Погледът ми се вглежда в огледалото и вижда лице. Поглеждам малко по-внимателно и си казвам, да, това съм аз. Тръгвам си. Но се връщам и се вглеждам пак. Има някакъв дефект, има нещо. Не мога да повярвам, че това лице е мое.

„Това е Илюзията, безпощадната площ на ръба на реалното, пронизваща мозъка с тънък бръснач...“

„Илюзията“ е представление, което през комедията ни сблъсква с нас самите. Сблъсква ни с личностите ни. Сблъсква ни и с театъра. Това е театрална композиция - представление, което се опитва да прилича на самото себе си. 

Само и единствено така можем да атакуваме темата за Аз-а и действителността – като предизвикаме очакванията за самите себе си. Чрез наслагването на театрални действителности итяхното деконструиране ще тестваме възможностите на хипертрофиралия, перфектният Аз, онзи в огледалото.

Къде ще се пропука границата между реалностите или те двете вървят неизменно една с друга? Кое е по-реално – действителността или театъра? – Н.Й.