СТОЯН РАДЕВ ГЕ. К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за любовта, вината и гмуркането в бездната Чехов
Докато култовата си постановка „Паметта на водата“ нa Ш. Стивънсън изграждаш в духа на традицията, в „Криворазбраната цивилизация“ на Д. Войников черпиш повече от собствената си логика, отколкото от драматургичния текст. Очевидно не робуваш на постулати. Какъв е сега режисьорският ти код към Чехов и „Чайка“?
Чехов, Шекспир, Брехт – това е самият театър, всеки би искал да се докосне до тях. Недоумявам защо героите в „Чайка“ се поставят в категорията „нещастници“. Винаги съм бил убеден, че те са на върха на своето земно щастие, за което обаче не си дават сметка и по някаква причина започват да го преобразуват в нещастие.
Големите текстове са големи, защото позволяват различни интерпретации и все пак, какво е имал предвид Чехов, когато определя „Чайка“ като комедия? А може би ни се подиграва, че не сме в състояние напълно да разберем героите... Те живеят около самотно езеро, в което сякаш искат да изхвърлят цялата вина за своите неудачи. Инфантилен изглежда този стремеж да вменят вината на нещо или някого извън тях. „За всичко е виновно магьосническото езеро“ – тази реплика стана отправна точка за разсъжденията ни върху Чехов, оттам и смяната на заглавието „Чайка“ с „Магьосническо езеро“.
Кое най-силно вълнение раздвижва твоето „Магьосническо езеро“?
В тази пиеса има много любов – чудовищна, объркана, възторжена, копнежна, смешна. Тези теми са ни любопитни и ние вървим след тях, съзнавайки непрекъснато каква бездна е Чехов. Би било прекалено амбициозно и дори глупаво да смятаме, че ще стигнем дъното. Единственото, което може да направим, е чистосърдечно и упорито да се гмуркаме надълбоко, доколкото ни стигат силите, и да бъдем честни в онова, което откриваме. Другото би било самоубийствен атентат.
Какво очакваш от представленията?
Да бъдат любовни и вдъхновени, каквито са репетициите. Искаме да бъдат нежни, красиви, топли, любовни. Съвременният човек копнее за чистота, за чиста любов, чиста нежност, чиста топлота. Ние продължаваме да бъдем Адам и Ева, макар и в глобалния свят. И кой друг, ако не театърът, най-вече камерният театър, ще ни даде тези извечни усещания. Именно затова избрах „Магьосническо езеро“ да бъде камерно представление.
„МАГЬОСНИЧЕСКО ЕЗЕРО“
комедия по А. П. Чехов
Постановка и среда – Стоян Радев Ге. К.
Фотография – Симеон Лютаков
Помощник – режисьор Ели Пенчева
Действащи лица и изпълнители:
Аркадина – ВЕСЕЛИНА МИХАЛКОВА
Тригорин – ИВАЙЛО ИВАНОВ
Нина – ЦВЕТИНА ПЕТРОВА
Костя – НЕНЧО КОСТОВ
Маша – ПОЛИНА НЕДКОВА
Семьон – СТАНИСЛАВ КОНДОВ
Полина – ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА
Дорн – НИКОЛАЙ БОЖКОВ
Сорин – ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
Шамраев – СВИЛЕН СТОЯНОВ
Дуня – ГЕРГАНА АРНАУДОВА
Яков – КОНСТАНТИН СОКОЛОВ
10, 11, 12 август, 19.00, Сцена Филиал – ПРЕДПРЕМИЕРНИ СПЕКТАКЛИ