Героят ми е съвкупност от няколко реални сатрапи от онова време. Агенти и служители на Държавна сигурност, извършвали престъпления и зверства над неудобните на новата комунистическа власт.

Бачи е реална личност, евреин от руски произход. Истинското му име е Изидор Леви, по прякор Бачи Зеев. Известен с измислените от него методи за мъчения и изнасилвания на жертвите. Оттам идва и прякора му. Както сам казва в пиесата, „защото Бачи идва от ебачи“.

Другият прототип на моя герой пък лично е събул ботушите от безжизненото тяло на екзекутирания княз Кирил и гордо се е разхождал с тях по улиците на София...

Ролята е огромно предизвикателство за мен, не само заради мащаба и обема си, а най-вече заради отдавна потисканите и заровени отрицателни емоции и чувства, които трябваше да събудя в мен. Всеки ги има в себе си. Никой не е застрахован от проявата им. Всичко е въпрос на мотивация и ситуация. Хората умеят много ловко да измислят на секундата оправдания пред себе си и другите за деянията, постъпките и поведението си. Както е казал Стайнбек: „След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите и дяволите.“

Докато анализирах Бачи, стигнах до извода, че лошото в човека не се дължи на някаква демоничност на човешката природа, а в отказа му да мисли и решава самостоятелно. Отказът да мислиш със собствената си глава и да изпълняваш чужди нареждания, води не само до обезличаване, но и до обезчовечаване. Силно вярвам във Видов ден, но не в смисъла да се върне лошото на човека адекватно и пропорционално на това, което е извършил, а в моралното осъзнаване на постъпките му и тежестта на кръста, която го кара да се промени към по-добро. Ей така, по християнски.

И да, всеки зрител може да реши и да си изфантазира сам за себе си, каква да е съдбата и наказанието на Бачи, но аз вярвам, че всеки има право на опрощение, стига да признае и да осъзнае простъпките си.

НИКОЛАЙ БОЖКОВ

Роден във Варна през 1978 г. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Енчо Халачев през 2001 г. Играе на сцената на ДТ „Стоян Бъчваров“ от 2002 г.

Роли в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“:

Участва в „Псета“, реж. Г. Велчовски; „Срещнали се два гявола“ реж. Надежда Сейкова;

„Жорж Данден“, реж. София Ристевска ; „Зарови ме в небето“, реж. Веселин Тамахкяров; „Учителят или сянка върху дъската“, реж. Станчо Станчев; „Момо", реж. Веселин Димов; „Ключ за седмото небе“, реж. Христо Стайчев; „Писмо до дядо Коледа“, реж. Димитър Стоянов; „Когато куклите не спят“ реж. Стоян Радев Ге. К.

Младоженец в „Крум“ от Ханох Левин, реж. Явор Гърдев (2006);

Църню в „Български работи“ от Балчо Нейков, реж. Пламен Марков (2006);

Участва в „Силикон” авторски спектакъл на Боян Иванов (2007);

Парис в „Ромео и Жулиета” от Уилям Шекспир, реж. Десислава Боева (2007);

Валер в „Тартюф” по Жан – Батист Молиер, реж. Стоян Радев Ге. К. (2008);

Владимиров в „Големанов” от Ст. Л. Костов, реж. Александър Илинденов (2008);

Малкълм в „Макбет” от Хайнер Мюлер по Шекспир, реж. Крис Шарков (2008);

Мъжът в „Гледна точка или Ръбовете на кръга” по В. Шукшин, Д. Хармс и М. Жванецкий, реж. Ал. Илинденов (2011);

Сергей в „Американска рулетка” от Ал. Мардан, реж. Костадин Бандутов (2012);

Брандън в „Ричард III” от У. Шекспир, реж. Пламен Марков (2011);

Франк в „Паметта на водата“ от Ш. Стивънсън, реж. Стоян Радев Ге. К. (2012);

Питър в „Страсти под брястовете” от Юджийн О‘Нийл, реж. Димитър Стоянов (2011);

Филип Дюбоа в „Оскар” от Жан Ален, реж. Борислав Чакринов (2013);

Фреди Майлс и Редингтън в „Талантливият мистър Рипли” от Ф. Наги, реж. Стайко Мурджев (2013);

Кереков в „Свекърва“ от А. Страшимиров, реж. Стоян Радев – Ге. К. (2014);

Сганарел във „Всичко наопаки или Наопаки всичко“ по Молиер, реж. Пламен Марков (2014);

Участие в „Голямото Коледно приключение 2“ от М. Борисова, реж. Стоян Радев – Ге. К. (2015);

Лодкар във „Влюбеният Шекспир“ от Ли Хол, реж. Пламен Марков (2017);

Игнатий Шпигелски в „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров (2017);

Д-р Сън в „Сън“ от М. Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К. (2017);

Дядо Коледа в „Коледна приказка“ от Ю. Слабаков, реж. Костадин Бандутов (2017);

Дуайт в „Телефонът на мъртвеца“ от Сара Рул, реж. Петър Денчев (2018);

Дорн в „Магьосническо езеро“ по „Чайка“ от Чехов, реж. Стоян Радев Ге. К. (2018);

Пиперков в „Коледата на госпожа Коледа“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К. (2018);

Евреин в „Двубой“ от Ив. Вазов, реж. Стоян Радев Ге. К. (2019);

Участие в „100“ – авторски спектакъл на Боян Ивано за 100-годишния юбилей на Варненския театър (2021);

Бимби в „Тютюн“ от Д. Димов, реж. Бина Харалампиева (2021);

Жуст Льоблан във „Вечеря за глупаци“ от Фр. Вебер, реж. Н. Кенаров (2022);

Бачи в „Ботушът“ от Лило Петров, реж. Стоян Радев Ге. К. (2023)

Награда „Варна“ 2013 за екипа на „Паметта на водата“ от. Ш. Стивънсън, реж. Стоян Радев Ге. К.

„БОТУШЪТ“

от Лило Петров

Режисьор – Стоян Радев Ге. К.

Художник – Даниела Николчова

Композитор – Калин Николов

Плакат – Славяна Иванова

Фотография – Тони Перец

Видео – Ангел Кунев

Действащи лица и изпълнители:

ПЕТЪР – Константин Соколов

БАЧИ – Николай Божков

СИМЕОН – Недялко Стефанов

ГЕОРГИЕВ – Станислав Кондов

С гласовете на: Красимир Добрев, Димитър Костадинов, Христо Колев, Траян Лечев, Стоян Радев

Вокали – Деница Серафим

Асистент – режисьор – Владимира Иванова

Звукооператор – Делян Апостолов

Спектакълът не се препоръчва за лица под 14 г.

Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

Премиера – 24 март 2023, 19.00, The Center Варна

Поради изчерпване на билетите, екипът ще изнесе извънреден спектакъл на 23 март 2023, в същия час и на същото място.