ИЛЮЗИИТЕ НА ЕДИН БАНКЕР

Details

Category: Актуални новини

имаше само домашни телефони, с надеждата да ми се обадят.

От позицията на времето, как гледате сега на избора да се занимавате с театър?

Желанието ми да се занимавам с театър се появи още в ученическите години, още тогава реших да се посветя на театъра. Като ученик в Българево и след това в Балчишката гимназия не пропусках спектакли на гостуващи театри. Гледах „Лес“ на Островски, постановка на Толбухински театър. Военният театър дойде със „Светая Светих“ на Йон Друца и „Мария Стюарт“ на Шилер, постановка на Асен Шопов и много други. Попивах всяка дума от сцената, вдишвах мириса на боя и сценичен прах и театралната зараза влезе в мен. А когато нямаше репетиции, седях сгушен в тъмната зала и под изгасналите прожектори си мечтаех как един ден те ще светнат и за мен.

Само с няколко думи създадохте образ на театралната мечта!

От Балчишката гимназия ни водеха също на театър и опера във Варна. Гледахме „Трубадур“ на Верди, „Коледата у семейство Купиело“ с Евгений Бакалов, „Престъпление на острова на козите“ с Димитър Еленов и други. Запознах се с младия тогава актьор Свилен Стоянов, станахме приятели и той ми даде един монолог на Арнолд Уескър, който да подготвя за ВИТИЗ. Спомням си също Грациела Бъчварова с кандидат-студентските й курсове за ВИТИЗ.

Имате добра памет.

Няма как да забравя онова време. Това е времето на мечтите за театър, когато всяко нещо, което те доближава до мечтата, остава завинаги в съзнанието.

И ето Ви сега, години по-късно, с блестяща театрална кариера, с два „Аскеер“-а, един „Икар“,  още награди и толкова много роли, се срещате с един съвсем различен герой – банкера Юн Габриел Боркман, осъден и отритнат от обществото, заради финансовите щети, които му е нанесъл. Как стигате до този образ?

Юн Габриел Боркман ми е любопитен и интересен. Доверявам

се от една страна на това, което е написал Ибсен, от друга страна се доверявам напълно и на режисьора Пламен Марков. Образът не е от традиционната палитра типажи, в които публиката е свикнала да ме гледа. Той е различен, драматургията също е различна. Винаги, когато съм се сблъсквал с такава драматургия, се оставям да ме водят режисьорите. Така е било, когато съм работил, било Чехов, Бекет или Мартин МакДона. В крайна сметка ние, актьорите, сме само проводници на една режисьорска концепция и ако се доверим на режисьорския професионализъм и се отдадем изцяло на ролята, то по някакъв начин достигаме до верния път. Не съм имал предварителна нагласа за срещата с Боркман. Запознанството ми с него стана постепенно, с леко дистанцирано недоверие, както се отнасяш с човек, който те респектира. С такъв човек не може да фамилиарничиш, още по-малко да флиртуваш.

Read more: ИЛЮЗИИТЕ НА ЕДИН БАНКЕР