Актуални новини

Мария Миу е сред най-добрите румънски сценографи, многократно награждавана заради разпознаваемия ѝ почерк, изискан стил и специално внимание към детайла. Еднакво изявена на оперната и театралната сцена, тя работи и в киното, а творческата ѝ биографията включва десетки модерни и класически заглавия. По покана на режисьора Габор Томпа, Мария Миу работи за първата му постановка в България – „Както ви харесва“ от Шекспир в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. 

За режисьора Габор Томпа това е първа постановка в България, а за Вас?

Работила съм по цял свят, но в България досега не съм била. С Габор Томпа направихме една постановка преди 40 години, но тя беше забранена заради времената, в които живеехме тогава. Във Варна е втората ми творческа среща с Габор.

Като един от най-значимите румънски сценографи и носител на множество награди, за всички тези години имате ли изградени предпочитания към определено заглавие или автор?

Да, имам, но няма да кажа кое (усмихва се). Обичам всичките си постановки, те са ми като деца. По-привързана съм към някои от тях заради енергията, която е съществувала в онзи момент, заради факта, че много добре сме работили като екип със силна връзка помежду ни. Не бих посочила заглавие, защото всъщност имам подобно усещане с всяка пиеса, по която започвам работа – всеки път започвам отначало.

Драматургът ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си по адаптацията за сцена на романа „Последното изкушение на Христос“ за постановката на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ с режисьор Стайко Мурджев; за начина, по който Казандзакис влиза в темата за Христос; за сложността да превърнеш литературния оригинал в действаща драматургия, в която действията говорят не по-малко от думите на самия автор; за провокацията към зрителя да излезе от битийното и да избере духовното; за достигането на смисъла в пресечната точка между хоризонталата и вертикалата

Колко интересно беше за Димитър Стоянович, историк, сценарист, телевизионен водещ и главен редактор на списание „L`Еuropeo“, да направи драматургичния вариант на „Последното изкушение на Христос“?

Достатъчно интересно. Когато говорим за един от най-големите, най-сложни, най-дискусионни и дори бих казал най-спорни романи на XX век. Въпреки че всъщност няма нищо спорно,  всичко е въпрос на тълкувание и всеки може да подхожда по своя преценка. Това е огромна тема, за невярващ човек е много голяма тема, огромна тема е за всеки, който се интересува от литература. Интересен е самият начин, по който авторът влиза в темата за Христос, неговото присъствие и възнесение и надеждата за спасение, която той носи за всички нас, за нашите слабости и за неговата собствена слабост – това е всъщност голямата тема на романа „Последното изкушение“. От тази гледна точка аз подходих с голям страх към драматизацията – на първо място, защото това е текст, чиято адаптация за сцена в друга ситуация не би изглеждала особено разумна идея.

Наистина действието в романа се развива в сферата на филосфските размишления и екзистенциалните избори, а това трудно се материализира на сцената

Меко казано. И го казвам, не за да се оплаквам, в никакъв случай. Но смея да твърдя, че от всички неща, които съм писал за кино и за театър, това наистина е най-трудното нещо, което съм правил. Става дума за изключителни страсти, в библейския смисъл. Но тук (усмихва се) вината трябва да се даде изцяло на режисьора, който е провокаторът за да се случи всичко това, той ме покани да направя драматизацията. Така че аз повярвах повече на него, отколкото на себе си, подхождайки към този текст в опита наистина да се получи нещо смело. Мисля, че то се и получи. След всички разговори, които сме водили със Стайко и след целия сложен репетиционен процес, смятам, че че сме свършили огромен труд.

Знам, че дълго сте работили върху драматургичния материал и сте внасяли много промени. С какви критерии работехте?

Чисто професионални. За да има добра драматургия, тя трябва да бъде оправдана. Преработката на един литературен оригинал на такова равнище да се превърне в действена част, т.е. словото да придобие плът, да се внесе в конкретен човек е нещо по-сложно, отколкото да напишеш оригинален текст. Това е безспорен факт. А когато говорим за „Последното изкушение“, където има една много чиста литература с много сложни движения на героите в нея, то човек ако няма смелост да навлезе, да преработи, да осмисли и да пренапише нови състояния и ситуации, опирайки се на онова, което знае въобще за библейския разказ и да го внесе вътре в действието, то просто няма да има драматаургия и ще си остане един много богат и смислен литературен текст, което не е нашата задача.

С Вашето драматургично решение разделяте постановката на отделни сцени, които като интермедии въвеждат в действието, което проследява духовното извисяване на героя и в някаква степен това напомня за литературен театър.

Да, това е дълбок и сложен театър. Една провокация към мислещия зрител да направи някакви препратки към собственото си житие, към собствената си възможност да расте в живота и да открива смисъл в живота, защото това като че ли е най-главната тема, която ни вълнува в  момента и в която най-много се блъскаме, като пеперуди в лампа привечер. Това е голямата въпросителна - дали можем да излезем от битийното, дали ще изберем плътта, образно казано, или духа.

Можем ли?

Откъде да знам, не мога да отговоря на този въпрос (вдига рамене и се усмихва).

Определено сте търсили съвременен изказ, макар че езикът на Казандзакис в никакъв случай не може да бъде определен като старинен. Така или иначе, усещането за съвременност на езика в този философски ключ, на който говори постановката, е много приятно. И доказва колко актуална е тази постановка с точно тази трактовка на темата за Бог.

Темата е изключително актуална, ще бъде актуална и след 500 или 1000 години, докато има що-годе нормални богоподобни на тази земя. Езикът, разбира се, е основното средство и човек трябва добре да го познава, за да борави с него така, че да не го опростява. По никакъв начин не съм посмял да го опростявам, но за мен беше важно да се опрости начинът, по който – точно защото е театрална пиеса, т.е. нещо действено – действията да говорят не по-малко от думите на самия автор. И думите да бъдат минимализирани до степен, че актьорът – прекрасните актьори, които видях – да могат да направят смислено големи роли. Смятам, че такива има в тази постановка. Преди премиерата имам много хубаво чувство за нещо много смело и много различно от това, което по традиция се случва. Пък и не само у нас, смея да кажа въобще като подход към театъра. То е своего рода обяснение в любов към театъра. И мисля, че освен нас със Стайко, всички други по веригата, са заразени от „Последното изкушение на Христос“.

Тезата, която Казандзакис, а след него Вие, Стайко Мурджев и варненските актьори защитавате, е за Бог, който живее в нас не само като хоризонтал, но и като вертикал, по думите на режисьора. Хоризонтът може да е безкраен, но е и линеарен. Как бихте свързали всичко това?

Когато свържем вертикалата с хоризонталата, стигаме до някакъв център, стигаме до истината. Там, където вертикалата и хоризонталата се пресичат, може да говорим за точката, към която всички се стремим. За мен няма никаква разлика между хоризонталата и вертикалата – това, което Стайко твърди, е съвсем различно от това, което аз имам предвид. Ние сме насочени едновременно и към вертикалата, и към хоризонталата и по-скоро вертикалата гледа отговре към нас – надявам се (усмихва се) – с добронамерена насмешка към всичките ни усилия. А хоризонтът и това, което ни предстои отвъд хоризонта, пак не е в наше владение. Но това не значи, че не трябва да се опитваме да го преодолеем, да го достигнем. Имам предвид и хоризонталното, равното  и божественото. Да се опитваме да намерим божественото в себе си, което ни е дадено, да бъдем малко по-смислени, малко по-чувстващи, малко по-обичащи, по-разбиращи другия, не само себе си. Така че в този своеобразен кръг на вертикалата и хоризонталата току-виж се появи големият смисъл.

ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ НА ХРИСТОС
по романа на Никос Казандзакис „Последното изкушение“

Превод Георги Куфов
Драматургичен вариант Димитър Стоянович
Сценична версия и режисура Стайко Мурджев
Сценография и костюми Никола Налбантов
Сценична пластика Станислав Генадиев
Музика Петър Дундаков
Мултимедия Владислав Илиев
Светлинен дизайн Пламен Димитров
Фотограф Иван Дончев
Драматург Жулиета Василева
Фотография за плаката Симеон Лютаков
Графичен дизайн на плаката Славяна Иванова
Помощник-режисьор Владимира Иванова

Действащи лица и изпълнители:
ИСУС ХРИСТОС - Гринго-Богдан Григоров (гост)
МАРИЯ, майка на Исус - Даниела Викторова
МАРИЯ МАГДАЛЕНА, бивша годеница на Исус, блудница - Христина Джурова
ЮДА, бунтовник, зилот, най-верният следовник на Исус - Теодор Каракачанов (гост), Константин
Соколов
ПЕТЪР, рибар, следовник на Исус - Николай Кенаров
АНДРЕЙ, рибар, следовник на Исус, брат на Петър - Недялко Стефанов
ЙОАН, монах, най-младият и любим следовник на Исус - Димитър Стойнов (гост)
МАТЕЙ, събирач на данъци, следовник на Исус, пръв негов житиеписец - Симеон Димов
ЯКОВ, рибар, следовник на Исус - Иван Горанов (гост)
ТОМА, търговец, следовник на Исус - Хенри Ескелинен
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ, пророк - Константин Соколов/Теодор Каракачанов (гост)
ПИЛАТ, римски управител на провинция Юдея - Стоян Радев
КЛАВДИЯ, съпруга на Пилат - Габриела Боева
МАРТА и МАРИЯ, бездетни самотни сестри - Веселина Михалкова, Сияна Начева
ИГУМЕН - Пламен Димитров
СИМОН КИРЕНЕЕЦА, кръчмар - Николай Божков
ВЪЗРАСТНА ЖЕНА - Гергана Арнаудова
ВАРАВА, зилот, разбойник - Симеон Лютаков
ЗЕВЕДЕЙ, възрастен рибар - Свилен Стоянов
САЛОМИЯ, съпруга на Зеведей - Биляна Стоева
ЛАЗАР - Станислав Кондов
ЗИЛОТ - Иван Горанов (гост)
МАЙКАТА НА ЗИЛОТ - Веселина Михалкова
ЗИЛОТИ - Теодор Каракачанов (гост), Константин Соколов, Николай Кенаров, Недялко Стефанов, Иван Горанов (гост), Симеон Димов, Стоян Радев, Пламен Димитров, Николай Божков, Станислав Кондов
МОНАСИ - Димитър Стойнов (гост), Недялко Стефанов, Симеон Димов, Хенри Ескелинен

2 септември 2024, 19.00, Основна сцена

Първа премиера в сезон 2024/2025 на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна

Гастрол в София - 24 октомври 2024, 19.00, МТ „Николай Бинев“

Световноизвестният режисьор ГАБОР ТОМПА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си постановка в България и работата с актьорите на Варненския драматичен театър над „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир; Арденската гора като протест срещу несправедливото обществено устройство и утопия за бягство от рутината със съвременни препратки; играта на идентичности и възможните трагични последствия; отвореният финал на Умберто Еко, свободата в интерпретациите и зло/употребата с текста; многоликите образи на любовта и Шекспировите шутове, посветени в тайнството на сътворението и истината за празния божи трон; Съюзът на театрите в Европа в контекста на съвременното изкуство...

Предпремиера на 16 октомври, премиера на 17 октомври 2024, 19.00, Основна сцена, Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна

Актьорите на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ имат честта да работят над „Както ви харесва“ от Уилям Шекспир със световноизвестния румънски режисьор Габор Томпа, автор на над 100 театрални постановки на 4 континента, президент (от 2018) на Съюза на театрите в Европа (UTE) и артистичен директор на неговия фестивал Interferences, също директор на Унгарския държавен театър в Клуж-Напока, основател на Театралния факултет в града и ръководител на катедрата по режисура, преподавател по режисура в Театралната академия в румънския град Търгу-Муреш и Калифорнийския университет в Сан Диего.

Съюзът на театрите в Европа (UTE), основан през 1990 г. от френския министър на културата Жак Ланг и известния режисьор Джорджо Стрелер, развива международното партньорство и интелектуалния обмен в търсене на съвременна театрална естетика. В UTE членуват над 40 театри от Европа, сред тях единствена от България е Театрална работилница „Сфумато“.

Режисьорът СТАЙКО МУРДЖЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си във Варненския драматичен театър „Последното изкушение на Христос“ от Никос Казандзакис; за новите смисли в библейската история и смелостта да разтълкуваш нонсенса за човека като свръх и човек; за Бог, който е вертикален, но и хоризонтален: „Бездна е човекът, но бездна е и Бог“ по Ницше; за сакралната геометрия на кръста и линеарното време на човека, като едната греда на кръста; за адаптацията на литературната пищност към театралната образност и режисьорското изкушение да излезеш от зоната си на комфорт; за саможертвата и помитащите канони; за Дева Мария от смирението през състраданието до стоицизма; за Дивия гълъб и чудото, което трябва да осъзнаем...

Публикация в септемврийския брой 2024 на списание "Култура"

С„Последното изкушение“ Никос Казандзакис прави по-различен от библейския, донякъде превратен, прочит на християнството, една от най-големите философски доктрини в историята на човечеството. Вярата изглежда има нужда от съмнение...

Не мисля, че Никос Казандзакис тълкува превратно Евангелието и въобще библейската история за житието на Исус Христос. По-скоро той обогатява историята, доизбистря смислите идобавя, бих казал, принадена стойност. Като последовател и съмишленик на Ницше, той споделя неговата философска идея за Свръхчовека - този нонсенс за човека, т.е. свръх и човек, Бог и човек. Казандзакис се наема да разкаже нонсенса, наречен Богочовек, защото как може да бъдеш едновременно двата полюса - Бог и човек... И няма ли в този Богочовек един огромен конфликт... Напрежението между Бога и човека всъщност е съдържанието, есенцията на този роман.

Сложната романова тематика, която изследва постоянната борба между двете толкова противоречиви същности на човека - плътта и духа, предпоставя много изкушения за режисьора. Кои са Вашите?

Моите изкушения са винаги едни и същи. Тръгвайки към всяко представление, първото ми изкушение е да не остана в зоната си на комфорт. Винаги се стремя да изляза от нея, като балансирам средствата. Винаги започвам от нулата чисто творчески, но в същото време не забравям и багажа, който съм натрупал в годините. Опитвам се да избирам текстове, които не предполагат притопляне на някакви вече готови неща, които да нареждам и преподреждам, за да декорирам някакво представление. Да декорираш дадено представление, вместо да го създаваш, за мен няма смисъл.

Завладяващият спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна по най-българския роман на Вазов – „Под игото“, излиза на откритата сцена на Летния театър. На 20 август варненската трупа ще пренесе публиката в трагичните и героични дни непосредствено преди Априлското въстание.

„Под игото“ е основен акцент в програмата на 103-ия сезон на Варненския театър и след премиерата си през есента на 2023 г. постановката не спира да препълва залите и да впечатлява многобройната публика. Със задачата да постави толкова емблематична творба се заема режисьорката Бина Харалампиева, която обича да посяга към свещените български романи и да ги превръща в сценични шедьоври. Логично „Под игото“ повтаря огромния успех на „Тютюн“, също в нейна режисура. Драматургичният вариант на Юрий Дачев взема най-същественото от Вазовия текст и го трансформира в постановка с концентрирано действие, което нито за миг не изпуска вниманието на зрителя. Драматизмът е наситен, но не липсва и хумор, точно както при Вазов. С образите на предосвобожденските българи варненските актьори се справят блестящо, отлично стоят в ролите на Бойчо Огнянов и д-р Соколов и гостуващите Богдан Бухалов и Иван Юруков. Носителката на „Икар“ Христина Джурова е пленителна и убедителна Рада Госпожина. Стоян Радев, също удостоен с „Икар“, ни кара моментално да възненавидим неговия Кириак Стефчов, а Веселина Михалкова е любимка на публиката в ролята си на Кака Гинка, която за пореден път разкрива яркия ѝ комедиен талант. Симеон Лютаков брилянтно влиза в образа на страхливия изменник Фратю Франгов. Силен образ на Хаджи Ровоама прави Даниела Викторова.
В сценографията на Свила Величкова костюмите са красиви и верни на епохата, а изчистеният декор подсилва ефекта им. Автор на музиката е Асен Аврамов, който включва в спектакъла изпълнения на любими български възрожденски песни. На сцената оживяват Радините вълнения, къщата на Чорбаджи Марко, черешовото топче на Боримечката, обречената любов на младите революционери. А зрителите в два часа сценично време стават свидетели на това как „в няколко дена, тайно и полека, народът порасте на няколко века“.

Несъмнено едно от най-успешните заглавия на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, „Под игото“ вълнува, трогва, напомня важните теми за свободата и достойнството и доказва, че класическите творби са винаги актуални. За по-малко от година сценичен живот спектакълът беше награден с нестихващи аплодисменти в 16 български града и номиниран за награда Варна за постижения в областта на културата.

В горещия летен юли трупата на Варненския драматичен театър интензивно репетира с режисьора Стайко Мурджев „Последното изкушение на Христос“ по романа на Никос Казандзакис. С премиерата на 2 септември 2024 г. театърът започва новия, 104-ти сезон от своето летоброене. Вървейки по предизвикателния път към „Последното изкушение на Христос“, екипът навлиза дълбоко във философската материя на романа, в търсене на верния прочит и силната сценична реализация.

Вземете Вашите билети с 20% отстъпка за

• „ПОД ИГОТО“, реж. Бина Харалампиева, на 20.08.24/ 21:00/ Летен театър Варна!
•  „ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ НА ХРИСТОС“, реж. Стайко Мурджев, на 02.09.24/ 19:00/ Основна сцена/ ПРЕМИЕРА!
• И за цялата програма за месец СЕПТЕМВРИ 2024!

Билети и информация на касата на театъра +359 52 66 50 22. ????️ Резервации +359 52 66 96 80; +359 886 62 10 22.

Промоцията се отнася за спектакли на ДТ "Стоян Бъчваров" – Варна и не касае гостуващи представления. Промоцията не включва ценови категории 15 и 20 лв. и не се комбинира с други отстъпки. 

За пръв път в България ще гостува световноизвестният румънски режисьор Габор Томпа, президент на Съюза на театрите в Европа (UTE). По покана от директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова, той пристига в началото на юли във Варна за кастинг на Шекспировата класика „Както ви харесва“, която ще постави с екипа на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Премиерата предстои на 16 и 17 октомври 2024 г.

Драматург и преводач е Аглика Стефанова, позната като драматург на Варненския театър в различни периоди от неговото развитие. Tя е автор на Юбилейния албум за 100-годишнината на Варненския театър (2021) и преводач от френския оригинал на „Инстинктът“ – изгубената първа пиеса в историята на театъра, чиято нова постановка се превърна в една от кулминациите в юбилейната програма.

ГАБОР ТОМПА (1957, Търгу Муреш) е театрален режисьор и педагог. Повече от 30 години е директор на Унгарския държавен театър в Клуж-Напока Румъния и артистичен директор на фестивала Interferences. Завършва режисура в Букурещ през 1981 г., негови учители са Ливиу Чулей, Михай Димиу, Каталина Бузояну, основоположници на известната румънска режисьорска школа. От 1989 г. преподава в Театралната академия в град Търгу-Муреш. Основател е на Театралния факултет в Клуж-Напока и ръководи катедрата по режисура от 1991 г. Автор е на над 100 театрални постановки в Румъния, Унгария, Канада, Франция, Австрия, САЩ, Словения, Чехия, Сърбия, Англия. От 2007 г. преподава режисура в Калифорнийския университет, Сан Диего.  

От 2018 г. Габор Томпа е президент на Съюза на театрите в Европа (UTE). По този повод той изтъкна, че като президент на най-престижната театрална организация в Европа ще работи за изграждането на мостове между старите и новите ценности, укрепване на репутацията на организацията и културния обмен между театрите, които членуват в UTE.