За жалост трябва да започнем с политика. Просто такова е времето. Появи се отнякъде един министър на културата – за радост вече бивш, и отсече, че парите за театър трябвало да бъдат орязани, защото, откакто влязла в сила новата система за държавна субсидия – според продадените билети, салоните, видите ли, започнали да се пълнят със зрители. Гениално.
Пламен Марков, главен режисьор на Варненската трупа пред Мариана Първанова от в. „Монитор”.
„Паузите в театъра са нож с две остриета. За предпочитане е да се избягват. Но ако веднъж вече си допуснал пауза, не я прекъсвай, докато не изцедиш всичко от нея – разтегни я колкото можеш, наелектризирай я, направи я многозначителна и плътна, така че да говори повече от думите.” Харолд Пинтър /1930 – 2008/
Михаил Мутафов е актьор, когото свързвам с една смела сцена с гол охлюв в Цветът на хамелеона. Седим до театъра. Говорим за него – за театъра, който не трябва да търси всякаква публика, защото най-страшна на представление е случайната аудитория. Малко бегло споменаваме важното признание, което получава за играта си в късометражния Чест, после той разказва за отдавнашната среща с Висоцки и се прихласваме... което става винаги, когато стане дума за смели хора, надживели времето си.
Даниела Димова е директор на Театрално – музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист – солист с водещ сопранов репертоар.
Великолепното актьорско трио Димитър Баненкин, Веселина Михалкова и Стоян Радев, начело с режисьора проф. Пламен Марков, не измени нито на публиката, нито на своя талант.