В тазгодишния брой на списанието за театър „Homo Ludens”, издание на Гилдията на театроведите и драматурзите към САБ и фондация „Homo Ludens”, може да се прочетат 3 текста, свързани със 100-годишния юбилей на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

В рубриката „Юбилей“ е публикуван текстът на проф. Пламен Марков, декан на факултет „Сценични изкуства“ в НАТФИЗ и главен режисьор на Варненския театър „Варненската драма или Апология на способността за промяна“. Авторът се връща назад във времето, когато открива в родния си град света на театъра, за да му посвети целия си творчески път. В контекста на българското театрално изкуство, той анализира важни етапи в развитието на Варненския театър, като не пропуска да коментира и поведението на публиката в този свой, както го нарича „личен мемоар“, подписан от Пламен Марков Варненчик.

Драматургът на Варненския драматичен театър Аглика Олтеан издири и преведе от френски биографията на Анри Кистмекер, автора на първата пиеса "Инстинктът", с чиято постановка, под режисурата на Стоян Бъчваров, започва летоброенето на Варненския драматичен театър на 12 март 1921 г.

Анри Кистмекер (Henri Hubert Alexandre Kistemaeckers 1872-1938) е френски драматург, романист, филмов сценарист и журналист. Работи активно в комерсиалния сектор на френския театър от времето на Бел Епок до 30-те години на ХХ век.

Кистмекер е роден във Флореф, Белгия, в семейството на издателя Анри Кистмекер старши. Първият му роман „Кучешки подслон, задкулисни нрави“ е издаден от баща му, а по-късно е преработен за сцена. Кистмекер завършва филологическия факултет на Свободния университет в Брюксел по индивидуален, ускорен план. Още като студент се изявява като журналист. В началото публикува под псевдоними (Кист, Жанин), но по-късно подписва произведенията си с истинското си име, като променя последната буква в малкото си име (Henry). Първата му пиеса „Влюбеният Пиеро“ е в стихове и е поставена в Кралския театър на Намюр.

Скулпторът ЯВОР ПЕНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческите си търсения при пресъздаване на образа на големия български актьор, режисьор и патрон на Варненския театър Стоян Бъчваров

Двамата с театралната легенда Грациела Бъчварова открихте на Благовещение бюст-паметника на Стоян Бъчваров, който е твое дело. Как се чувстваш?

Развълнуван. Благодарен съм, че имах възможността да създам скулптурния портрет на патрона на Варненския театър Стоян Бъчваров. За мен това е чест и много отговорна творческа задача.

Как подходи към нея?

Най-напред направих проучване за Стоян Бъчваров, проследих биографията и целия му творчески път, издирих снимков материал. Фотографията, която досега посрещаше публиката на влизане в театъра, е от последния житейски период на Стоян Бъчваров, а не от времето, когато е основал театъра. Затова, заедно с Художествения съвет на театъра, се спряхме на негова снимка от 20-те години на миналия век като основа за моето скулптурно решение. Както е известно, Стоян Бъчваров е поканен за директор и режисьор на първата професионална театрална трупа във Варна през 1921 г., когато е бил около 50-годишен, в най-хубавата си зряла възраст.

Съобразно противоепидемичните мерки, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ при Театрално-музикален продуцентски център Варна измести честването на 100-годишния си юбилей от 12 и 13 март 2021 г. с един месец по-късно на 12 и 13 април 2021 г.

В празния театър актьорите поканиха на Благовещение само театралната легенда Грациела Бъчварова и Явор Пенев, автора на бюст-паметника на патрона Стоян Бъчваров. На кратка и вълнуваща церемония двамата свалиха покривалото от скулптурния портрет на Стоян Бъчваров, а Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна и Веселина Михалкова, артистичен директор на ДТ „Стоян Бъчваров“, прерязаха лентата.

Ученичката Петя Стоянова от VI а клас на ОУ "Стоян Михайловски" във Варна изработи макет на сградата на Варненския театър. Тя ще представи и подари макета си в деня, когато театърът ще чества своя 100-годишен юбилей.

Благодарим, Петя, за идеята и великолепната творба!

Жестът е още по-стойностен, защото за макета на Петя разбрахме от нейната преподавателка Милена Димова, дъщеря на един от най-големите и незабравими актьори на Варненския театър Илия Пенев.

Благодарим, Милена!

БЕЛЯЗАНА С ТЕАТЪР

Интервю за книгата "Пристрастно. Театърът на Варна" от Виолета Тончева, изд. ФИЛ, 2018

Докосването до една жива театрална легенда като Грациела Бъчварова е вълнуващо. Грациела-Стойка Мария Василева Бъчварова, родственица на основателя на Варненския драматичен театър Стоян Бъчваров, родена в града на изкуствата Флоренция, красива и харизматична, емоционална и витална, с критичен дух и проникновен поглед, тя изглежда недокосната от времето и на 83. Изпитваш респект и възхищение пред тази достойна зрелост. И в същото време имаш чувството, че ей сега ще чуеш Мила от „В полите на Витоша” или г-жа Уорън от „Професията на г-жа Уорън” на Дж. Б. Шоу – две от коронните й роли. Съдбовно свързана с Варненския драматичен театър, Заслужил артист, носител на орден „Кирил и Методий” първа степен, с четири награди ВАРНА, Почетен гражданин на Варна, Грациела Бъчварова продължава да е част от живота на театъра и днес. Какво друго може да е това, ако не символ за непреходността и магията на изкуството...

ЗЛАТЕН ФОНД, БНР

Записът на големия български артист, основоположник и патрон на Варенския театър, основоположник също на Народния театър и на Съюза на артистите, се съхранява в Златния фонд на БНР. Предполага се, че е направен в началото на 30-те години на миналия век.

На снимката - шарж на Стоян Бъчваров от Александър Божинов, 1932 г.

СЛУШАЙТЕ АУДИОТО ОТ ТУК

ТАТЯНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката „100!“, посветена на 100-годишния юбилей на Варненския театър, партньорството с режисьора Боян Иванов, хореографските прийоми, превръщането на дефекта в ефект и живеенето в театъра като вяра на клетъчно ниво. Премиера 12 март 2021, 19.00, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“

Как се създава хореография за юбилеен театрален спектакъл с амбициозното заглавие „100!“?

Аз съм хореограф, но много обичам да работя за театър и това е любимата ми работа. В този смисъл се отнасям и към юбилейния спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. За мен правенето на празничен спектакъл е празник.

Очевидно тук трябва да търсим пресечната точка между Вас и режисьора Боян Иванов, който пък обича танцов театър.

Точно така. Работата ми с Боян, която датира от години, винаги поставя предизвикателства. И двамата обичаме предизвикателствата, така че нашият стремеж е винаги да правим нещо различно, да се провокираме един друг и непрекъснато да развиваме това свое партньорство.

„100!“ е авторски проект на Боян, но в него има и много мои авторски неща. Освен за „Часът, в който не знаехме нищо един за друг“, по който работихме заедно с него, аз направих с актьорите на Варненския драматичен театър и „Болеро“ - една миниатюра, която, мисля, също беше по повод някаква празнична годишнина на театъра. Така че познавам някои от артистите. В сегашното представление участват както артисти от по-старото, така и артисти от по-младото поколение. Трудността при „100!“ беше да създам балансирана хореография, според възможностите на различните поколения и спрямо драматургичния материал на Боян.

ПРОГРАМА ЗА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ ВАРНА

1921 – 2021

Юбилеен спектакъл "100", летопис, фотоалбум, изложби, театрални премиери, награди „Златна маска“, национален конкурс за нова българска драматургия и още много събития в юбилейната 2021 година

На 12 март 2021 г. се навършва един век от първото представление през 1921 г. на първия професионален театър във Варна. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян Бъчваров, един от пионерите на българския театър, поставя началото на театралното летоброене във Варна.

Точно 100 години по-късно, екипът ще поднесе премиерата на юбилейния спектакъл „100“, дело на режисьора Боян Иванов, хореографа Татяна Соколова, сценографа Елица Георгиева, с участието на всички 24 актьори от сегашния състав. Отказът от обичайния концерт-спектакъл с конферансие, към който се прибягва в подобни случаи, роди идеята за атрактивен спектакъл, различен от всички други. Той е посветен основно на театъра, но не само на Варненския театър, а на актьора и на театъра въобще, без да се пренебрегва чувството за хумор. „100“ ще се играе няколко пъти, за да стигне, в условията на Ковид, до по-голяма публика от разрешените 30% за една зала. По-късно спектакълът, вече без историческия фокус, ще влезе в постоянния репертоар на театъра.

На 11.02.2021 г. сценографът Тодор Игнатов, посветил целия си творчески път на Варненския драматичен театър, щеше да навърши 70 години... Ако не беше коварната болест, която обикаля сега света... Остава ни да се утешаваме със спомените... За художника, създал прекрасни сценографии, костюми и картини... За човека, който толкова много ни липсва...

2021 – Варненският театър на 100

Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават и днес. Основен двигател на идеята е кметът Иван Церов, една високопросветена и родолюбива личност, учител по литература, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски. Още на първото заседание след избирането му за кмет през 1909 г., той внася предложение за построяване на нова, с европейски вид и възможности театрална сграда: "Господа, бих приел предложението да стана кмет, но само при условие, че ми се обещае пълна подкрепа за моята училищна и строителна политика и съграждането на нов градски театър!"

По инициатива на Тодор Страшимиров, брат на писатея Антон Страшимиров, се сформира Театрално дружество, оглавено от кмета, чиято задача е да обедини усилията на цялата общественост по осъществяване на голямата идея. По време на трите успешни управленски години на Иван Церов се извършва огромно по мащабите си благоустройство на града, прокарва се водопроводна и канализационна мрежа, училища и обществени сгради оформят новия облик на града. Обявява се национален конкурс за театрална сграда, който спечелва арх. Никола Лазаров, завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, един от най-добрите и най-продуктивни архитекти на своето време. Изградените по негови проекти сгради в София и големите градове на страната съставляват днес значителна част от архитектурното наследство на България.

И така, на 26 март 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”

Ентусиазмът е голям, строежът бързо напредва, но след първите 2 години е изоставен, заради последвалите войни. Средствата са изчерпани и дълго време недовършената сграда стърчи без покрив в самия център на града.

2021 – Варненският театър на 100

Режисьорът БОЯН ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „100“, посветена на 100-тния юбилей на Варненския драматичен театър и двата ѝ варианта, за поетичната ирония и предимствата на скеча като театрална форма, за различните гледни точки към човека и театъра.

Премиерата е планирана за 12 март 2021 г., когато се навършва точно един век от първото представление на 12 март 1921 г. на първия професионален театър във Варна. С постановката на "Инстинктът" от Анри Кестмекер директор-режисьорът Стоян Бъчваров поставя началото на летоброенето на Варненския драматичен театър.

Постановка за един 100-годишен театрален юбилей, това е доста отговорно начинание...

Да, така е, но от друга страна, ако мислиш само колко отговорно е това, което правиш, ще ти бъде трудно да го направиш наистина. Разбирам цялата отговорност, която носи този юбилей и точно заради това реших и актьорите ме подкрепиха, този път да се откажем от обичайния концерт-спектакъл с конферансие, към който се прибягва в подобни случаи, а да подготвим спектакъл, различен от всички други. Той ще е посветен основно на театъра, но не само на Варненския театър, а на актьора и на театъра въобще. Ще внесем чувство за хумор, така че спектакълът да бъде атрактивен, дори за зрителите, които не се интересуват от театралната кухня.

Нашата творческа задача е подчинена на идеята за отбелязване на 100-годишнината на Варненския драматичен театър и според предварителния замисъл ще има два варианта. Юбилейният вариант ще бъде изнесен определен брой пъти, понеже сега публиката е ограничена до 30%, а ние бихме искали колкото може повече зрители да видят и преживеят, заедно с нас, този много специален спектакъл. По-късно ще отпадне историческата част, за да може представлението, засега с работно заглавие „100“, да влезе в репертоара на театъра и да продължи да се играе. То вече ще се фокусира не толкова върху юбилея, колкото върху темите, свързани с театъра, които споменах.