Актуални новини

Галопиращите цени на строителните материали причиниха забавянето на ремонта на Сцена „Филиал“ на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза пред журналисти кметът на Варна Иван Портних, който направи оглед на започналите на обекта дейности. В момента се прави демонтаж на всичко в сградата, след което тя ще бъде изцяло обновена, съобщи той.

Щастлив съм, че въпреки всички трудности, които изживяхме през последните години, началото е факт, отбеляза Портних и благодари на екипа на театъра, който е положил усилия проектът да бъде одобрен за финансиране с европейски средства. Той припомни, че след като бе избран изпълнител през 2019 г., последва период, в който всичко спря заради пандемията от Ковид-19. „Междувременно дойде инфлацията и галопиращите цени на строителните материали. Това доведе до невъзможност да бъде реализиран проектът при първоначалните разчети и започнаха мъките“, каза кметът. Друга причина за забавянето, по думите му, е безпрецедентното връщане на средства на стойност около петдесет милиона лева в държавния бюджет от страна на Министерството на културата през миналата година. „Това също попречи на проекта ни, който беше готов с разрешително за строеж и избран изпълнител“, обясни Портних и добави, че след това е имало и период на надлъгване по темата индексации в целия Европейски съюз, с отчитане на поскъпването на материалите. „Сега приключихме с индексацията. Радвам се, че изпълнителят пое ангажимент да спази крайния срок, защото Оперативната програма, по която е проектът - „Региони в растеж“ 2014-2020, изтича, а би било грехота да изгубим европейското финансиране“, каза кметът и добави, че Община Варна осигурява допълнително около милион и половина лева, за да се случи в срок и качествено този важен за града ремонт.

Засега всичко върви по график, съобщи Стефан Соколов от фирмата-изпълнител и уточни, че до края на годината трябва сградата да влезе в експлоатация. Материалите са осигурени, подписани са договори с доставчиците и нямаме притеснения при ново увеличение на цените, добави той.

Сцена „Филиал“ не е ремонтирана от 55 години, посочи директорката на Театрално-музикалния продуцентски център - Варна Даниела Димова и изрази надежда, че в обекта няма да бъдат открити изненади като подпочвени води. Сцената ще бъде буквално изкопана и построена наново с въртящ кръг, съобщи тя и припомни, че сградата се ползва освен от варненските и гостуващите театрали, така и от международния фестивал „Варненско лято“. По думите ѝ досега заради затворения филиал много спектакли не са гостували поради техническата невъзможност да се представят в оригиналния им вид.

Ще имаме една нова сцена, оборудвана по всички модерни стандарти, както и достатъчно репетиционни, за да не се налага да ползваме под наем, каза Димова. Ще се купи ново сценично оборудване и обзавеждане - горна и долна механизация за сцената, съвременно осветление и озвучаване, модерна апаратура. Капацитетът на голямата зала с 330 места ще се запази, а камерната е за сто и двадесет зрители, каза още тя.

Наситена с много пътувания е била 2022 година за Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“, отчете директорката на Театрално-музикалния продуцентски център Даниела Димова. По думите ѝ за първи път в историята си трупата е провела толкова много пътувания. Над 40 спектакъла са играни в турне. Гледали са ги около 19 000 зрители, както в големите, така и в по-малки български градове. Заслугата е на маркетинговия отдел, рекламата и разгласата, но най-важното е, че има интерес към заглавията ни, отбеляза Димова. Друг рекорд в над стогодишната история на Варненския театър, според нея, е посещаемостта при представянето на спектакъла „Тютюн“ в Летния театър, където са били заети всички 2 400 места. Сто и три представления са изиграни в салона на Варненския театър през изминалата година с над 30 000 зрители, отчете още Димова.

имаше само домашни телефони, с надеждата да ми се обадят.

От позицията на времето, как гледате сега на избора да се занимавате с театър?

Желанието ми да се занимавам с театър се появи още в ученическите години, още тогава реших да се посветя на театъра. Като ученик в Българево и след това в Балчишката гимназия не пропусках спектакли на гостуващи театри. Гледах „Лес“ на Островски, постановка на Толбухински театър. Военният театър дойде със „Светая Светих“ на Йон Друца и „Мария Стюарт“ на Шилер, постановка на Асен Шопов и много други. Попивах всяка дума от сцената, вдишвах мириса на боя и сценичен прах и театралната зараза влезе в мен. А когато нямаше репетиции, седях сгушен в тъмната зала и под изгасналите прожектори си мечтаех как един ден те ще светнат и за мен.

Само с няколко думи създадохте образ на театралната мечта!

От Балчишката гимназия ни водеха също на театър и опера във Варна. Гледахме „Трубадур“ на Верди, „Коледата у семейство Купиело“ с Евгений Бакалов, „Престъпление на острова на козите“ с Димитър Еленов и други. Запознах се с младия тогава актьор Свилен Стоянов, станахме приятели и той ми даде един монолог на Арнолд Уескър, който да подготвя за ВИТИЗ. Спомням си също Грациела Бъчварова с кандидат-студентските й курсове за ВИТИЗ.

Имате добра памет.

Няма как да забравя онова време. Това е времето на мечтите за театър, когато всяко нещо, което те доближава до мечтата, остава завинаги в съзнанието.

И ето Ви сега, години по-късно, с блестяща театрална кариера, с два „Аскеер“-а, един „Икар“,  още награди и толкова много роли, се срещате с един съвсем различен герой – банкера Юн Габриел Боркман, осъден и отритнат от обществото, заради финансовите щети, които му е нанесъл. Как стигате до този образ?

Юн Габриел Боркман ми е любопитен и интересен. Доверявам

се от една страна на това, което е написал Ибсен, от друга страна се доверявам напълно и на режисьора Пламен Марков. Образът не е от традиционната палитра типажи, в които публиката е свикнала да ме гледа. Той е различен, драматургията също е различна. Винаги, когато съм се сблъсквал с такава драматургия, се оставям да ме водят режисьорите. Така е било, когато съм работил, било Чехов, Бекет или Мартин МакДона. В крайна сметка ние, актьорите, сме само проводници на една режисьорска концепция и ако се доверим на режисьорския професионализъм и се отдадем изцяло на ролята, то по някакъв начин достигаме до верния път. Не съм имал предварителна нагласа за срещата с Боркман. Запознанството ми с него стана постепенно, с леко дистанцирано недоверие, както се отнасяш с човек, който те респектира. С такъв човек не може да фамилиарничиш, още по-малко да флиртуваш.

Проф. ПЛАМЕН МАРКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Юн Габриел Боркман“ от Хенрик Ибсен в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна; важността на темата, авторизираният превод и необходимостта да разказваш от свое име; Ибсен във варненската театрална история; изборът на комедианта Николай Урумов за едновременно трагичната и комична роля на банкера Боркман; гротеската с привкус на антична драматургия като характеристика на цялата творба, екипът; мозаечната структура на постановката със смесица на жанрове и отворени пространства за различни разсъждения в търсене на съвременния еквивалент на Ибсен. Премиера 17, 18 януари 2023, 19.00, Основна сцена, ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна.

Във вече 102-годишната история на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Хенрик Ибсен е поставян шест пъти. Първият режисьор, който проявява интерес към норвежкия драматург е самият Стоян Бъчваров, който прави прочит на „Народен враг“ в сезон 1922/23. В същия сезон Матей Икономов поставя още една пиеса от Ибсен – „Призраци“. Следват постановки на „Пер Гюнт“ (1923/24), „Хеда Габлер“ (1925/26), отново „Призраци“ (1940/41) и „Нора“ (1943/44), като режисьор на последните две постановки е Николай Фол. След повече от половин век Хенрик Ибсен отново влиза в репертоара на Варненския драматичен театър с eдна от най-известните си творби „Юн Габриел Боркман“.

В нея авторът, прочут като „Фройд на севера“, рисува в драматични краски социално-психологически портрет на обществото, подвластно на тотално разминаване. Темата за разминаването, като следствие от различията в световъзприятието на героите и измамните цели, които те си поставят, е разгърната в блестяща драматургия с пълнокръвно изградени персонажи. Коренно противоположни, гледните точки на жената и мъжа обричат любовта им на провал – ако за Ела „нищо няма смисъл извън любовта“, то банкерът Боркман убедено принася любовта в жертва на егото и мегаломанските си амбиции за индустриална империя, която - дори излязъл от затвора, той продължава да привижда като висша цел в служба на обществото.

9 декември, 18.00 и 20.00, Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

На 9 декември от 18:00 и 20:00 часа ДТ „Никола Вапцаров“ Благоевград гостува на ДТ "Стоян Бъчваров" Варна с първата сценична реализация в България на "Съмнение" от известния драматург и режисьор Джон Патрик Шанли. Постановката е дело на Стайко Мурджев, един от най-оригиналните съвременни български режисьори, поставил на варненска сцена хитовия спектакъл "Амадеус" от Питър Шафър. Оставайки верен на пристрастието си към шедьоври на световната драматургия, той прави сега своя прочит на удостоената с „Пулицър“ творба на Джон Патрик Шанли, чиято екранизация е отличена с няколко номинации „Оскар“.

Зад "Съмнение" на Стайко Мурджев стоят известни имена - композиторът Петър Дундаков и актьорите Калин Врачански, създал великолепния образ на Борис Морев в "Тютюн" по Димитър Димов на варненска сцена, Станка Калчева, Мариана Бонева и Радена Вълканова. Калин Врачански влиза в главната роля на пастор, набеден, че е извършил ужасяващо деяние в католическото училище, в което преподава. Докъде и в какво могат да прераснат слуховете? И кое е по-важно – общественото мнение или истината? Това са въпроси, които без съмнение вълнуват съвременния човек, подвластен на манипулацията и спорните ценности в епохата на социалните мрежи.

В бутиковия спектакъл актьорите споделят сцената със зрителите, което внася допълнителна емоция в театралното съпреживяване.

19 ноември 2022 година

"ОТЕЛО" ОТ ШЕКСПИР И ФОТОСЕСИЯ С МИХАИЛ МУТАФОВ В ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“ ВАРНА

Нощта на театрите ще настъпи за десети път в България на 19 ноември 2022 г. Програмата на европейската инициатива събира над 100 съдържания от различни театрални жанрове, които ще бъдат представени в 13 града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Плевен, Шумен, Симитли, Кърджали, Търговище, Пазарджик.

Европейската Нощ на театрите е платформа, която обединява всички с отношение към театъра и сцената в стремежа за създаване и показване на качествено театрално изкуство, без граници, езикови, религиозни или етнически бариери. Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска - иницииран от Children’s Theatre Dubrava и Šibenik Theatre. Форматът събира хиляди почитатели и зрители. Само година по-късно се превръща в национално събитие, в което участват почти всички значими хърватски театри и театрални трупи. Поетапно към инициативата се включват Босна и Херцеговина, Черна гора, Словакия, Австрия, Словения, Финландия, България, Белгия, Сърбия и Чехия.

Награда „Златна лира“ на СБМТД за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна

Няма по-голяма награда за артиста от пълния театрален салон и изправените на крака зрители, които аплодират представлението. Тази награда получиха за своето артистично майсторство екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна, които в средата на ноември гастролираха с най-новите си заглавия в столицата. В Театър „Театро“ одобрението на публиката заслужиха най-напред постановките на ДТ „Ст. Бъчваров“ „Клетка за пеперуди“ от Жан Поаре, реж. Атанас Атанасов на 12 ноември и „Инстинктът“ от Анри Кистмекер, реж. Стоян Радев Ге.К. на 13 ноември. На 14 ноември изкуството с варненски знак триумфира в две от най-престижните столични зали – НТ „Иван Вазов“ и НДК. В НТ „Иван Вазов“ се игра постановката на Маргарита Мачева „Дамата с камелиите“ от Ал. Дюма-син, а в зала 1 на НДК Държавна опера Варна представи българската премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, реж. Петко Бонев. Преди спектакъла на „Красавицата и Звяра“ председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи награда „Златна лира“ 2022 на Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за високи художествени постижения и по повод 75-годишния юбилей на  Държавна опера Варна.

Радваме се да посрещнем във Варна господин Габор Томпа, едно от големите имена на световния театър, режисьор с над 100 постановки в различни страни, директор от 32 години на Унгарския театър в Клуж-Напока в Румъния, университетски преподавател, фестивален директор и президент от 2018 г. на Съюза на театрите в Европа. Какви цели обединяват театрите в този съюз?

Театрите, които членуват в Съюза на театрите в Европа, си партнират в общия стремеж да бъдат адекватни на социалните и политически реалности. В продукцията си, независимо дали интерпретират класически или съвременни теми, те се опитват, използвайки съвременни изразни средства, да провокират публиката с актуални екзистенциални и етични въпроси. Театърът не бива да забравя, че в него се оглеждат обществото и епохата - в Шекспировите пиеси това е особено видно. Както преди, така и сега, театърът съществува заради публиката, той е призван да бъде нейният обществен форум за отстояване на правото на глас, правото на избор, на всички човешки права.

Вие в какъв театър вярвате?

Вярвам в утвърдените ценности, които не могат да ни противопоставят един срещу друг, нито да ни разочароват. Като основа на класическите творби, те образоват и изграждат добър вкус у младите хора. Съвременната култура като цяло страда от недостатъчно доброто състояние на образователната система и за съжаление това явление се наблюдава в цял свят.

Наред с класическите драматургични текстове, съвременният театър се обръща и към силни модерни пиеси, които се занимават с нови светове и биха могли да направят по-добър контакт с младите хора. Но, според мен, новите творби не издържат съревнованието с театралната класика, която остава ненадмината във времето. Класическите прозведения са непреходни, нужно е само да открием техните съвременни послания.