Проф. Атанас Атанасов: Опитай, фантазирай, но трябва да знаеш, че твоите корени са на острова

Details

Category: Интервюта

Големият български актьор и режисьор Атанас Атанасов е във Варна, за да постави комедията от Ели Саги "Любовникът от ZanziБар", с която на 25 септември ще бъде тържествено открит 100-тният юбилеен сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Между репетициите проф. Атанасов отговаря на въпросите за спектакъла на Нина Локмаджиева.

Проф. Атанасов, при целия Ваш аристократизъм, с това Ваше излъчване, не съм си представяла, че ще гледам комедия, поставена от Вас. Но ето, че това се случва във Варна.

Това не ми е първата комедия, която поставям, аз съм човек, който обича да се забавлява в театъра и си мисля, че работата в театъра, работата над ролята в спектакъла трябва да бъде забавление, трябва да увлича актьорите. Както искам и аз като актьор да бъда увличан в осъществяването на нечия идея. Правил съм и в Пловдив, и в Стара Загора, и в софийски театри подобни спектакли и мисля, че с тях по някакъв начин компенсирам това, което доста години като актьор не бях играл. Бяха ме нарочили в началото за лирико-драматичен актьор, след това за драматичен актьор, напоследък започнах да се изявявам, може би с възрастта, и като комедиен актьор. Леон Даниел ме откри за комедията, и аз много му благодаря – първото такова представление беше „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“.

Всъщност аз поставям пиеси, комедии предимно, в които бих искал да изиграя всички роли. Когато всички роли в една пиеса ми харесат, аз тогава решавам да я поставя, защото тя ме вдъхновява и като актьор, и като режисьор. Освен това обичам да намирам пиеси за конкретни актьори, защото ми се струва, че в театъра общо взето режисьорите поставят пиеси, с които осъществяват своята режисьорска мечта. Мисля, че в театъра най-важен е актьорът и спектаклите трябва да се правят за актьорите – докато имат възможност, докато имат енергия, докато са жизнени, докато, ако щете дори, докато могат да си помнят добре текста. Не изключвам, разбира се, режисьорския театър – има нужда от всякакви спектакли, но когато имам пиеса, в която виждам за всяка една от ролите определен мой колега, лично мен това ме съблазнява и ме вдъхновява да започна работа по нея.

Read more: Проф. Атанас Атанасов: Опитай, фантазирай, но трябва да знаеш, че твоите корени са на острова

Актрисата Милена Кънева: Искам да играя нещо, което да ме запалва

Details

Category: Интервюта

 Актрисата от трупата на Драматичен театър Варна отпразнува на сцената 50-годишния си юбилей и 25-годишната си сценична дейност.

За нея съвпадението на личните ѝ празници със 100-годишния юбилеен сезон на Варненската драма не е просто случайност.

На 11 септември със спектакъла „Само за жени“ ТМПЦ – Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна, почетоха 50-годишния юбилей на обичаната актриса Милена Кънева и нейната 25-годишна сценична дейност. Всичките 25 театрални години на актрисата са преминали на варненска сцена, където тя развива своя драматичен и комедиен талант в постановките на водещите български режисьори Стоян Камбарев, Илия Добрев,Галин Стоев, Александър Илинденов, Костадин Бандутов, Борислав Чакринов, Пламен Марков, Стоян Радев Ге. К., Петър Денчев, Явор Гърдев. Ярко лице в трупата на Варненската драма, Милена Кънева гледа към следващите предизвикателства на сцената.

За театъра, учителите, режисьорите и драмата на поколенията с Милена Кънева разговаря Нина Локмаджиева.

Read more: Актрисата Милена Кънева: Искам да играя нещо, което да ме запалва

Актрисата Яна Маринова за „Любовни писма“

Details

Category: Интервюта

Потърсихме Яна Маринова преди първото представяне на спектакъла „Любовни писма“ от Албърт Гърни, постановка на Георги Михалков, на новата Лятна сцена „Зад Театъра“ на Драматичен театър – Варна на 10, 11 и 12 юни.

Това, което много ми харесва в „Любовни писма“ е, че персонажите са много интересни за мен – Томас от малък е готвен за политик и за голямата политическа сцена, а това предполага много ограничения за едно момче в абсолютно всичко – дори за приятелите, с които си играе, дори за момичето, което ще харесва. Когато става въпрос за изграждане на едно момче като политик, то трябва да бъде с безупречно минало, както се изисква не само в американската политика, но и в повечето социални държави. Но това винаги е за пред хората  и този балон на съвършеното семейство, на съвършения живот, на благоприличието и на правилните избори, който прави един мъж, когато се занимава с политика, водят до това той да намрази самия себе си. Томас и моята героиня Алекса се запознават още от малки. Техните писма датират още от времето, когато са 7-годишни, те започват да си пишат, привлечени един от друг – той от това, че тя е доста дива, непокорна, прави, каквото си поиска, получава, каквото си намисли. Харесва много и стила й на писане, и като един прилежен ученик, който е учен винаги да се изразява подходящо, той много се забавлява с нейното умело боравене с думите. Тя буквално го срива със земята с всяко нейно писмо, но той е очарован от начина, по който тя слага нотката на подигравка към цялата съвършена система, създадена при неговото възпитание от родителите му в името на това да бъде един ден велик сенатор и може би президент. Това е игра на думи между двама души, единият от които е интелигентен по природа, от аристократичен род – това е моята героиня, а другия – интелигентен по начетеност и по принуда. Създава се безкрайно интересен чат между тях. Този чат не е като обикновените типични фрази от турските сапунки, които си разменя днешното поколение и мен разбира се ме привлича това умение за боравене с думите.

Read more: Актрисата Яна Маринова за „Любовни писма“