ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР – ЕДНА ДРАМАТИЧНА АРХИТЕКТУРНА СЪДБА

2021 – Варненският театър на 100

Варненци не само ратуват за свой театър, а със забележителна енергия и всеотдайност му издигат дом – един истински храм на изкуството, който музите продължават да обитават и днес. Основен двигател на идеята е кметът Иван Церов, една високопросветена и родолюбива личност, учител по литература, автор на “Христоматия по българска литература”, “Аналитичен курс по теория на словесността”, преводач на Островски. Още на първото заседание след избирането му за кмет през 1909 г., той внася предложение за построяване на нова, с европейски вид и възможности театрална сграда: "Господа, бих приел предложението да стана кмет, но само при условие, че ми се обещае пълна подкрепа за моята училищна и строителна политика и съграждането на нов градски театър!"

По инициатива на Тодор Страшимиров, брат на писатея Антон Страшимиров, се сформира Театрално дружество, оглавено от кмета, чиято задача е да обедини усилията на цялата общественост по осъществяване на голямата идея. По време на трите успешни управленски години на Иван Церов се извършва огромно по мащабите си благоустройство на града, прокарва се водопроводна и канализационна мрежа, училища и обществени сгради оформят новия облик на града. Обявява се национален конкурс за театрална сграда, който спечелва арх. Никола Лазаров, завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, един от най-добрите и най-продуктивни архитекти на своето време. Изградените по негови проекти сгради в София и големите градове на страната съставляват днес значителна част от архитектурното наследство на България.

И така, на 26 март 1912 г. кметът Иван Церов полага основния камък за театралната сграда с думите: “Днес се извършва голямо по значение и последствие събитие в хубавия ни град – полага се основният камък на градския театър. Той ще бъде онзи храм на сценичното изкуство и душевна красота, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка любов и правда. И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”

Ентусиазмът е голям, строежът бързо напредва, но след първите 2 години е изоставен, заради последвалите войни. Средствата са изчерпани и дълго време недовършената сграда стърчи без покрив в самия център на града.

 

Междувременно, през 1921 г., по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа на Варна. За ръководната длъжност “директор-режисьор” е поканен именитият актьор от Народния театър Стоян Бъчваров, който сформира трупата и определя репертоарната политика. На 12 март 1921 г. театърът открива първия си сезон със съвременната пиеса “Инстинктът” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, сега сцена Филиал, тогава дървена пристройка към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където освен театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти.

Бившият вече кмет Иван Церов продължава да подкрепя театъра, посвещавайки му редица статии в периодичния печат, като „За Варненския театър“, „За почина по изграждане на градския театър“, „Представлението „Хамлет“ във Варненския театър“ и др.

През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за нова театрална сграда и подпомага финансово строежа s безпрецедентна дарителска кампания, в която „Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж. За по-малко от месец се събират 1 милион лева. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лева. При довършването на строежа се правят известни промени: сцената е разширена от двете страни и в дълбочина от арх. Дабко Дабков. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов“, документира голямото събитие краеведът Любомир Владков.

„Най-после! Слава богу! След дълги 20-годишнни превратности сградата на Варненския общински театър се довърши и на 5 юни 1932 г. тържествено се откри. Театърът бе украсен с разкошни народни знамена и зеленина, а залата – бляскаво осветена. Отслужи се водосвет от митрополит Симеон, при участието на епископ Андрей и шестима свещеници. Произнесоха се речи от началника на културното отделение при Министерството на народното просвещение Сава Чукалов, от варненския кмет Асен Бусев, който откри театъра, и от пишещия тези редове, чийто съкровен и непрекъснат копнеж се осъществяваше в този величав час, та радостта му беше необикновена“, четем в биографичната книга „Спомени“ на Иван Церов.

На знаменателната дата 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската трупа открива новия театрален сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров.

Сградата на Варненския драматичен театър, типичен представител на неостиловете, привлича внимание с бароковата си фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра. Елипсовиден вестибюл в стил сецесион и странични коридори водят към залата, а широки стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтарят извивките на балконите. Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби.

През 1947 г. Варненският театър приютява и новосъздадената Варненска опера. Проектът за изграждане на отделна сграда на операта не се реализира и наложителният основен ремонт за разширяване на съществуващата постройка, проточил се близо 10 години, приключва през 1989 г. Сградата продължава да обединява творческите усилия на драматичния и оперния театър, които с Министерско постановление от 2010 г. се вливат в общата структура на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

През 2012 г., по европейски проект, се извършва мащабна реконструкция и модернизация на Варненския театър, изцяло съобразена със съвременните изисквания за оперни и театрални здания, както и за паметници на архитектурата. Външният облик на сградата е запазен, като са обновени външните фасади, ремонтирани са фоайетата, подменени са дограмата и подовете, предекорирани са стенните пана. Партерът запазва формата си, но двата балкона претърпяват сериозна намеса, като след смяна на носещата конструкция на балконите, комфортът за зрителите значително се увеличава, монтират се нови удобни столове в цвета на театъра бордо, които осигуряват близо 450 седящи места, не липсват и задължителните за обществени сгради рампи и места за инвалиди. Размерите на оркестрината са уголемени за сметка на партерната зала, като специална механична платформа повдига при нужда дъното на оркестрината до нивото на сцената, постигайки по този начин нейното разширяване. Освен новата сценична техника, на сцената е монтиран въртящ се кръг, с диаметър 10 м., който позволява гъвкаво преструктуриране на декорите и максимална свобода на движение. На най-модерните стандарти отговарят новите светлинни и акустични решения, осъществени от специализирани в тази област фирми.

Истинско архитектурно бижу, емблематичната театрална сграда прави чест на нашия град като една от архитектурните забележителности на България. Издигната неслучайно в сърцето на града, тя символизира духовните стремления и порива към изкуство на нашите предшественици. А и на нас, техните наследници. „И в минути на радост и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – наслада и духовна сила...”, както развълнувано пророкува Иван Церов.

Кметът Иван Церов, който увековечен от скулптора Пламен Братанов, днес посреща зрителите пред своя театър.

 

Виолета Тончева

31.01.2021 г.