От 12 до 16 февруари на своя традиционен софийски гастрол осъществяван в началото на всяка календарна година) Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров” показа най-новите си спектакли на няколко от столичните сцени. 

Афишът на турнето включваше пет представления: „Хенри ІV” от Луиджи Пирандело, режисьор Лилия Абаджиева; „Месец на село” от Иван Тургенев, режисьор Стилян Петров; „Комичната илюзия” от Пиер Корней, режисьор Васил Дуев; „Сън” от Магда Борисова, спектакъл за юноши на режисьора Стоян Радев Ге. К. и „Приятели” от Здрава Каменова и Калин Ангелов, режисьор Николай Кенаров. Пълните салони на всички представления не само демонстрираха добрата организация на гостуването, но и безспорния интерес на софийската публика към работата на варненската трупа.

Гледах първите три от представените пет спектакъла. Видени един след друг в три поредни вечери, те особено красноречиво потвърдиха както безспорните силни качества, така и проблемните зони в продукцията на Варненския театър, които наблюдаваме през последните две – три години. Показаните спектакли отново заявиха трайния и целенасочен интерес на трупата към големите драматургични текстове от традиционната и модерната класика. Тук е важно да напомня, че най-ярките постижения на театъра (като отделни роли и като цялостен спектакъл) от началото на това десетилетие са най-често в представления по важни класически пиеси – Ричард ІІІ на Стоян Радев в едноименната трагедия на Шекспир, поставена от Пламен Марков, постановките на същия режисьор на „Вуйчо Ваньо” от Чехов и на Гоголевия „Ревизор”, „Доходно място” от Островски на  режисьора Крис Шарков – за да спомена само някои от най-значимите. Избирайки отново емблематични текстове от различни епохи, повечето рядко поставяни в България, като знаменитата „Хенрих ІV” (1922) на Пирандело, „Комична илюзия” (1636) на Корней и „Месец на село” (1850) на Тургенев, Варненската трупа ясно заявява желанието си да работи върху сериозен и богат драматургичен материал, да се сблъсква със сложни професионални предизвикателства, да изследва пред своята публика основни и вечно актуални въпроси на обществото и човешкия живот. Известният факт, че най-често предложените заглавия идват от режисьорите, които театрите у нас канят за постановките сине отменя предпочитанията и отговорността за избора точно на тези текстове на ръководството и трупата на Варненския театър.

И в трите постановки увлечението на целия екип и амбициозната реализация на пространствено – визуалното решение са едни от най-безспорните им характеристики.

Друго безспорно качество на представените спектакли е добрият професионализъм и креативността, демонстрирани от актьорите, участващи в тях. Тук непременно бих искала да откроя неуморната енергия и страст към играта на Стоян Радев в ролите на Хенри ІV, Ракитин в „Месец на село” и Жерон в „Комична илюзия”,сдържаната прецизност на Симеон Лютаков като Барон Белкреди („Хенри ІV”), нюансираното присъствие на Пламен Димитров като Ислаев и артистичния замах на Веселина Михалкова в ролята на Лизавета Богдановна в постановката на пиесата на Тургенев. В „Комичната илюзия”, поверена на интересно заявилия себе си млад актьор и режисьор Васил Дуев, играят енергично и увлекателно Ненчо Костов (Клендор),Сабина Коен (Лиз) и Ивайло Иванов (Адраст),за които тези роли са професионалният им дебют. С много добрата си външна и вътрешна пластичност в трите спектакъла убедително се наложи и Цветина Петрова в динамичните роли на младите Фрида („Хенри ІV”), Верочка („Месец на село”) и Изабел(„Комичната илюзия”).

И ако в силната трупа на Варненския театър можем да отделим и по-рутинни актьорски присъствия, то сред категорично безспорните качества на нейните спектакли през последното десетилетие са почти без изключение артистичните и изобретателни сценографски решения. И този път при гостуването си на софийската сцена Варненският театър отново показа въздействащи и оригинални визуални образи на спектаклите си, създадени от утвърдени и нови ярки имена в областта на сценичния дизайн като Васил Абаджиев („Хенри ІV”),Венелин Шурелов и Елица Георгиева („Месец на село”) и Даниела Николчова („Комическата илюзия”).

Дотук коментираните качества и силни страни в продукцията на Варненския театър, които тазгодишното му софийско турне отново потвърди, особено настойчиво проявиха и подчертаха и онова, което продължава повече или по-малко да липсва в нея. Най-общо и кратко бих го определила като недостатъчно актуална и интензивна връзка и съвместна работа между режисьорите и актьорите в процеса на замисъла и създаването на спектакъла. Отзвуци от този недостатък можем да открием в широкия спектър от случайния или неточен кастинг през рутинното вписване на актьора в цялостното режисьорско решение до разпадането на спектакъла на отделни (макар и често сами по себе си добри) актьорски етюди.

Няма да бъде преувеличено, ако кажем, че февруарското софийско турне за 2018 г. на Варненския драматичен театър беше преди всичко едно продуктивно и полезно работно турне – както като възможност да видим най-новите му спектакли в контекста на столичния афиш, така и като лакмус, проявил важни въпроси несамо за неговата работа, но за театралната практика в България като цяло.

Проф. д-р КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА за февруарския гастрол 2018 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ в София

„Литературен вестник“, брой 8, 28.02 – 6.03.2018

СЦЕНА, стр. 8