Казват, че комедията е трагедия, погледната от дистанцията на времето.

В пиесата „Берлин Берлин” през много смях се разказва мрачната история на комунистическия тоталитарен режим. Действието се развива в разделената немска столица през последните дни преди падането на Берлинската стена, а героите са агенти от тайните служби на държавния репресивен апарат, шпионин на чуждо разузнаване и млада любовна двойка, която иска да избяга на Запад, където да живее свободно.

Перипетиите са наистина смешни, макар ние, които сме живели в Източния блок, зад Желязната завеса, все още да страдаме от последиците на престъпната идеология, наложена с тежки репресии. Можем ли тогава да се смеем на това минало и минало ли е то?

Нашият отговор е, че можем да се смеем, защото смехът лекува. Лечебната му сила обаче действа само ако говорим за пречистващ смях, а не за присмех. За да се пречисти, човек трябва да вникне със съчувствие, да разбере и да прости. Затова ние сме се постарали, като осъждаме престъпленията, да обърнем внимание на емоционалните подбуди, които са мотивирали техните извършители. 

Да явим пред зрителите своеобразното изкривяване на реалността, породено от преследването на една илюзия до степен на умопомрачение и абсурд.

Миналото никога не е просто минало, то присъства в настоящето и в голяма степен определя бъдещето. Заблудата, че лесно можем да се отървем от минали пороци, е най-прекият път към тяхното завръщане отново и отново.

Утопията на тоталитарните режими, а те всички си приличат и се пораждат един от друг, е свързана точно с лъжата, че човешката природа може да бъде лесно приучена да служи безрезервно на някоя „благородна идея”. Който не се подчинява на тази цел — не заслужава да живее.

Но животът е много по-богат, много по-дълбок. Човекът е трудна за разгадаване загадка. Много често неговите прояви са разочароващи и спасението от собствените му недостатъци изглежда непостижимо. Затова и спасителите-диктатори са решавали проблема, като са унищожавали „проблемните” хора. Но истината е, че няма непроблемни…

Спасението, което ние в театъра предлагаме, е пречистващ смях.

Стоян Радев