Гледала съм два филма за Алма Малер – „Булката на вятъра” и „Алма и Оскар”, но никой от тях не ме е накарал да мисля толкова за съдбата на тази жена, известна на широката публика предимно като спътница на гениите на една епоха – Виенският сецесион.

Спектакълът на Варненския драматичен театър под режисурата на Деян Пройковски разкрива не само лицето й на муза, съпруга, любовница и вдъхновителка, но и на една талантлива, амбициозна млада жена, която мечтае да стане композитор. Докато в други произведения в центъра са мъжете в живота й – от Климт до Верфел, тук фокусът е изцяло върху нея.

Текстът на Сашо Димоски е поетичен, нежен и красив, но на сцената се сблъсква с безмилостния режисьорски подход на Пройковски, което още веднъж подчертава контрастите в образа на Алма. Петя Ангелова е истинско попадение и то не само заради физическата прилика с персонажа си.

Вижте целия текст: https://artvarna.net/