„Моята първа целувка... Аз бях на седемнайсет... Ох, цялата се изчервих... Аз никому не си признавах, даже на приятелката си, че съм влюбена в него. До уши. Моята първа любов... Може би единствената? Кой знае... Мислех си: никой в ротата не се досеща. Никой по-рано не ми се беше харесвал така! А той... Ходех и постоянно мислех за него, всяка минута. Това беше истинска любов. Почувствах го. Всички знаци... Олеле, изчервих се...

Ние го погребвахме... Той лежеше на платнището, току-що беше убит. Трябваше да го погребем бързо... Намерихме стари брези, избрахме най-голямата. Край нея... Аз се стараех да запомня, за да се върна и да намеря по-късно това място.

Взехме да се прощаваме... Казват ми: „Ти си първа!“. На мен сърцето ми подскочи, разбрах, те знаят за моята любов. Всички знаят... Удари ме мисълта: може би и той е знаел? Ето... Той лежи... Сега ще го пуснат в земята... Ще го заровят... Но аз страшно се зарадвах на тази мисъл, че може би и той е знаел. Ами ако и аз съм му се харесвала? Сякаш той е жив и сега ще ми отговори нещо...

Никога няма да забравя – летят бомби... Той... Лежи на платнището... А аз се радвам... Стоя и се усмихвам на себе си. Ненормална. Радвам се, че той може би е знаел за моята любов...

Приближих се до него и го целунах. Никога дотогава не бях целувала мъж... Той беше първият...“