АКТУАЛНО ЗА НАС
ВИЖТЕ ВСИЧКИ НОВИНИ --
01 October 2024 by MIro, in Актуални новини
ТАМ, КЪДЕТО ВЕРТИКАЛАТА И ХОРИЗОНТАЛАТА СЕ ПРЕСИЧАТ
Драматургът ДИМИТЪР СТОЯНОВИЧ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си по адаптацията за сцена на...Read More + -
01 October 2024 by MIro, in Актуални новини
МАРИЯ МИУ: ДЕТАЙЛИТЕ ДАВАТ ЗАРЯД НА КОСТЮМА И ОБРАЗА
Мария Миу е сред най-добрите румънски сценографи, многократно награждавана заради разпознаваемия...Read More + -
01 October 2024 by MIro, in Актуални новини
СВОБОДА В АРДЕНСКАТА ГОРА
Световноизвестният режисьор ГАБОР ТОМПА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си постановка в България...Read More +
ПРЕМИЕРНИ СПЕКТАКЛИ 2019 г. | 2017 г.
Посетете най-новите ни постановки. Телефон за справки и заявки: 052 66 50 22; 052 66 96 52. Адрес: пл. Независимост 1, Варна
-
МАРАТОНЦИТЕ ПРАВЯТ ПОЧЕТНА ОБИКОЛКА
от Д. Ковачевич -
ДРАКОНЪТ
от Е. Шварц -
МАГЬОСНИЧЕСКО ЕЗЕРО
от А.П.Чехов -
ИЗБОРЪТ НА МАРТА
от ЖОРДИ ГАЛСЕРАН -
ТЕЛЕФОНЪТ НА МЪРТВЕЦА
от Сара Рул -
ПРИКЛЮЧЕНИЯ ОПАСНИ СЪС ГЕРОИ СЛАДКОГЛАСНИ
от Недялко Йорданов -
ХЕНРИ IV
от Луиджи Пирандело -
СЪН
от Магда БОРИСОВА -
БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО
Комедия от Рей Куни -
КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ
комедия по ПИЕР КОРНЕЙ -
ПРИЯТЕЛИ?
от Здрава Каменова и Калин Ангелов -
ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР
по сценарий на Марк Норман и Том Стопард -
ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
от ВАЛЕНТИН КРАСНОГОРОВ -
ЕДНООКИЯТ ЦАР
от МАРК КРЕУЕТ -
КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
от ДОБРИ ВОЙНИКОВ
Петър Денчев - за публиката, театралната система и литературата
- Details
- Category: Интервюта
Прочетете статията >> кликнете тук
„ХЕНРИ IV” - ПЪТЕШЕСТВИЕ НА ДУШАТА ПО ПИРАНДЕЛО
- Details
- Category: Интервюта
Режисьорът ЛИЛИЯ АБАДЖИЕВА за авторския й спектакъл „Хенри IV“ от Пирандело във Варненския драматичен театър, за пътешествието на душата и бягството от света като игра на въображението, но и като съзнателен избор, за великата метафора на Пирандело и алхимията на театъра
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА, публикувано в списание „АРТизанин“, брой 5, февруари 2018 г. https://artizanin.com/br-5/
В творчеството си проявявате подчертан интерес към големите драматурзи, класиците Шекспир, Молиер, Гогол, Чехов, Бекет. Във Варна поставихте преди време за пръв път в България „Фауст“ от Гьоте, през изминалия сезон в Плевен премиера имаше „Цимбелин“ от Шекспир, сега „Ако нямах лоши сънища“, отново Шекспир, даде старт на новия сезон в Театър „Азарян“ в НДК. В този висш драматургичен ред се нарежда и Нобеловият лауреат Луиджи Пирандело с предстоящата премиера на варненска сцена на една от най-известните му пиеси „Хенри IX”. Закономерно ли след Шекспир Ви привлече Пирандело? И с какво?
Да, моят последен сезон започна и приключи с Шекспир. „Цимбелин“ се оказа първата пиеса на Шекспир, преведена на български, досега непоставяна на българска сцена. Още тогава ме вълнуваше темата за същността и сянката, такова беше и сценографското решение на Васил Абаджиев. След това в „Ако нямах лоши сънища“ в Театър „Азарян“, продукция на НДК, изследвах проявленията на душата по Аристотел и въобще възможно ли е да съществува животът на духа в абсолютната си форма. Сценографският образ подсказваше идеята и духа на спектакъла – една въртележка като от лунапарк, но и изобразяваща Колелото на Фортуна. Независимо дали гледаш на тази въртележка като на игра или като на Колелото на съдбата, когато слезеш от нея, се обръщаш към големите и важни въпроси и си ги задаваш истински и в този смисъл спектакълът е тъга и копнеж по изгубения рай. Една личностна моя работа в първо лице, единствено число: „Аз бих могъл да седя затворен в орехова черупка и пак да се чувствам владетел на безкрайни простори! Ако нямах лоши сънища!“ Какво би било, ако ги нямаше тези кошмари и демони, които ни измъчват? Защото ако говорим за съдбата Фортуна, нали цялото знание на света не може да помогне на Хамлет да преподреди света, да реши трагичната ситуация, пред която е изправен и да изрече: „Векът е разглобен. О, дял проклет: да си роден, за да го слагаш в ред!“
Но не само в „Хамлет“, също в „Ричард III“, „Макбет“ и в други свои творби Шекспир изследва амбицията и жаждата за власт. Сенека казва, че пътят нагоре и пътят надолу са един и същ път, но никой не е вникнал по-добре от Шекспир в същността на това явление. Като поет и драматург Шекспир за мен е философски и психологически iCloud на света, интерпретация на архетипните сюжети. По подобен начин и Пирандело поставя основния въпрос „Кой съм аз?“, така че преходът от Шекспир към Пирандело ми се се струва абсолютно закономерен. Освен пиесата „Хенри IV”, Пирандело е посветил цял роман на темата „кой съм аз“ и на невъзможността на човека да открие истинското си лице. От една страна всеки те вижда по свой начин, от друга страна ти сам се изгубваш през всичките социални маски, които си налагаш. Оттам и трудността да намериш себе си.
Ландолфо, един от героите в пиесата, отбелязва: „Историята на Хенри IV предлага сюжети не за една, а за много трагедии“. Знаем, че британският крал Хенри IV, епилептик и узурпатор на трона, става основен персонаж в творчеството на Шекспир. Със съвсем различен имидж се ползва френският крал Анри (Хенри) IV, първият крал от династията на Бурбоните, а в пиесата на Пирандело става дума за германския крал Хайнрих IV (1050-1106), който воюва дълги години с римския папа Григорий VII за доминация в католическа Европа. Кой е Пиранделовият “Хенри IV“ ? Може би събирателен образ?
На италиански заглавието на пиесата е „Енрико IV“. В пиесата главният герой всъщност няма име, той е един мним луд, който се представя за Хенри IV. И неслучайно Пирандело не му дава име, защото Хенри може да бъде всеки от нас. В този смисъл името и биографията на историческата личност, както и епохата, не са толкова важни. По-скоро пиесата се занимава с един почти метафизичен образ на времето и една велика метафора на живота като маскарад или детска игра. Звучи сложно, но се надявам, че ние сме намерили нейния верен театрален образ.
ЕНЕРГИЯТА ЗА ЖИВОТ, КОЯТО ДАВА ИЗКУСТВОТО
- Details
- Category: Интервюта
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с актьора СВИЛЕН СТОЯНОВ за неговата 60-годишнина, неразделната любов към театъра, поезията и музиката, подхода към ролите отвътре навън, психологическото навлизане в драматургията и механизмите, които изграждат добрия спектакъл
Поздравления за 60-годишнината! Сякаш точно заради този празник ти разгръщаш многостранния си талант на драматичен актьор, певец и музикант в няколко театрални спектакъла и в един мюзикъл. Чувстваш ли се на върха на кариерата си?
Щастлив съм. В цялото си творчество се опитвам да отприщвам потенциала си, като използвам умението, знанията и таланта, които имам. Празникът ми сега е свързан с представления, които наистина показват една широка палитра. Обичам музиката, обичам поезията...
И коя песен си тананикаш, когато си в настроение?
Различни в различни моменти. Понякога песните са свързани с моя път в театъра. Напоследък ми идва една песен, с която завърших ВИТИЗ - „Искам да бъде хубаво“, моя музика по текст на Валери Еличов от Бургаския театър. Ето и мъничко от нея: „Искам да бъде хубаво, а всичко е някак почти. Искам да бъда влюбен, но почти ми харесваш ти...“ и т.н.
Тази песен се знае от много театрали и тя остана като някаква светлина от началото на моя театрален път. А от песните в албума „Вълшебнице, сцена“, по мой текст и музика,много си обичам „Свири, гайдо“, посветена на дедите ми, от които единият е бил гайдарджия. Посветих се не на цигулката и музиката, а на театъра, но това е една неразделна любов. С огромно удоволствие работя в мюзикъла„Тримата мускетари“, където имам интересна задача. Играя Дьо Тревил, една много хубава, макар и неголяма роля, в която изпълнявам самостоятелна песен и дует с Ованес Торосян – Д`Артанян.
Пак по повод годишнината, ти неотдавна изненада публиката с театрален маратон, в който за няколко дни се представи във всички спектакли, в които играеш. Какво ти струваше това предизвикателство?
Изискваше издръжливост – физическа и психическа, но пък ми донесе голямо удовлетворение. Става дума за „Криворазбраната цивилизация“, „Прелестите на изневярата“, „Влюбеният Шекспир“, „Тримата мускетари“ и „Бащи, лъжи и още нещо“.
В „Прелестите на изневярата“ поднасяш много трогателно една роза на твоята партньорка, с която изневярата някак все не се получава.Откриваш ли по-дълбок театрален смисъл в този иначе обичаен ухажьорски жест?
Мисля, че този жест, както и цялото представление, изразява необходимостта в нашето консумативно и технизирано общество да се занимаваме повече с човека, независимо колко е силен или слаб. Човекът има нужда днес от огромно внимание, защото глобалните идеи и политики го оставят встрани. Точно затова на мен са ми симпатични тези странници-неудачници, търсещи щастие в изневярата. Там някъде в този безкраен стремеж към щастието сме всички ние. Иска ни се животът и светът да бъдат по-хармонични А пък той, животът е низ от мигове...
С годините промени ли се отношението ти към театъра, как гледаш на него сега, 36 години след първата роля?
Изпитвам изключителна почит към чудото на театъра и продължавам да пристъпвам в него като в свят храм, който дава светлина, надежда и вяра. Убеден съм, че театърът ще бъде вечен, както и животът. В театъра се пресичат всички болки, страдания, успехи, радости, възторзи, падения, надежди и време в едно. През каквито и обстоятелства и изпитания да минава човек, театралния храм остава чистилище за душата и той няма как да не те изпълва с нова енергия и вяра.
Ако театърът те прави по-устойчив, сега по-лесно ли отстояваш своето място в различните и не непременно добронамерени обстоятелства, свързани с изграждането на всяка нова постановка?
Много е любопитно онова психологическо навлизане в драматургията с режисьор и екип, когато творческият процес започва от нула. Аз се стремя никога да не тръгвам с някаква моя предварителна нагласа към творбата, за да не се размина с режисьорските намерения. Безспорномоят творчески и житейски опит оказва влияние върху ролята, която изработвам. Този процесна овладяване на театралната материя е валиден за всеки от нас, а ние сме съвкупност от хора и всеки върви по своя индивидуален творчески път. Аз лично натрупвам по-бавно, не бързам с натрупването, освен ако обстоятелствата не го изискват. В началото тръгвам начисто, за да не повтарям познати прийоми и да огранича евентуални клишета. Приел съм подхода към ролята отвътре навън, не мога да нарисувам персонажакато външна характеристика преди да разбера какви са неговите слабости, плюсове, минуси. Освен това се опитвам да градя образа на базата както на режисьорските изисквания, така и съобразно партньора, с който играя на сцената.