АКТУАЛНО ЗА НАС
ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ --
01 October 2024 by MIro, in Актуални новини
ТАМ, КЪДЕТО ВЕРТИКАЛАТА И ХОРИЗОНТАЛАТА СЕ ПРЕСИЧАТ
Драматургът ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си по адаптацията за сцена на...Read More + -
01 October 2024 by MIro, in Актуални новини
МАРИЯ МИУ: ДЕТАЙЛИТЕ ДАВАТ ЗАРЯД НА КОСТЮМА И ОБРАЗА
Мария Миу е сред най-добрите румънски сценографи, многократно награждавана заради разпознаваемия...Read More + -
01 October 2024 by MIro, in Актуални новини
СВОБОДА В АРДЕНСКАТА ГОРА
Световноизвестният режисьор ГАБОР ТОМПА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си постановка в България...Read More +
ПРЕМИЕРНИ СПЕКТАКЛИ 2019 г. | 2017 г.
Посетете най-новите ни постановки. Телефон за справки и заявки: 052 66 50 22; 052 66 96 52. Адрес: пл. Независимост 1, Варна
-
МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА
от Д. Ковачевич -
ДРАКОНЪТ
от Е. Шварц -
МАГЬОСНИЧЕСКО ЕЗЕРО
от А.П.Чехов -
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
от ЖОРДИ ГАЛСЕРАН -
ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА
от Сара Рул -
ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ
от Недялко Йорданов -
ХЕНРИ IV
от Луиджи Пирандело -
СЪН
от Магда БОРИСОВА -
БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО
Комедия от Рей Куни -
КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ
комедия по ПИЕР КОРНЕЙ -
ПРИЯТЕЛИ?
от Здрава Каменова и Калин Ангелов -
ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР
по сценарий на Марк Норман и Том Стопард -
ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
от ВАЛЕНТИН КРАСНОГОРОВ -
ЕДНООКИЯТ ЦАР
от МАРК КРЕУЕТ -
КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
от ДОБРИ ВОЙНИКОВ
ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - НИКОЛАЙ БОЖКОВ - БАЧИ
- Details
- Category: Актуални новини
Героят ми е съвкупност от няколко реални сатрапи от онова време. Агенти и служители на Държавна сигурност, извършвали престъпления и зверства над неудобните на новата комунистическа власт. Бачи е реална личност, евреин от руски произход. Истинското му име е Изидор Леви, по прякор Бачи Зеев. Известен с измислените от него методи за мъчения и изнасилвания на жертвите. Оттам идва и прякора му. Както сам казва в пиесата, "защото Бачи идва от ебачи".
Другият прототип на моя герой пък лично е събул ботушите от безжизненото тяло на екзекутирания княз Кирил и гордо се е разхождал с тях по улиците на София...
Ролята е огромно предизвикателство за мен, не само заради мащаба и обема си, а най-вече заради отдавна подтисканите и заровени отрицателни емоции и чувства, които трябваше да събудя в мен. Всеки ги има в себе си. Никой не е застрахован от проявата им. Всичко е въпрос на мотивация и ситуация. Хората умеят много ловко да измислят на секундата оправдания пред себе си и другите за деянията, постъпките и поведението си. Както е казал Стайнбек: "След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите и дяволите."
Докато анализирах Бачи, стигнах до извода, че лошото в човека не се дължи на някаква демоничност на човешката природа, а в отказа му да мисли и решава самостоятелно. Отказът да мислиш със собствената си глава и да изпълняваш чужди нареждания, води не само до обезличаване, но и до обезчовечаване. Силно вярвам във Видов ден, но не в смисъла да се върне лошото на човека адекватно и пропорционално на това, което е извършил, а в моралното осъзнаване на постъпките му и тежестта на кръста, която го кара да се промени към по-добро .Ей така, по християнски.
Read more: ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - НИКОЛАЙ БОЖКОВ - БАЧИ
ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ - СИМЕОН
- Details
- Category: Актуални новини
Според мен всеки човек се лута между доброто и злото, зависи в какви ситуации попада и какви избори прави. Моят герой няма право на какъвто и да било избор, все пак Партията е над всичко и тя не му позволява да излезе извън приетите норми. А ако престъпи нормите, то би го скрил от другите.
Това, което ме доближава до персонажа, е, че той е на моите години или някъде около тях. А това, което ме разграничава от него, е времето, в което се развива действието, т. нар. комунизъм. Да, диаболизъм в Симеон има и е неизбежен, заради нещата, които му се налага да прави. Но чистотата и ангелската му душа са залог за доброто, което идва и това е едно от основните послания на „Ботушът“.
Безкрайно съм благодарен на нашия режисьор Стоян Радев Ге.К., който винаги избира най-точното разпределение и това е много мотивиращо. Сега той отново ни вдъхнови за един изключително емоционален репетиционен процес. Още когато бях в неговата театрална школа, той повлия върху избора ми да се посветя на актьорската професия.
Read more: ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ - СИМЕОН
ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - КОНСТАНТИН СОКОЛОВ - ПЕТЪР
- Details
- Category: Актуални новини
Не мисля, че има "специални" и "обикновени" роли. Всяка роля е специална, поради множество причини - стилистика; режисура; биография; обстоятелства преди, по време и след конкретната ситуация, в която се намира персонажът, спрямо историята на пиесата. В този смисъл - да, ролята на Петър е специална. В професионален план е специална, защото ми дава възможността да преживея една огромна трагедия, да нося един вагон предварителни обстоятелства, които да ме доведат до това, да понеса пет вагона скръб на сцената, от десетте вагона обрати в сюжета и да оставя останалите сто вагона "какво след?" на публиката.
Говоря в единствено число, но най-правилно би било, да се говори в множествено, тъй като нищо от гореизброеното не би било възможно, ако ги нямаше конкретно тези останали трима в това пространство 6м на 3м, за тях ще кажа малко по-долу. Има още четирима, които "витаят" около нас през тези почти два часа на сцената, които допринасят не по-малко. Те са скелетът, ние сме облицовката. Без тях ние бихме били читатели. Това е най-напред Стоян Радев Ге.К., режисьор на представлението. Каквото и да кажа за него, ще бъде "полу", тъй като за да облечеш плътността на мислите си за някои неща (хора), не достигат думи, колкото и да си чел, предпочитам да не ги търся. Единственото, което ми идва наум е "поклон", но е глупаво. Затова няма да кажа нищо. Той ще ме разбере.
Read more: ТЕАТРАЛНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ „БОТУШЪТ“ - КОНСТАНТИН СОКОЛОВ - ПЕТЪР
ПРЕМИЕРА НА „БОТУШЪТ“ ОТ ЛИЛО ПЕТРОВ ВЪВ ВАРНА
- Details
- Category: Актуални новини
„Ботушът“ от Лило Петров. Продукция на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Варна. Режисьор Стоян Радев Ге.К., художник Даниела Николчова, композитор Калин Николов, плакат Славяна Иванова, фотография Тони Перец. Участват Константин Соколов, Николай Божков, Недялко Стефанов и Станислав Кондов. Премиера 24 март 2023, 19.00, The Center, Варна.
КОГА ГУБИМ АНГЕЛСКОТО В СЕБЕ СИ
Режисьорът СТОЯН РАДЕВ ГЕ.К. пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над пиесата „Ботушът“ от Лило Петров; провокацията на текста и препратката към Йордан Радичков, срещата между героите и актьорите; ужасяващата табуретка; историческите събития и пропуските в паметта, в търсене на отговора кога човек губи ангелското в себе си и се превръща в нещо, обратно на самия него.
След разтърсващата постановка на „Поразените“ по романа на Теодора Димова продължаваш с постановка на пиесата „Ботушът“ от Лило Петров, която разглежда същата тематика – убийствата без съд и присъда по време комунизма. Един творчески акт, който освен пристрастие изисква може би и смелост...
За смелост може да говорим, само когато става дума за жертвите на комунистическия терор. Исках да направя романа „Поразените“ за сцена, защото за пореден път ме разтърси силата на женския характер, която винаги ме е вълнувала. Но и „Ботушът“ ме провокира с ярките мъжки характери. Разсъждавайки над пиесата, се сетих за една фраза на Йордан Радичков, който казва, че децата са ангелите на света. И ако това е вярно, как тогава става така, че когато пораснем губим ангелското в себе си, защо губим ангелското в себе си...
Ето защо от плаката на „Ботушът“ ни гледа един тъжен ангел.
Да... Като че ли ние сами разстрелваме ангелите в себе си. Ако забравяме майките на другите, забравяме и нашите майки. Ако причиняваме зло, то е насочено и срещу майката, срещу всички майки на света. И защо тогава човек продължава да го прави... Трима от действащите лица в „Ботушът“, които имат своите исторически прототипи, са от екзекуторите, които в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. - Черния четвъртък, убиват цвета на българската интелигенция - княза, премиери, министри, депутати, лекари, писатели... И това е само началото. За по-малко от година комунистическата власт избива повече български генерали и висши офицери, отколкото са загинали във всички войни, които България е водила от Освобождението насам. В „Ботушът“ ние се опитаме да вникнем в съзнанието на екзекуторите, да проумеем какви механизми задвижват умовете на тези хора и къде са затрити техните ангели.
Това е големият въпрос на „Ботушът“. Отговора изискват жертвите, чиито брой все още не е окончателно установен, но става дума за десетки хиляди погубени човешки живота. Защо именно тук се къса нишката на историческата ни памет?
Паметта трябва да се отглежда. Тя ще се съхрани, ако се отглежда. Аз съм против събарянето на какъвто и да било паметник, защото паметниците са именно заради това, за да помним. Сам по себе си паметникът не е виновен, виновни сме ние. Още при драматизацията на „Поразените“ започнах да се ровя в документалистиката от онова време, защото и аз съм от поколението, на което тази част от историята не е била преподавана. Тя дори не е била манипулирана, а направо премълчавана. Ужасих се от това, което намерих в архивите за онова време и в един момент реших да спра. Трябваше да се дистанцирам от конкретиката, за да се фокусирам върху съдбата на героините. По същия начин постъпих и сега.