Известният варненски актьор и режисьор Стоян Радев се обръща за пръв път към българската класика и прави своя прочит на „Свекърва”, в знак на почит към родения във Варна драматург, белетрист и общественик Антон Страшимиров (15 юни 1872 г., Варна – 7 декември 1937 г., Виена), както и към неговата творба, превърнала се в един от жалоните на българската комедийна класика. За пръв път в България „Свекърва” е изиграна във Варна от общинската театрална трупа на 21 февруари 1907 г., а 2 месеца по-късно – на 23 април 1907 г., е представена и в Народния театър в София. С най-новата си варненска премиера (10, 11 октомври 2014 г.) „Свекърва” не само окръгля, но и надхвърля своя първи век, достигайки достолепната 107-годишна възраст. Във варненската театрална история това е деветата поред постановка на комедията.

Любопитна е историята на „Свекърва”, която Антон Страшимиров написва, заедно с още 2 пиеси, по време на пребиваването си в Швейцария. Там през 1905 г. известният с критическото си перо общественик търси убежище след публикуването на неговите нашумели „30 обидни за царското височество” статии. Изпаднал във финансови затруднения, Страшимиров решава непременно да спечели обявения за откриването на Народния театър конкурс и затова участва под различни имена и с трите си „швейцарски” пиеси. Само една от тях подписва с името си, а за автор на „Свекърва” посочва съпругата си, при това с бащината й фамилия. Конспиративният подход проработва по възможно най-добрия начин, така че журито отличава и трите пиеси, смятайки че са от трима различни автори. Първата награда е отредена за „Свекърва”.   

МЕТАМОРФОЗИТЕ НА „СВЕКЪРВА” 

В постановката на „Свекърва” през сезон 1993 – 1994, с режисьор незабравимата Катя Динева, Веселина Михалкова играе първата си професионална роля – тази на Костанда.

Тогава нейният съпруг Стоян Радев пресъздава образа на сина на Костанда Велчо – Свилен. Така със „Свекърва”, дипломен спектакъл и за двамата, Веселина Михалкова и Стоян Радев започват след ВИТИЗ блестящия си творчески път на театралната сцена в града на Антон Страшимиров. 20 години по-късно двамата отново са заедно  в „Свекърва” – тя отново като Костанда, той вече като режисьор-постановчик.

И както може да се очаква, сегашният им поглед към „Свекърва” е много по-различен отпреди. Героинята вече не е онзи подчертано отрицателен, натоварен с негативи, станал дори нарицателен образ на злата българска свекърва от миналото. Костанда от сезон 2014 – 2015 е по-многопластова, по-цветна, по-пълнокръвна, по-емоционална.

Водена в доброто и в злото най-вече от любовта към сина и стремежа да съхрани семейството, дори и това да изглежда понякога като отбрана на собственото статукво, Костанда определено се е променила с годините. Впрочем тази метаморфоза ясно личи и от плаката на Симеон Лютаков, от който ни гледа по-скоро една мадона с младенеца, отколкото свекърва...

Виолета Тончева