Актрисата ГЕРГАНА АРНАУДОВА за ролята на Мадам Злата и за репетиционния процес на премиерната постановка „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников, реж. Стоян Радев Ге. К., с която на 12 март 2016 г. Варненският драматичен театър ще отбележи своя 95-годишен юбилей.

В ролите: Гергана Арнаудова – Мадам Злата, Николай Божков – Хаджи Коста, Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди, Славяна Иванова – Марийка, Веселина Михалкова – Койна, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Валери Вълчев – Митю, Петя Янкова – Кака Радка, Теодор Папазов – Димитраки, Даниела Викторова – Дойна, Свилен Стоянов – Пенчо, Константин Соколов – Герги. Фотография – Тони Перец.

Kaк се чувстваш в ролята на Мадам Злата, главната героиня в „Криворазбраната цивилизация” и твоя първа главна роля?

Предизвикателството е голямо, чувствам се отговорно и ми е хубаво.

Гледала ли си Ружа Делчева в тази роля?

Не съм гледала известната постановка на Телевизионния театър, но знам, че „Криворазбраната цивилизация” е била много популярна, давали са я всяка нова година. Ружа Делчева е голямо име в българския театър, хората много са я харесвали, чакали са на улицата да излезе от театъра, само и само да я зърнат на живо.

Интересна ли ти е Мадам Злата като персонаж?

Тя не е просто интересна, тя е жена с мащаб, многопластова, с характер. Жена на място, знае какво иска сега го иска. Като българка отразява европейския тертип, не от онези със забрадката и престилката.

Забавното идва от там, че тя не познава европейското, а има някаква своя представа за него. Но заблудата е присъща и на днешните хора. Мнозина българи вярват, че ако идат в чужбина, животът им веднага ще се оправи. Тези, които не познават Париж, смятат, че в Париж всичко е любов и т.н.

Но „Криворазбраната цивилизация” определено е любов...

О, да. Ние започваме и свършваме репетициите със смях, между нас съществува такава хармония и любов през целия репетиционен процес, че мисълта как след дни всичко това ще свърши, оставя празнота у мен. И се чудя какво ще правя сутрин, като се събудя...

Благодарение на режисьора?

На първо място на режисьора. Стоян Радев придоби в последните години онова най-ценно за режисьора качество, което му позволява да подбира точния екип за дадена пиеса и да създава екипност. Ние сме 13 различни човека, но той успя да създаде от нас семейство.

Това негово умение пролича още в постановката му „Къщата на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка, за която всички актриси получиха АСКЕЕР номинации.

Той знае как да вникне в психиката на героите, особено на женските образи. Така беше и в „Свекърва” от Антон Страшимиров, ето сега в „Криворазбраната цивилизация” е същото. Била съм в неговата театрална школа, познавам го от 10 години, знам какво мисли и какво ще поиска от мен като актриса. Убедена съм, че ще имаме красиво представление.

Подсказа го и романтичната фотосесия, която направихте с Тони Перец в Часовниковата кула на Варна... 

Несравнимо преживяване. За пръв път облякохме костюмите, които са не само великолепни като замисъл, но са и перфектно ушити и изпълнени, буквално едно към едно, по скиците на костюмографката Даниела Николчова. Изпаднахме в еуфория, всеки харесваше другия и отвсякъде се чуваше само „Колко красиво, колко красиво!” Направо се почувствахме като на прет-а-порте, а нашите страхотни шивачки Данчето, Каля и Бинка направо се разплакаха от вълнение.

А Бай Боян стоя търпеливо с нас до края на фотосесията. 14-годишен, той  постъпил като чирак в магазинчето за часовници, по-късно започнал сам да стопанисва Часовниковата кула.

Всяка седмица по два – три пъти наглежда часовниковия механизъм. Той ни разказа, че това е единственият градски часовник във Варна, който все още работи с автентичен механизъм със зъбни колела и ремъци. Наистина е романтично.

Като влезеш в Часовниковата кула, все едно пристъпваш в друг свят. Качваш се по една тясна дървена вита стълба, а излезеш ли най-горе, от терасата пред теб се разстила целият град. Над теб – куполът и облаците, насреща в далечината  – морето, зад теб – часовниковият механизъм... На кое друго място можеш така осезателно да усетиш времето!

Виолета Тончева