всяка година получава по едно момиче, този път има отношение към Елза. И тогава краят става по-болезнен. Щом обичаш, можеш да проявиш човещина. Тук образът е допълнително натоварен, едно животно да прояви човешко отношение, значи нещо е станало в душата му, може би за кратко. Това ми е любопитно – животинското във властта, самотността в нея. Драконът не може да разчита на никого освен на себе си, оказва се прав, всички го предават.

Драконът става почти симпатичен, когато хората, които е държал в подчинение 400 години, получават свобода, а с нея и нови човешки господари. Но пък Драконът ги е създал такива, както сам признава… Той казва: „Аз оформих тези души. Такива няма никъде другаде – безръки души, безноги души, глухонеми души, души на верижка, кучешки души. Знаете ли защо Градоначалникът се преструва на душевно болен? За да скрие, че въобще няма душа. Опърпани, продажни души, изпепелени души, мъртви души, жалко, че са невидими…“ Да, външно се промениха много неща, но най-трудно, изглежда, се променя човекът.

Как започнахте в театъра?

Преди две години се срещнах с един приятел от детските ми години в Ивайловград. Спомнях си нещо, но не бях сигурен дали не е моя измислица. И попитах моя приятел: „Правехме ли го?“. Той каза: „Правехме го, не помниш ли, в 3–4 клас?“. Двамата се обличахме в едни пижами и ходехме по класовете с шапки на клоуни да ги разсмиваме по някакви си наши текстове. Това ми приличаше на сън, защото всъщност бях много стеснителен. Винаги съм изпитвал страхопочитание пред театъра. И не посмях да кандидатствам във ВИТИЗ, влязох в МЕИ в София. В края на втори курс видях, че в Студентския дом има приемни изпити за някакъв състав. Казах си: „Тези хора не са кандидатствали във ВИТИЗ, те ще са като мен“. Оказа се, че ръководител на състава е Людмил Кирков. Направихме един спектакъл по разкази на Хемингуей. Аз го попитах дали да кандидатствам във ВИТИЗ. Той каза: „Опитай“. Тогава първият тур започваше с 3000 души. Ако не ме бяха приели, нямаше да повторя. Но ме приеха. Понеже в мен е имало свитост, свенливост, сцената ми даде възможност да кажа неща, които не бих казал никога в живота.

Какво означава да си честен към театъра?

Хората, от които се учех, бяха такива. Първо Людмил Кирков, след това професор Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ, Крикор Азарян като асистент. В театъра в Димитровград бяха режисьорите Руси Карабалиев, Иван Добчев, директор беше Георги Налбантов. Във Варненския театър ме поканиха проф. Мандаджиев и Гриша Островски. Там най-много съм играл при режисьора Станчо Станчев, с него се изградих като актьор.

Когато гледам актьорите, които харесвам, си давам сметка, че и като личности са ми интересни, не само с ролите, които правят. Защото сцената е увеличително стъкло, а нищо не е по-интересно от човешката душа. Честен към работата за актьора означава да може да извади на показ лошото в себе си, дори страховитото, което в живота човек потиска.

Не е ли това най-трудното?

Ако режисьорът не може да ти даде нещо, сам трябва да го потърсиш. Харесвам отворения тип режисура, когато се обменят идеи между актьорите и режисьора. Не всичко може да се обясни в изкуството. Необяснимото ми е интересно. Но интуитивен не означава неразумен. Интуицията понякога дава чист подход. Не бива да личи направата, не бива да личат конците. Да е като за пръв път. Някой беше казал, че ролята трябва да е като айсберг, да показваш малко от повърхността, останалото зрителят сам да си фантазира.
Снощи, след представлението, една студентка ми заговори за „Пухеният“. Аз ѝ казах, че играя в този спектакъл, а тя не повярва. „Ама вие изглеждахте друг.“ Такъв комплимент не бях получавал, защото там не играя с грим.

Read more: ИГРА НА РИСК

СКРЪБНА ВЕСТ

Details

Category: Актуални новини

 На снимката: Слово на Данаил Мишев за 95-годишнината на Варненския театър 2016 г.

ДАНАИЛ МИШЕВ

5.01.1936, Ловеч -  11.03.2019, Варна

На 11.03.2019 г. след кратко боледуване почина известният актьор Данаил Мишев, свързал дългогодишната си творческа кариера с Варненския драматичен театър.

Поклонението ще бъде на 13.03.2019, 13.00, Основна сцена. Тленните останки ще бъдат кремиеран

Роден на 5 януари 1936 г. в Ловеч, Данаил Мишев завършва след гимназия военновъздушно инженерно училище, а после и ВИТИЗ при проф. Филип Филипов. От 1962 до 1964 г. работи в Шуменския театър, а от 1964 до 1993 г. във Варненския драматичен театър. С около 100 роли на сцената, Данаил Мишев е отличен със званието Заслужил артист, носител е на орден "Кирил и Методий" I степен, две награди ВАРНА за участието си в "Професия за ангели" на Драгомир Асенов и "Щастливият затворник" на Сия Папазов. Награди му носят и ролите на капитан Естанислао Браво от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов, Иван Антонов от "Сако от велур" на Станислав Стратиев, Херман от "Тиха нощ, свята нощ" на Милко Милков. Носител е на Сребърни значки на Съюза на артистите в България и на Златна значка на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна..

Публиката го помни още като Васил Левски от "Левски" на Васил Мирчовски, Печорин от "Герой на нашето време" на Лермонтов, Арпенин от "Маскарад" на Лермонтов, Фердинанд от "Коварство и любов" на Шилер, Андрей от "Живей и помни" на Распутин, Иван Андонов от "Римска баня" на Станислав Стратиев.

Любим колега и приятел, Данаил Мишев продължи след пенсионирането си да бъде част от творческия живот на театъра, вълнуваше се заедно с нас  на премиерите и празниците. Благодарение на режисьора Стоян Радев Ге. К., миналата година го видяхме в „Коледата на госпожа Коледа“ от Магда Борисова, където той имаше специално участие. В едно от видеата на спектакъла той се преобрази в ролята на Просяка, който тъжно наблюдаваше през прозореца коледната суетня около материалните неща. Наблюдаваше ни с тъга, но и с опрощение...

Данаил Мишев – един от големите актьори на Варненския театър, оставил ярка диря в историята със своето високо театрално майсторство, завинаги остава в нашите сърца и със своята интелигентност, благост и мъдрост.

Поклон и вечна памет!

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Драатичен театър „Стоян Бъчваров“

Снимки (отляво надясно):

Данаил Мишев и Грациела Бъчварова в "Майстори" от Рачо Стоянов

Данаил Мишев в "Сако от велур" на Станислав Стратиев

Данаил Мишев в ролята на Просяка от "Коледата на госпожа Коледа" от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К, декември 2018 г.

Данаил Мишев, 2016. Фотография Симеон Лютаков

МЕДИЙНА СРЕЩА С "МАРАТОНЦИТЕ..."

Details

Category: Актуални новини

11 март, 18.00, Сцена Филиал

На 11 март 2019, 18.00, Сцена Филиал, каним представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните издания в града на медийна среща с екипа на "Маратонците правят почетна обиколка" от Душан Ковачевич, преводач Мария-Йоанна Стоядинович, постановка Дамян Тенев, сценография и костюми Радостина Тодорова.

Медиите ще имат възможност да заснемат откъс от спектакъла и да направят репортажи и интервюта с екипа.

На 12,13 март 2019, 19.00, Сцена Филиал, с премиерните спектакли на "Маратонците правят почетна обиколка" Варненският драматичен театър ще отбележи своята 98-годишнина.

Прочетете още:

КОГАТО МАРАТОНЦИТЕ НИ НАДБЯГАТ...

ГРЕХОВЕТЕ, КОИТО БЯГАТ ЗАЕДНО С НАС

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

ПРЕМИЕРА НА „МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА"

ДУШАН КОВАЧЕВИЧ